След Брекзит Иван Кръстев публикува през 2017 г. After Europe - остра книга за предизвикателствата пред Европейския съюз, който е заплашен от разпад. Осем години по-късно българският политолог, един от водещите експерти по постсъветското пространство и европейската динамика, смята, че сме навлезли в "постлибералната епоха".

"Този ​​повратен момент настъпва, когато либералният консенсус изчезне, когато нелиберализмът може да бъде открито изразен. Вече сме там", обяснява той.

Обречен ли е Европейският съюз в резултат на това? Иван Кръстев предлага своята гледна точка в завладяващо интервю за френския вестник L'Express.

L'EXPRESS: Точно преди една година Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ за втори път. Как оценявате този исторически момент?

ИВАН КРЪСТЕВ: Когато Доналд Тръмп влезе за първи път в Белия дом, мнозина го сметнаха за щастлива случайност. През 2015 г., когато полската партия "Право и справедливост" (PiS) триумфира на изборите, есеистът Адам Михник остроумно отбеляза: "Понякога красивата жена губи разума си и си ляга с негодник". 

Очевидно е, че подобен анализ вече не е актуален днес. Светът претърпява революция. В Съединените щати Доналд Тръмп е нейното лице, но не и неин лидер. Ако направим крачка назад, можем ясно да видим края на определена епоха - икономически, технологично и геополитически - с възхода на Китай и завръщането на войната в Европа. В известен смисъл европейците бяха най-малко подготвени за това, защото се чувстваха комфортно в стария свят. Много се говореше за "Края на историята" (Бел. ред - американският политолог Франсис Фукуяма публикува "Краят на историята", в която предсказва триумфа на демократичния и либерален модел).

В крайна сметка ние интернализирахме това тълкуване, разглеждайки собствените си политически системи по неисторически начин, убедени, че либералната демокрация е универсална. Никога не ни е хрумвало, че тя вероятно е изключение, че няколко фактора са съвпаднали, за да я направят възможна. Сега, когато Америка мина на другата страна, случайният характер на последните тридесет години става очевиден

L'EXPRESS: Какво определение бихте дали на "политическото животно" Тръмп?

ИВАН КРЪСТЕВ: Доналд Тръмп често е описван като националист. Но националистите са обсебени от историята; те мислят в термините на векове и искат да бъдат запомнени по определен начин. Тръмп e различен в това отношение. Ако политическият нарцисизъм имаше режим, той със сигурност щеше да бъде негов представител. Той не се интересува нито от тези, които са били преди него, нито от това как ще бъде запомнен.

Той иска всичко, веднага. Помолих изкуствения интелект - надявам се, че не ме лъже! - да сравни речите, произнесени през последните двадесет години от Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп, честотата, с която споменават тяхното наследство, и как биха искали да бъдат запомнени. Президентите на Русия и Китай са обсебени от този въпрос. Правят сравнения, разказват вицове...

Разбира се, Тръмп иска да бъде запомнен, но вярва, че най-важното е какво си постигнал в живота. От тази гледна точка той не се интересува от бъдещето. Има нещо от "Последният човек" в него. Европейците се затрудняват да разберат тази политическа аномалия.

L'EXPRESS: На Стария континент има няколко лидери, които доста приличат на Доналд Тръмп...

ИВАН КРЪСТЕВ: Те са обединени, по-специално, от манията за отмъщение. Не е случайно, че в Европа повечето политически лидери, свързани с Тръмп - Роберт Фицо в Словакия, Виктор Орбан в Унгария, Андрей Бабиш в Чехия - се завърнаха след предишен престой във властта. Те бяха възмутени от начина, по който са били третирани след напускането на поста. Тогава отмъщението става централно. Доналд Тръмп е толкова отмъстителен - спомнете си погребението на Чарли Кърк, където "традиционните" християни, като вдовицата му, дадоха прошка, но Тръмп не.

Забравили сме защо исторически погледнато направихме толкова много, за да ограничим отмъщението. Това беше едно от най-големите постижения на демокрацията. В демокрацията печелиш малко, но и губиш малко. Когато загубиш избори, не губиш живота си, свободата си или имуществото си. Изведнъж цялата тази парадигма се променя.

Живеем в епоха, в която политическата поляризация е толкова силно изразена в страни като Съединените щати и Полша, че хората са убедени, че правосъдната система, подобно на централните банки или ключовите публични институции, не е независима. В такъв климат е много трудно да бъде възпряна политическата жажда за отмъщение.

L' EXPRESS: Движението "Мага" ("Направи Америка отново велика") работи неуморно, за да обърне Европа към своята идеология. Как си обяснявате този "транснационален национализъм"?

