Той яхна една не много пенлива, но пълноводна вълна на разочарование и тревога

Иван Стамболов-Сула

Да се въздържаме от зелени чорапи и потници и да оставим Радев да покаже какво може - да успее или да се провали.

Знам, знам, че се държа като шимпанзе. Нали знаете, шимпанзето, като види другите да правят нещо, хвърля се и то да прави същото. През изминалата следизборна седмица кой ли не се упражни да анализира ситуацията - от най-авторитетните медии, до най-окаяните заядливци в социалните мрежи. И като гледах всичко това, накрая не издържах и също посях мнението си по въпроса.

Мнението ми звучеше така:

“Победата на Радев не е свидетелство за някакви качества - негови или на партийците му, - а ясен знак за това от какво им е омръзнало на хората. И това не е само #mafiq-та, корупцията и статуквото, а преди всичко изключително ниския авторитет на евроатлантическата кауза и провалът на либералната демокрация по света”.

Иначе казано, заслугата за този безспорен триумф, съизмерим с триумфите на Иван Костов през 1997 (52,26%), Царя през 2001 (42,74%) и Бойко Борисов през 2009 (39,72%), не е изцяло и единствено на Румен Радев.

Да, той допринесе много (особено с новогодишните си речи) да убеди десетки, а може би и стотици хиляди избиратели, че държавата е пред колапс, а управляващите са кръвожадни мафиоти, които са завладели всичко и изобщо е цяло чудо как още сме живи, но не би постигнал такъв успех без глобалния контекст, в който го постигна.

Той яхна една не много пенлива, но пълноводна вълна на разочарование и тревога. Разочарование от евроатлантизма и тревога за бъдещето в една действителност, реално изправена пред изгрева на нов световен ред.

Наистина руската хибридна война допринесе за това състояние на електората (и то не малко!) с напоителната си “китайска капка” и координираните си опорни точки, но за много неща не излъга, а само ги преувеличи и украси.

Не мога да кажа дали антиевроатлантическата “капка” е само руска - някои твърдят, че Турция също провежда подобни кампании, както и самият Китай, - но мога да кажа какво представлява. От различни места и по различни канали се повтаря едно и също - например че западноевропейците са извратеняци, - докато започне да се превръща в аксиома, в неоспоримо и ненуждаещо се от доказване положение (има го и с обратен знак: руснаците са алкохолици).

И така, когато дойдат съответните избори, се оглеждаш и виждаш: аха, този е проевропейски! Но се знае, че европейците са извратеняци, така че няма как да гласуваш за него. И гласуваш за опонента му, без до теб да е стигнала дори и дума агитация в негова подкрепа.

Лошото е че този подход разчита на страха и омразата.

Особено преди избори всеки го прави срещу всеки. Всеки иска да опетни репутацията на опонента си, да го лиши не само от всякакво уважение, но и от елементарно човешко отношение. Дотам, че вроденото у човека състрадание към другия да се превърне в злорадство.

Прави ли ви впечатление как след изборите, наред с всичко останало, разцъфтя и злорадството за това кой не е успял да влезе в Парламента? Поименно. Злобно.

Ужасно грозно е да скачаш трупешката върху паднал противник и даже не противник, а просто опонент в една мирна, културна и цивилизована среда. Всички говорят за морал в политиката. Злорадството в коя част на моралната скѕла попада? В коя част попадат подигравките с външния вид на опонента, особено когато е жена?

Това е резултат от същата тази пропаганда, чиято основна цел сякаш е да насажда омраза все едно към какво. Лъжата и омразата са от лукаваго, така че не е трудно да видим откъде е и въпросната пропаганда. От лъжата и омразата не може да произлезе нищо добро, а само още повече зло. Абсолютно, теоретично зло. Лъжата и омразата са като мая, хвърлена в градински клозет. Последиците оставям на вашето въображение.

Но дори и ние да се въздържаме, онези, които ни облъчват с лъжа и омраза от най-различни страни, няма да се откажат.

