„Искаме парите си” от митинга на КНСБ край парламента кънтя бакалски срещу емоцията на „Хубава си, моя горо”, изпята от студенти пред полицейска блокада до Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ. Възгласът „Оставка” е огласял пространството около НС много пъти. Но „Хубава си, моя горо”, пята от момичета и момчета с одухотворени лица, е плесница срещу наглеци като Румен Гечев, които с гнусно лицемерие и мръснишка убогост раздуваха пред тв камерите, че протестите заглъхвали. Залпът на „Аврора” не заглъхва в тиквите на комунягите, изправили едни срещу други млади полицаи срещу връстниците им, за да задоволят ината си. Такива разбират какво става, когато полетят паветата, не по-рано. Босовете на „червените боклуци” нямат сетива за истински българското и нишките на българщината. Шляканите интернационалисти бяха низвергнали преди години „Покойници, вий в други полк минахте”. Дедите на днешните студенти и полицаи оплакваше Дядо Вазов, нашите деди. Георги Марков разказва в „Задочни репортажи” как е пеел с приятели в нощна София „Покойници…”, а двама смълчани милиционери рекли след края на песента – „Пейте, момчета, пейте…”.

Срещу това синдикален бос крещя с бакалска страст – „Искаме парите си!”, „Искаме парите си!”, „Искаме парите си!”. Тълпата на казионния профсъюз изрита студентите от площада. Е, и? Момичетата и момчетата тръгнаха да обикалят кордоните и блокадите. Спряха се пред полицаите до Факултета по журналистика и пяха, пяха за себе си, пяха за полицаите, пяха за всички онези българи, които ни звъняха, докато още се носеха гласовете на красивите студентки. „Хубава си, моя горо…” спояваше студентите и младите полицаи с просълзени очи, чиито лица изпълваха кадрите на Иво Божков, предавал за пореден път пряко. Вечерта Цветлин Йовчев декламираше с бюрократичен патос пред угодничещи телевизионери. „Кой има интерес” и „Кой има възможност” бяха „опорните точки” на десарската „аналитичната рамка”, която трябваше да впечатли Цветанка Ризова. Горката. И тя била чела Чомски, ех – може би „Синтактични структури” в руски превод от 1962, или „Картезианска лингвистика”, или пък студиите по генеративна граматика, с които лягахме и ставахме в Университета? Или пък „A Wall as a Weapon”? А може би е сричала Смешката „Теория на Управлението и Свързването”?

Все тази – гаргарата с такава може да продължи до безкрайност, но пак няма да бъде провокирана да усети СВЪРЗВАНЕТО, СЛИВАНЕТО НА ДУШИТЕ НА ПРИТИХНАЛИ МЛАДИ ПОЛИЦАИ И ПЕЕЩИ СТУДЕНТИ. Нямаше нужда от полицейски предупреждения – „Ако не изпълните полицейските разпореждания, ще бъдем принудени да използваме физическа сила и помощни средства”. Пишем това, докато звучи култово парче на Джон Фогърти. Нашите приятели в София са на вълната на Джим Морисън. Синдикалните песове пролайват – „Искаме парите си!”. Крещят. Изстъпляват се. Отговарят им с „Оставка”. Няма нужда. Пеенето на младите студенти край полицаите не беше от концерт с надпис „Оставка”. Песента остава в душите, насълзените очи се гмурват в паметта, за да останат. Бакалите винаги побеждават в демокрация, която е ПАЗАРНА процедура. Е, и? Помним песента, не можем да забравим очите на споделената младост, „съдове, пълни до край с благодат”.

bgsniper.com