ИВАН КРЪСТЕВ: Трябва да разграничим Тръмп от движението "Мага". Доналд Тръмп се представи пред света като политик, който се е отказал от идеологията. Митата са отличен пример. Неговото послание: "Не ме интересува естеството на вашата политическа система. Единственото нещо, което има значение за мен, е вашият търговски баланс със Съединените щати." Този дискурс е в пълно противоречие с класическата либерална идея, че основният конфликт е между демокрациите и авторитарните режими.

Що се отнася до Европа, Тръмп винаги е таял неприязън към немските автомобили например, но не мисля, че има много ясна стратегическа визия за това каква Европа иска. За разлика от него, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс и неговите сътрудници имат конкретна програма. Първо, те вярват, че Европа ще преживее същото като Съединените щати през следващите пет до десет години, а именно, че крайнодесните партии ще спечелят следващите избори.

Мнозина сравняват речта на Ванс в Мюнхен с Мюнхенската конференция от 1938 г. Мисля по-скоро, че той се обърна към Европа по същия начин, както Горбачов през 1989 г. пред Европейския парламент в Страсбург, сигнализирайки за смяна на караула. Второ, лидерите на "Мага" притежават силен цивилизационен национализъм, много по-изразен от този на Тръмп. Тези хора вярват, че белите християни по целия свят са в опасност и че "сблъсъкът" вече не е между демокрацията и авторитаризма, не е сблъсък на велики сили, а сблъсък на цивилизации.

Основната им грижа е възстановяването на западната цивилизация. Това е важно, защото засяга чувствителни въпроси, които не могат да бъдат игнорирани. До 40-те и 50-те години на миналия век Западът беше много по-културно консенсусен, универсален и основан на римската история. До 60-те години на миналия век латинският беше най-широко преподаваният "чужд" език в американските училища. По този начин историята на древен Рим наистина е положила тази обща историческа основа.

L'EXPRESS: Промени ли Студената война ситуацията?

ИВАН КРЪСТЕВ: По време на Студената война Западът стана синоним на "свободния свят" с всички произтичащи от това промени. Визията за Съединените щати до голяма степен се основаваше на конфликта им със съветския комунизъм. Джазът и абстрактната живопис се превърнаха в политически и културни оръжия, използвани за насърчаване на свободата на изразяване и американския модел в условията на интелектуална цензура.

Постепенно Западът загуби своите културни определящи характеристики; той вече не се определя от белите християни, а стана далеч по-прогресивен. Десницата на Мага се стреми да възкреси старата версия на Запада, основана на това бяло християнство. Любопитно е, че те използват език, много подобен на този на антиколониалните движения от 60-те и 70-те години на миналия век, твърдейки, че представляват "коренното население".

В този контекст става по-ясно защо поддръжниците на Мага не критикуват Русия и Путин. За тях Русия може да бъде съюзник именно защото е консервативна, бяла и християнска. Следователно войната трябва да приключи възможно най-бързо. Ако Украйна трябва да плати цената за единството на Запада, нека бъде така.

L'EXPRESS: Може ли Германия да се превърне в "европейска лаборатория" за движението Мага?

ИВАН КРЪСТЕВ: През 2018 г. Стив Банън вече се опита да се имплантира в Европа, като създаде "Движението" - националистическа фондация, базирана в Брюксел, целяща да обедини десни и крайнодесни партии. Той се срещна с Матео Салвини, Марин льо Пен, Виктор Орбан и Найджъл Фараж. Но усилията му се оказаха неуспешни, отхвърлени по-специално от германската партия "Алтернатива за Германия".

Когато Илън Мъск пое тази мисия, посланието му беше ясно: ако искате да промените Европа, трябва да промените Германия. По този начин той се опита да повлияе на резултатите от изборите в полза на "Алтернатива за Германия". Според мен сме свидетели на завръщането на германския въпрос. От една страна, Европа не може да бъде суверенен и автономен играч в икономическите и политическите въпроси без силна Германия, особено във военно отношение.

От друга страна, комбинацията от желаната милитаризация на Германия и възхода на "Алтернатива за Германия" повдига труден въпрос: може ли Европа да съществува съвместно с тежко въоръжена Германия, водена от крайната десница?

L'EXPRESS: На 22 май девет европейски държавни и правителствени глави, от крайнодясната италианка Джорджия Мелони до социалдемократката Мете Фредериксен в Дания, подписаха отворено писмо, призоваващо за преосмисляне на "тълкуването на Европейската конвенция за правата на човека". Виждате ли това като знак за нормализиране на нелибералните политики?