А това са вече хиляди клонинги на фалшиви сайтове и хиляди тролове на надомна работа, повечето от които дори не виждат нещо лошо в това, което правят, стига да изкарат малко допълнителни “парички” (гледах интервюта с такива, анонимни разбира се, във филма “Архитекти на хаоса” - сам по себе си и той тенденциозна пропаганда).

Как да се пазим от лъжата? Не е трудно. Ако у човека се породи съмнение, той може да провери информацията само с няколко прости стъпки. Въпросът е съмнението да се появи.

Как да се предпазим от омразата? Това вече е въпрос на сърце и съвест. Ако имаме, ще се опазим.

Върху самия Радев също се изляха тонове помия. Не че е особено симпатичен, не че е някой чаровник или ангел небесен, не че не е забъркан вероятно в сума неща, за които не подозираме. Но сквернословието разяжда преди всичко душата на онзи, който го върши. То смразява хората и изгаря мостовете между тях. Унищожава съчувствието, а изчезне ли то, идват самотата и изолацията. Те пък задълбочават страха и злобата още повече.

Затова сега, когато сякаш свърши безумието на непрекъснатите предсрочни избори, е добре да се очовечим в отношенията помежду си и към хора, които не познаваме и които лично не са ни направили нищо. Да се въздържаме от копейки, ватници, джендъри, либерасти, шиткойни, мурзилки и прочее. Да се въздържаме от зелени чорапи и потници и да оставим Радев да покаже какво може - да успее или да се провали.

А самият той е добре да забрави апокалиптичния тон от новогодишните си речи, защото той също е насаждане на омраза. Ето, благодарение на тоя тон той спечели, защото грабна сърцата на жадната за кръв тълпа, но стига толкова. Ситуацията вече е друга. Революцията вече не изглежда полезна, а вредна.

Иначе обективно могат да се очакват и някои положителни последствия от победата на Радев, особено след като вероятно ще състави еднопартийно правителство (поне няма да може да се оправдава с коалиционни партньори като се издъни).

1. Ще се нормализира отношението към Украйна, което в момента е инфантилно-романтично. Ще припомня само онзи предизборен агитационен материал от 2024, където няколко политически лидери на коне нападат с копия ламя с три глави, които са главите на други политически лидери. Тримата конници извършват подвига си под развято украинско знаме. Български партии на български избори!

2. Ще се нормализира отношението към Русия, без да ставаме “задунайская губерния”, както обичат да се изразяват онези с копейките, ватниците, чорапите и потниците. Нелепо е в един свят да се правиш, че другите държави не съществуват, особено силните и решаващите. Дори през Втората световна война, когато Царство България е към Тристранната ос, имаме дипломатически отношения със Съветския съюз до септември 1944. Интересното е, че дипломатически отношения имат само България и Япония. Всички други - Германия, Италия, Румъния, Унгария, Финландия, Словакия, Хърватия - ги прекратяват още през 1941 година след “Барбароса”. И сега какво, цар Борис III копейка ли е, ватник ли е, агент на Сталин ли е?

3. Ще се нормализира позицията по всички там джендър идеологии, истанбулски конвениции, гей мероприятия и прочее.

4. Ще имаме по-твърда позиция по рекетьорски акции като Зелената сделка и други подобни, които драстично вървят против елементарни наши национални интереси.

Както казах, всичко това може да се очаква, но дали ще се дочака е друг въпрос. Има опасност дори и най-екстравагантният победител на избори след тях да стане като всички други преди него.

А какво да правим ние, простите граждани? Почти нищо, насочено навън, не можем да направим нито заедно, нито поотделно. Обаче можем да направим много, насочено навътре. Да се смирим, да се покаем, да се откажем от илюзията, че можем да променяме света, воювайки с вятърни мелници, да постигнем душевна чистота и простота, от която ще дойде и една блага кротост, която неусетно ще ни направи недосегаеми за лъжата и омразата. Като исихаст ли ви звуча? Добре, нека е така.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.