Продължение...

---

И още един резултат - загубите на предприятието за 1993 г. достигат 47 000 000 лева. През следващата - още 1 925 000. Общо според ревизионните актове загуби по времето на разкрепостеното и модерно управление на синия шеф на Разград заводът е със загуби в размер на 58 130 000 лева. Плюс колосалното задължение към "Булгаргаз" за 340 000 000 лева.

Дистрибуцията на произведената продукция е била предоставена главно на малки частни фирми. Чрез еднотипни договори, чиито клаузи почти винаги са били в тяхна полза. Договорите са били подписвани почти винаги от управителя Никола Николов, той е определял цените и размера на търговските отстъпки. Характерна за тях е била липсата на специфични условия като банкови гаранции, начини на плащания, цени за доставките. Нищо чудно, че към края на 1994 г. вземанията от дистрибуторите надхвърлят 57 млн лева.

По подобен вреден за завода начин е постъпвано и с външните клиенти. Затова през 1995 г. неполучените вземания от тях са за над 100 млн лева.

В средата на 1995 г. Николов е освободен от задължението да управлява "Диамант", отдава се на активна политическа дейност и жалби срещу "червената метла". Две години по-късно според Иван Костов и "Раковски" 134 се оказва най-подходящият за шеф на Икономическата комисия в НС. Където се подготвят и прокарват законодателните решения за извършването на разбойничеството, наричано кой знае защо приватизация. Където в значителна степен се отработва икономическата стратегия на синята власт. Именно инж. Николов вкарва приятелите си Иво Прокопиев, Филип Харманджиев и цялата капиталска дружинка като съветници и "касички" в коридорите на Министерския съвет и парламента. Те конструират вътрешния икономически кръг, а той изгражда външния политически, предназначен да осигурява позиции и печалби за първия. Както и да го пази.

Доколко източването и безстопанствеността на онова ръководство са били престъпни и какво се полага за причинените щети, ще решава съдът.

Връщат в завода предишния шеф инж. Миланов и основните производствено-икономически показатели на предприятието започват да се подобряват. Не само се изплащат текущите задължения към "Булгаргаз", но са платени и над 20% от заварените. Започва и инвестиционна програма за 25 480 000 лв. Резултати, доказващи, че при добро управление заводът дори след безпощадното му източване при Никола Николов и въпреки сериозните си проблеми далеч не е бил за ликвидиране.

Довършва го безстопанствеността на Виденовото и Костовото правителства

Главната им мисъл по отношение на цели отрасли от заварената индустрия е била как да се отърват от предприятията в тях. На второ място са били загрижени как и на кои избрани свои кръгове и лица да ги прехвърлят за доизсмукване. Приватизацията се оказа една удобна възможност.

Избират очевидно безперспективен вариант. За масова приватизация са предложени 67% от акциите на завода. Така мажоритарни собственици срещу хартийки стават няколко приватизационни фондове, които нито имат мениджърски кадри или опит, нито пари или биха могли да ги намерят за въвеждане на жизненоважните нови технологии, нито имат мотивация да търсят чужд инвеститор.

През май 1997 г. Агенцията за приватизация (АП) решава 26,4% от капитала на "Диамант" ЕАД да се продава чрез преговори с потенциален купувач, а останалите 6,6% - при облекчени условия за правоимащи съгласно Закона за приватизацията (ЗППДОбП). Потенциален купувач се оказва специално създаденото за целта от лица, близки до Никола Николов и кръга "Капитал", АД "Диамант-Прима". То също нито има пари за инвестиции, нито може да ги намери, а шефът му инж. Емил Гюров несъмнено отлично е съзнавал, че без такива заводът няма да стане рентабилен. Но е знаел още, че от него има още доста за източване.

Поради редица нарушения на АП, умишлени или от недоглеждане, от полагащите се по този закон привилегии са се възползвали правонямащи от "Диамант-Прима". Вместо над 1100 бивши работници и служители на завода по документи са участвали 390. От тях 40 са проверени от РДВР - Разград, но 8 се оказали измислени, някои не са знаели какво подписват, а 27 не са заплатили притежаваните акции. Всички те са заявили, че не са участвали в учредителното събрание, а никой от тях не е бил упълномощавал другиго да го представлява там. Далавера, откъдето и да се погледне, е това събрание.

Но благодарение на него и на затворените очи на АП "Диамант - Прима" придобива 33% от собствеността и фактическото ръководство на завода. Но той и по това време е голям длъжник на държавното "Булгаргаз" ЕАД. През следващите години тези задължения само нарастват и надхвърлят десетки пъти балансовата стойност на предприятието. Излиза, че реалният собственик е държавата, която бърза да го ликвидира покрай много други подобни. Вицепремиерът Николай Василев най-много бърза.

Така следите на престъпния грабеж и безстопанственост ще бъдат заметени. Кой крал - крал, да е жив и здрав, че е бил пъргав и безсрамен. Ограбените да пият по една студена вода, държавата ще поеме за наша сметка щетите и неплатените сметки.

Населението на Разград през последните години е намаляло почти наполовина. Мнозина от останалите при разговори често употребяват израза "Изгоряхме!"

Илия Илиев
в-к "Монитор", 27 юни 2002г.