ИВАН КРЪСТЕВ: Абсолютно. В действителност, зад нарастващата политическа поляризация в Европа се крие сближаване на позициите по редица въпроси, особено по отношение на имиграцията. Основното разделение между партиите сега се отнася до отношението към хората, които вече се намират в страната. Никоя партия вече не се застъпва за отворени граници, както беше през 2015 г.

Дебатът за границите сега е въпрос на консенсус. Това изместване надясно, според мен, се дължи на дълбока промяна: 25 години след края на Студената война, когато Европа гледаше към света, основният въпрос беше: как можем да го трансформираме? Как другите могат да станат като нас?

Днес сме свидетели на пълен обрат, при който хората си задават обратния въпрос: Как да не "им" позволим да "ни" трансформират? Често се шегувам, че сме се превърнали от мисионери в монаси, уединени зад стените на собствения си манастир.

L'EXPRESS: Как си обяснявате възхода на антилиберализма?

ИВАН КРЪСТЕВ: Не мисля, че можем да разберем какво се случва, ако работим с класическите категории: демокрация срещу авторитаризъм. Повечето от лидерите, които обсъждахме, бяха избрани от народа. Веднъж дошли на власт, те се насочват към нещо друго, но това не е авторитаризма от началото на 20-ти век. Това, което характеризира нашата епоха, е преди всичко кризата на либералните партии и самата концепция за контрол и баланс. Свидетели сме на голяма консолидация на властта, както икономическа, така и политическа.

В същото време елитът губи интерес към обикновените хора. По време на Студената война човешкият капитал беше от решаващо значение по няколко причини: хората бяха необходими като войници, данъкоплатци и избиратели. Днес, предвид начина, по който се водят войните, и темпото на технологичния напредък, ще има все по-малка нужда от мъже на фронтовата линия. С появата на изкуствения интелект работната сила също се трансформира радикално.

Същото важи и за правото на глас: в рамките на ЕС много въпроси вече не могат да бъдат решени на национално ниво. Парадоксално, през тази либерална епоха гражданите получиха повече права, но загубиха власт. Един от любимите ми социолози, Алберт О. Хиршман, немски еврейски мислител, емигрирал в Съединените щати през 1940 г., е имал една мания: да докаже, че е възможно да се съмняваш и да действаш едновременно.

Той написва много кратка, но фундаментална книга, озаглавена "Изход, глас и лоялност": Отговори на упадъка във фирмите, организациите и държавите" (1970). В нея той описва как хората реагират, когато започнат да не харесват начина, по който функционира дадена организация, компания или държава. Той вярвал, че действаме много различно като потребители и като граждани. Като потребител, ако моята Кока-Кола започне да има по-лош вкус, няма да пиша писма до компанията; ще си купя Пепси и ако Кока-Кола е достатъчно умна, те ще разберат посланието и ще подобрят продуктите си. Това е стратегията на "бягството".

Но според Хиршман има някои неща, от които не може да се избяга: семейството, политическата партия, нацията. В тези случаи хората нямат друг избор, освен да заявят гласа си, като се включат в политическия живот, пишат писма и ходят на демонстрации. Страхувам се, че "бягството" ще се превърне в нашия универсален начин на действие. Защото бягството е много по-лесно от мобилизацията и опитите да се убедят другите.

L'EXPRESS: Не избират ли все повече и повече граждани това "голямо бягство", като сменят държавата си или се оттеглят в личната си сфера, под формата на хипериндивидуализъм?

ИВАН КРЪСТЕВ: Това е очевидна тенденция, но наблюдаваме и контрадвижение. Някои се чувстват толкова изгубени в това общество, че се стремят да се обърнат към общността. Освен това някои крайнодесни движения привличат хора, на които им липсва чувство за общност. Разбира се, това е много специфична общност, която има общи черти с движението"völkisch", появило се в Германия в края на 19 век, което се застъпваше за защитата на "германската раса" под страх от изчезване. (бел. ред: идеите му вдъхновяват нацизма).

Поведението на избирателите се е променило драстично от времето на Хиршман. Днес избирателите действат като потребители. Можете да отидете в магазин, да си купите рокля и да я върнете в рамките на 24 или 48 часа, без да се налага да се оправдавате. Просто защото вече не ви харесва. Следователно, никой избор не е наистина екзистенциален; всичко може да бъде преосмислено и решено отново. Това засяга много неща: какво искаме да учим, работата ни, приложенията за запознанства и т.н.

Това множество от опции е изтощително и предизвиква тревожност. Вече не избираме, а подбираме. Според мен нещо подобно се случва и в политическата сфера. Преди, когато хората сменяха политически партии, това беше трагедия, като напускане на страната. В днешно време смяната на политическата принадлежност е станала нещо обичайно.

