През последните няколко години Иво Димчев стана известен преди всичко заради радикалната си работа в областта на т.нар. физически театър. Композитор и автор на хореографията за различни спектакли, с фотоинсталацията „Последната стая” той се изявява и като визуален артист (ivodimchev.com/last_room.htm). Сред по-значимите му отличия са това на френската критика за най-добро представление на 2008 (за „Лили Хандел”), наградата на журито на Международния фестивал за алтернативен и нов театър в Нови Сад (2008) и за най-добър актьор на фестивала в Сегед, Унгария (2005).
Иво Димчев е също така основател и директор на фондация Humarts, която организира ежегоден конкурс за съвременна хореография в София. От септември 2007 той работи и по 2-годишна програма в академията DasArts в Амстердам, Холандия.
Преди 10-ина дни, в рамките на изложбата на М-Тел в склад №7 на пристанище Варна 32-годишният актьор представи за първи път пред българска публика най-новия си театрален експеримент – Som Favs, съкращение на Some Favourites (Някои предпочитания). Порцеланова котка, картина за 5 евро, руса перука и електронно пиано – това бе декорът на Димчев, който за пореден път демонстрира уникални вокални и движенчески техники. В пърформънса си авангардният артист засегна въпроси за театралното изкуство като такова, за публиката и поп иконите (Мадона и Кени Роджърс в частност), за глада, произхода и кръвта. Представлението завърши почти скандално, като актьорът ритуално наряза лицето си с бръснарско ножче.

- Как стигнахте до този спектакъл?
- Започнах работа по него в началото на годината в Амстердам. Проектът е въз основа на 100 теми и във всяко представяне на проекта, във всеки пърформънс аз се спирам на 10 теми. Програматорите искаха 10 теми и в края на краищата това, което хората виждат, е комбинация от 20-ина теми, които са мой и на програматорите избор. Това ми дава възможност всеки път да правя нов спектакъл и ме провокира като артист да не показвам всеки път едно и също.

Спектакълът се променя и това за мен е по-забавно и интересно като творец. В това, което играх тази вечер тук, имаше теми като „Хореография”, „Кръв”, „Майката”, „Картината”, „Мадона”, „Преиграване” – те са от един огромен лист със 100 теми, които непрекъснато мога да комбинирам. Не знам колко цялостно е изглеждало отстрани, предполагам не много, но това не е и целта.

- Реакциите на публиката изненадаха ли Ви?
- Не забелязах кой знае колко реакциите на публиката. Преди три седмици играх това представление в Унгария – не официално, понеже премиерата е след един месец в Берлин – и тогава може би беше по-тихо, в театралната зала можех по-добре да усетя публиката. Докато сега беше доста шумно (от минаващите покрай склада мотокари, б.а.) и много не можех да усетя реакциите.

- При все това имахте забележителен контакт с публиката!
- Да, да, аз винаги имам контакт с хората, но техните реакции ми остават по-замъглени и не толкова ясни за мен. Както казах, тук беше доста шумно и аз трябваше да се концентрирам повече върху това, което правя, отколкото да следя какво става. Надявах се, че който е заинтересован и на който му е интересно, ще си го гледа, а останалите ще си намерят нещо друго да се забавляват.

- Готова ли е българската публика за такива спектакли?
- Преди да замина за Амстердам преди две години, играх предимно в България, няколко години играх в София, в Червената къща и в Народния театър, в Сфумато. Според мен публиката си е достатъчно подготвена, проблемът е, че няма достатъчно такива неща. А иначе публиката си е напълно отворена, мислеща и либерална, за да гледа всякакви свободни форми и комбинации...

- Защо кръв обаче?
- Кръвта е много често срещано явление в работата ми. Защо кръв, това е много основно нещо за мен, за мен кръвта е символ на живота. От друга страна кръвта е много свързана с театъра, с трагедията по някакъв начин, с произхода на театъра, с ритуалите и т.н. Аз не съм много запознат с историята на изкуството, понеже не съм ходил в университет за това, но аз знам и съм чел достатъчно, за да знам, че кръвта е много свързана с древните ритуали и самото начало на театъра и на танца.

