- Г-н Кръстев, как ще коментирате реакцията на управляващите по повод невъзстановените акредитации на двете агенции по ФАР? Правителството обвини ЕК в двойни стандарти, а президентът откри конспиративен сценарий, според който България става заложник на битката между основните политически сили на предстоящите европейски избори.
- Президентът каза, това което каза, просто защото не знае какво да каже. Решението на ЕК изглежда е пълна изненада за правителството и това, което се прави в момента е, да се печели време.

Но това, че правителството е изненадано от решението, е още едно доказателство, колко слабо работи администрацията. Тя не просто не успява да предотврати нещо, което правителството приема като несправедливо решение, тя дори не успява да научи за него. Най-вероятно очакванията на правителството са били, че след острия последен доклад на ЕК и след започналата тежка финансова криза, ЕС ще се въздържа от по-остри мерки. Но тази логика се оказа сгрешена.

Правителството навярно има основания да твърди, че ЕК наказва не винаги този, когото трябва, а този, когото може. Правителството сигурно има основания да твърди, че много честно анализите за България са едностранчиви. Но въпросът е защо правителството допусна това. Истината е, че две години след влизането си в ЕС, както сполучливо се изрази един наш икономист, България продължава да бъде "страна без значение, управлявана от хора без значение”.

- Подобна теза има ли на какво да разчита в ЕС и как тя ще се отрази на отношението ни със Съюза?
- Ако правителството реши да излезе от тази криза като обяви словесна война на ЕК, то резултатите ще бъдат печални. Първо, социологическите изследвания показват, че доверието на българите в европейските институции три пъти е по-високо от доверието в националните институции, така че, когото става дума за корупция, обществото е съюзник на Комисията, а не на правителството. Ако настоява на абсурдната теза, че България е жертва на заговор на европейската десница, правителството рискува да изглежда смешно.

Оли Рен не е представител на европейската десница, нещо повече - някои от левите партии в Европа настояват за още по-твърда позиция на ЕК към страни като България и Румъния, така че БСП може да се окаже изолирана в рамките на ПЕС.

И трето, когато управляващите настояват за повече конкретност, предполагам, че го правят с надеждата, че ЕК няма даде публичност на своите анализи, защото в противен случай рискът за управляващите става наистина голям.

А днес България повече от всякога има нужда от разбиране и съюзници в Европа.

- Какво е вътрешнополитическото измерение на спрените евросредства?
- България губи пари в момент, в който има огромна нужда от свежи средства. България губи доверие в момент, в който доверието на инвеститорите е най-страшното, което може да загубим. И трето, за България се закача етикета най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС, а етикети се махат много трудно.

Ние не знаем дали България е най-корумпираната страна в Европа, може би не е.

Премиерът е прав да мисли, че Комисията е по-жестока спрямо корупцията и организираната престъпност в страна като България, отколкото в страна като Италия. Но ако премиерът искаше да се пребори с представата за България като рай за корупция и организирана престъпност, то на последния конгрес на БСП тази тема щеше да е в центъра на дискусиите и депутатите щяха да говорят повече за групата Марио Николов-Людмил Стойков, а не за далечното родство на БСП с баба Тонка и Джон Ленън.

Колкото до опозицията, тя получи подарък. Но критиката на ЕК не може да се преведе като подкрепа за опозицията. На опозицията и предстои да ни убеди, че тя е готова да се бори с корупцията въобще, а не просто с корупцията на това правителство.

- В създалата се ситуация има ли правителството някакъв успешен ход?
- Правителството има много ходове. Премиерът може да поръча нов клип с участието на Сергей Станишев, Стефан Данаилов и гневен срещу двойните стандарти на ЕК пенсионер. Правителството може да назначи госпожа Плугчиева за първи вицепремиер, но без да й даде да пипа в политически чувствителни места. Правителството може да промени няколко закона и да прехвърли цялата вина върху съдебната система и некомпетентната администрация. Разбира се, правителството може да уволни виновните министри или да реши да разбие корупционната паяжина, но последните две действия най-вероятно дори не се и обсъждат в навечерието на избори.
Никола Лалов
Mediapool.bg