В България 80% от населението е променило вота си през последните 15 до 20 години. През този период една партия, създадена по-малко от година преди изборите, е печелила три пъти. Постоянно търсим нещо ново. Това е логиката на пазара. Но политиката не трябва да функционира така.

L'EXPRESS: Как виждате бъдещето на Европа, предвид тези тенденции?

ИВАН КРЪСТЕВ: Европа е тласкана да приеме една барикадна идентичност, защото всички останали страни са тръгнали в тази посока. Но това не е трудно, тъй като не е заложено в нейното ДНК. От една страна, ЕС никога няма да бъде национална държава; езикът е твърде важен елемент. Невъзможно е да се води демократична политика, основана на превод. Защото езикът носи много повече от думи; той е култура, исторически опит... От друга страна, ЕС не може напълно да обърне курса си.

Икономическият национализъм е безмислен; дори страни като Франция или Германия не са достатъчно големи, за да го поддържат. Следователно, този тип икономическо пространство очевидно е необходимо за оцеляване. Крайнодесните разбират това отлично; всъщност те са претърпели голяма трансформация в това отношение. Между 2015 и 2017 г. Унгария мечтаеше да напусне ЕС. След това се случи Брекзит. Той обаче не беше кой знае какъв успех. Така че тези партии обърнаха курса си.

Днес фокусът вече не е върху напускането на ЕС, а върху промяната му отвътре. Унгарският пример е доста интересен. Премиерът Виктор Орбан може да се бори с Брюксел в медиите, твърдейки, че Европейският съюз се е превърнал в Съветския съюз, но Унгария е последната страна, която иска да напусне ЕС! Приятелството му с Владимир Путин често е обект на коментари, но в действителност Орбан разчита предимно на Китай. И за това той абсолютно се нуждае от ЕС.

През последните 30 години приблизително 40% от китайските инвестиции в Европа са били в Унгария, главно защото Орбан е единственият европейски лидер, който се противопоставя на антикитайската политика. Следователно той продава правото си на вето на Пекин. Но за да направи това, той се нуждае от европейския единен пазар. В противен случай, защо Китай би инвестирал в Унгария, страна с 10 милиона жители и малък географски интерес?

L'EXPRESS: Някой може да си помисли, че войната в Украйна ще укрепи Европейския съюз. Реалността обаче е по-сложна...

ИВАН КРЪСТЕВ: Когато войната избухна, възникна сериозен конфликт между Изтока и Запада, тъй като източноевропейските страни, особено тези на фронтовата линия, бяха много по-критични към Русия, обвинявайки Германия и Франция в наивност. С течение на времето стана ясно, че този конфликт не разделя Източна и Западна Европа.

По-скоро разделението се задълбочи в самия Изток, по границите на бившите империи. Държавите, които са били част от Руската империя (а не от Съветската империя), ясно възприемат войната в Украйна като своя. Това се отнася за Финландия, скандинавските страни и балтийските държави. От друга страна, страни като България, Сърбия и Гърция, бивши части на Османската империя, не са непременно проруски, но техният антиимпериализъм винаги е бил антитурски.

Казвам това, защото вярвам, че тези исторически различия отново изплуват и ще бъдат предмет на много по-трудни преговори, отколкото преди. Ето защо сътрудничеството между крайнодесните правителства няма да бъде толкова лесно. Представете си за момент Льо Пен да стане президент на Франция, "Алтернатива за Германия" да сформира еднопартийно правителство в Германия, г-н Качински да ръководи Полша и т.н. Сега ги попитайте какво биха направили по всички основни политики. Обща отбрана? Отношения с Русия? С Китай? Разликите ще станат очевидни.

Означава ли това смърт на ЕС? Разпадът винаги е опция. Но аз вярвам, че Европа може да оцелее. Но забележете: тя няма да оцелее, ако се придържа към настоящите си политики. Не, ще трябва да бъдем много по-креативни. Тази креативност може да дойде от неочаквани места.

Хората може да се окажат по-склонни да се жертват, отколкото си мислим. Има моменти, когато се ръководите от силата на политическото си въображение, просто защото вече не можете да си представите, че утре ще бъде като днес. Така че вероятно ще се появят нови идеи. Не мисля, че крайната десница ще може да ги предложи. Това е много носталгично движение.

Много от нейните избиратели избират тези партии, защото искат да се върнат към определен демографски състав на обществото, който познават, искат да преоткрият чувството за дом, което им липсва, място, което разбират и където са разбирани. Но не е възможно да се върви напред така. Рано или късно крайната десница ще се сблъска с основния си проблем: провала на политическото си въображение. Тя просто няма какво друго да предложи на хората освен носталгия по миналото./news.bg