- Г-н Трифонов, изпращаме 2013 г., която започна с протести срещу високи сметки за ток и парно при управлението на Бойко Борисов и завършва с дълго продължаващи протести срещу управлението на Пламен Орешарски. Какво да очакваме през новата 2014 г.?

- Не съм много оптимист за развитието на тези протести. Те започнаха през февруари и особено се активизираха през юни благодарение на глупостта на новата тройна коалиция с издигането на Пеевски и други фигури на възлови места. Както и на курса на реваншизъм, който управляващите поеха. Тези протести нямат широка обществена подкрепа. Хората вътрешно в себе си си казват: “Абе, в края на краищата те имат мнозинство, нека да управляват, пък като дойде време за избори, ще си кажем думата.” Освен това няма и силни социални напрежения, както беше през 1996-1997 г. по време на кризата, до която доведе страната правителството на Виденов. Огромното обществено недоволство тогава беше оглавено от СДС в новия му формат. Спомнете си, че Костов и Доган вървяха заедно начело на демонстрациите в София.

Тоест имаше причини за масово недоволство и за неговата изява чрез излизане на улицате. Сега според мен такива причини няма. И заради това протестите все повече и повече затихват. Има една упорита група от 150-200 човека, но това няма да доведе до промени на нещата в България.

- Като бивш преподавател във Физическия факултет на СУ как ще коментирате окупацията на студентите и разделението на преподавателите там?

- Ще сравня случващото се сега в СУ със събитията през 1990-1991 г. и 1996-1997 г. Коренна е разликата! Тогава студентството масово протестираше, беше в челото на недоволствата в страната. Докато сега работата ми се струва инфантилна и ялова. Няма масовост, студентството е разделено, преподавателите са разединени към тези форми на протест.

И заради това те няма да доведат до никакъв резултат. Мога да направя паралел и със Сърбия през 1999-2000 г. след бомбардировките.

- Сегашната конституция беше довършена и подписана във време, когато д-р Желю Желев вече беше президент на страната. Как я оценявате почти четвърт век по-късно? Знаете, че има сериозни гласове за нов основен закон на България.

- Сегашната конституция, въпреки определени недъзи, все пак стана гарант на смяната на системата в България - превръщането й в демократична и правова държава със социална пазарна икономика. Конституцията изигра положителна роля във всичко това.

Разбира се, в хода на политическото и икономическото развитие излязоха много нейни недостатъци - главно в съдебната система. И това е главният проблем на обществото ни сега. Явно е назряла необходимостта от кардинална промяна на много пунктове и особено за президентските правомощия и съдебната система. Изискванията на сегашното обществено, икономическо и политическо развитие на страната диктуват това. Смятам, че исканията за нова конституция са напълно уместни и рано или късно до това ще се дойде. Но при сегашната конфигурация на парламента е невъзможно свикването на избори за ВНС. Всъщност новата конституция трябва да отмени този анахронизъм Велико народно събрание.

- Кой беше най-трудният период или най-трудната ситуация, в която сте изпадали в съвместната си работа с д-р Желю Желев?

- Два бяха най-трудните моменти. Първият, когато през 1991 г. 39 депутати от СДС напуснаха парламента и обявиха гладна стачка. После дойде кризата в СДС и това доведе до напускането на съюза на основни партии като социалдемократите на д-р Дертлиев, земеделците на Милан Дренчев, Федерацията на клубовете и др. На изборите през октомври същата година тези три формации се явиха отделно и имаха общо към 12 процента, но не успяха да влязат в парламента. Вторият труден момент беше през 1993 г., когато възникна конфликтът в СДС, при който тогавашните, бих ги нарекъл хунвейбини, започнаха тотална кампания срещу д-р Желев, горяха му книгата...

- Тогава ги нарекоха кинжали... За какво най-много се карахте с д-р Желев?

- Спорили сме по много въпроси, но не сме се карали. Например той не искаше да се кандидатира за втори мандат при силно орязаните му права в новата конституция. И особено заради липсата на законодателна инициатива. Но ние, съветниците му, успяхме да го убедим. Бяхме сериозен екип - юридическите и икономическите блокове бяха много силни. Д-р Желев има качеството търпеливо и внимателно да изслушва различни мнения, но накрая сам си решаваше.