Също смятам и, че кръвта е цена, която артистът, аз трябва да платя, за да бъда на сцената. Мисля, че хората може би не разбират достатъчно това – когато си на сцената ти не показваш само това, което си изрепетирал и направил в студиото; има една друга цена, която артистът плаща и тя е много по-голяма. И аз мисля, че с това давам някакъв малък знак.

- Вие владеете и класически средства като оперно пеене, танц...
- По принцип съм учил всякакви неща...

- Къде сте ги учил?
- Учил съм сам и в повечето време сам съм се образовал. Пътувал съм в чужбина, бил съм на уъркшопове. Имах желание да уча театър и съм го правил при Николай Георгиев в „4хС” – имаше такова училище по едно време. След това във ВИТИЗ учих 6 месеца, обаче това, което там ми даваха като информация, не беше достатъчно за мен – аз се интересувах и от музика и от движение.

Напуснах ВИТИЗ и понеже не съм привърженик на психологическия театър, в никакъв случай, затова реших, че трябва да се образовам сам и започнах да пътувам в чужбина и да взимам това, което ми е необходимо, за да мога да изградя езика, който ми е необходим.

- А чувствате ли се реализиран, налага ли се да правите компромиси?
- Никога не ми се е налагало да правя компромиси и може би затова се чувствам доволен. От 5-6 години пътувам непрекъснато в чужбина и играя непрекъснато в чужбина. Понякога е много изморително, почти нямам дом и живея там, където работя. Обаче съм доволен – всеки месец имам по няколко спектакъла в Европа, Щатите, Канада. Също така преподавам в няколко академии – в Белгия и в Унгария. За мен това е достатъчно, аз нямам нужда от повече.

- Много български артисти имат проблеми с чуждия език – или не го научават, или говорят лошо, Вие как се справихте с това?
- За мен не е било необходимо да се справя отведнъж. Както Ви казах, аз пътувам от началото на кариерата си и малко по малко съм научавал езика. В един момент започнах да играя на английски, понеже моята публика е предимно не българска. Затова и тази вечер трябваше да играя на английски език, самото представление е създадено на английски.

- А каква е ролята на политическото във Вашата работа, има ли нещо политическо?
- Ако Вие виждате нещо политическо, значи има нещо политическо. Вътре има доста теми и комбинацията от тях може да изглежда политически. Много пъти са ме питали това най-вече заради кръвта и понеже става въпрос за масовата култура – за поп музиката, за поп арта, – аз до голяма степен съм бил инспириран от billboard, от топ 10, от цялата тази масова култура, с която сме обградени. Опитах се да използвам поп културата като принцип и да я пречупя през някакъв мой артистичен, индивидуален език.

- В каква традиция вмествате това, което правите?
- Винаги съм бил заинтересуван от много различни форми на изразяване, от рисуване, до фотография, пърформънси, инсталации, скулптура, традиционен театър, японски театър, танц, съвременен танц, хореография... Понякога са ме питали в каква степен другите изкуства влияят на моята работа, а аз не мога да намеря отговор, защото за мен няма разлика между изкуствата, аз не правя разлика между тях. В смисъл за мен дали рисуваш или танцуваш, или пееш, няма абсолютно никаква разлика. Песента е хореография, разлика няма и не бих искал в моята работа да има такава. Нелепа е разликата между изкуствата.

- На мен това ми се стори малко иронично, като подкопаване на някакъв фундамент – картината за пет евро от пазара, дори кръвта при изпълнението на Like a Virgine.
- Аз не знам тази картина кой я е нарисувал, какво му е коствало да я нарисува, защо я е нарисувал, дали е имал пари, или защо я е продал, как се е озовала тази картина на пазара... Не мисля, че може да се определи цена на това нещо.

За мен самият краен продукт не определя формата. Целият процес на създаването на тази картина е може би повече хореография отколкото рисунка, може би някаква трагедия всъщност и някакъв театър стои зад тази рисунка.

Не може да има разлика, не може да има такава граница. Тази граница разделя артистите и творците по някакъв начин, и ако трябва да говорим политически, аз съм за премахване на границите между артистите – този пърформънс е за премахване на границите. Аз съм актьор, ти си танцьор – какво е това?, това е нелепо.
Васил Тоновски
Използвани са въпроси и на други медии.