- Ако, като в оня виц за Ленин и СССР по времето на Брежнев, можехте да започнете всичко отначало, какво бихте направили?

- Първо, не биваше да се започва с нова конституция. Трябваше да се приеме закон за лустрация. Това, което се направи в други държави, но не и у нас и още си носим последиците. И второ, в икономически план трябваше да приемем полския модел на шоковата терапия на Балцерович. За много кратко време шоково да се премине към пазарни принципи. А ние започнахме с новата конституция и загубихме сума ценно време. Например два месеца се спореше новият герб да има ли корона, или да няма.

Това спъваше и забавяше развитието ни.

- Защо от 1989 г. досега реално няма нито един осъден политик, държавник или депутат?

- Защото съдебната власт е зависима от политиците, а една немалка част от нея - и от корупцията в страната. Румъния вкара в затвора свой премиер, министри и т.н. Същото се случи и в други държави от бившия социалистически лагер, сега членки на ЕС и НАТО.

Докато в България всякакви престъпници - и по-дребни, и много едри - се отървават от възмездието на закона. Това говори, че под масата се разиграват големи суми. Спомнете си за 11-12 милиона злоупотреби на Емилия Масларова. Има ли резултат? Няма. Александър Томов е осъден на 8 години на първа инстанция! Има ли резултат? Няма. При тази зависима от политиците и корупцията съдебна система няма да има резултати и тя спъва нормалното демократично развитие на страната. Хората се чувстват унизени, няма справедливост в обществото. Това е главният проблем.

- Останките от славния някога СДС сега са в Реформаторския блок. Виждате ли възможност за реанимация на съюза и превръщането му в силен политически субект?

- Не. Няма фигури в него. Костов заби последния пирон в ковчега на СДС, като го разцепи и създаде своя партия. Свои партии направиха и Софиянски, и Евгений Бакърджиев... да не ги изброявам. СДС изпълни своята историческа роля. Той е единствената политическа формация от бившите социалистически държави, която още съществуваше до последните избори, но не влезе в парламента. Всички други подобни формации в Унгария, Полша, Чехия и др. престанаха да съществуват, след като изпълниха своите исторически и политически задачи. Не виждам някакви сериозни успехи в бъдещето на Реформаторския блок.

- А има ли някакъв шанс за дясното Движение “22 септември”, което според Евгений Михайлов щяло да се учреди през януари догодина?

- Това са усмивки от старите ленти. Амбицията на създателите му е да играят ролята на обединяващ фактор на десницата като едно широко гражданско движение и да посредничат между ГЕРБ и Реформаторския блок. Скептичен съм към него, както съм скептичен и за сериозен успех на този нов месия Бареков. Циркаджилъци и смешни работи. Но хората се подвеждат - веднъж се литнаха и юрнаха след царя, след това след Бойко, сега към нови спасители... Явно още не е прекипял манталитетът на българина за едно модерно отношение към политическите процеси в страната. Но ще дойде времето на младите поколения - в тях е надеждата за страната. След десетина години нещата ще бъдат други, но дотогава не съм оптимист за някаква радикална промяна на ситуацията в страната.

ВИЗИТКА

Роден на 1 юни 1941 г. в Горни Дъбник.

През 1965 г. завършва Московския енергетичен институт.

От 1966 г. започва да чете лекции по обща физика в Софийския университет.

През 1989 г. става член на Клуба за гласност и демокрация.

От 1990 г. е член на Координационния съвет на СДС и негов секретар.

През 1990-1994 г. е началник на канцеларията на президента Желю Желев.

През 1994 г. е вицепремиер в служебния кабинет на Р. Инджова.

От 1997 до 2001 г. е посланик в Югославия.

С Ивайло Трифонов, бивш началник- канцелария на президента Желю Желев, разговаря ПЕНЧО КОВАЧЕВ, 24chasa.bg