Ирландският премиер Саймън Харис (вляво) и испанският му колега Педро Санчес преди началото на консултациите между двамата лидери в Дъблин относно общите им действия за признаването на Държавата Палестина от ЕС. Снимка: PA

Палестинската автономна власт внесе в Съвета за сигурност на ООН молба за пълноправно членство в световната организация, а няколко страни от ЕС, начело с Ирландия и Испания, се обединиха в опит да прокарат искането си блокът да признае Държавата Палестина. Понастоящем само осем от 27-те членки на ЕС признават Палестина като държава - Полша, България, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Швеция и Кипър. 

"Искрено се надяваме, че 12 години след промяната на статута ни на държава наблюдател Съветът за сигурност ще се съобрази с глобалния консенсус относно решението за две държави, като приеме Държавата Палестина за пълноправен член", заяви постоянният палестински представител в ООН Рияд Мансур пред журналисти миналия понеделник, цитиран от в. "Вашингтон пост". Съветът за сигурност реши да отговори до края на този месец на искането на Палестинската автономна власт, посочва Франс прес. 

Междувременно председателят на Европейския съвет Шарл Мишел миналата седмица заяви, че страните членки на Евросъюза, които желаят да признаят Държавата Палестина, трябва да действат заедно, предаде "Евронюз".  Въпросното изказване бе направено, след като през последните седмици Република Ирландия и Испания подеха инициатива в подкрепа на признаването на Държавата Палестина от Брюксел. 

Понастоящем само осем от 27-те членки на ЕС признават Палестина като държава - Полша, България, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Швеция и Кипър.  

Усилията на Република Ирландия

Ирландският външен министър Мишел Мартин миналия месец бе домакин на вечеря в Брюксел, на която присъстваха колегите му от Испания, Белгия, Словения и Малта, отбелязва  в. "Айриш таймс".

Те обсъдиха продължаващата израелска офанзива срещу Газа и действията, които петте европейски държави съмишленици биха могли да предприемат, за да подпомогнат спирането на огъня. Освен това Мартин предложи на останалите външни министри да съгласуват настояването си за официално признаване на Държавата Палестина от страна на ЕС.

Официалната позиция Евросъюза е, че ще признае Държавата Палестина, ако тя бъде създадена в рамките на договореностите за две държави, съгласно сключените преди три десетилетия Споразумения от Осло. Двете държави трябва да обхващат границите отпреди 1967 година, когато в хода на Шестдневната война Израел окупира Западния бряг, Източен Йерусалим и ивицата Газа, допълва "Айриш таймс". 

Ирландия, Испания, Белгия, Словения и Малта обаче са на мнение, че повече не може да се чака изпълнението на Споразуменията от Осло и че палестинската държавност трябва да бъде призната дори при липса на решение за две държави, пише още изданието.

Във вторник Мартин заяви пред ирландския парламент, че по-нататъшното отлагане на признаването на палестинската държава е "неприемливо". Той посочи, че скоро ще внесе в правителството предложения по този въпрос. "Но не се съмнявайте, че признаването на палестинската държава ще се случи", подчерта ирландският външен министър.

По-късно Мартин заяви пред ирландския сайт "Джърнъл", че официалното предложение ще бъде направено през идните седмици. Той уточни, че е обсъждал признаването с други страни, участващи в мирните инициативи през последните шест месеца, допълва Франс прес.

Испанският премиер също работи активно за признаването на Държавата Палестина

Приблизително по същото време испанският премиер Педро Санчес обяви, че в близките дни ще проведе отделни разговори с Норвегия, Ирландия, Португалия, Словения и Белгия за признаването на палестинската държавност. Той посочи, че се надява Държавата Палестина бъде призната от ЕС до юли.

Санчес отново разкритикува "абсолютно непропорционалния отговор" на Израел в Газа, като определи действията на Тел Авив като заплаха за световния мир, отбелязва базираният в Република Южна Африка китайски новинарски портал "Индипендънт онлайн".

Испанският премиер каза, че безразборното наказване на цялото 2,4-милионно население на Газа от страна на Израел е "преобърнало съществуващото от десетилетия хуманитарно право и заплашва да дестабилизира не само Близкия изток, но и целия свят".

 "Международната общност като цяло трябва да признае пълноправното членство на Палестина в ООН", заяви той преди катарската телевизия "Ал Джазира". "И разбира се в двустранен план в Испания сме готови да подкрепим и признаем Държавата Палестина и този импулс трябва да бъде различен от другите, на които бяхме свидетели през последните седем десетилетия", допълни Санчес.

В обръщение към испанския парламент той определи признаването на палестинска държава като "справедливо" и призова ЕС да последва примера му, тъй като това е в "геополитически интерес" на Европа. 

Санчес пристигна на визита в Дъблин в петък, за да обсъди въпроса за признаването на палестинската държава с ирландския си колега Саймън Харис, съобщи британският в. "Индипендънт".  

След консултациите Харис заяви, че "значително наближава" моментът, в който Ирландия и Испания ще могат да признаят Държавата Палестина. "Народът на Палестина отдавна се стреми към достойнство и суверенитет на собствената си държава… на своята родина, която също като Ирландия и Испания може да заеме своето място сред народите на Земята“, каза още ирландският лидер. Той посочи, че би искал действията им за признаването на Държавата Палестина да получат възможно най-широка подкрепа.  

В отношението на страните от ЕС към действията на Израел в Газа има различни нюанси 

В хода на войната в Газа Израел бе подложен на критики и от други европейски държави.

На 10 ноември белгийският премиер Александър де Кро определи израелската военна кампания като непропорционална, припомня телевизия "Ал Джазира". "Не мисля, че е пропорционална мярка да бомбардираш цял бежански лагер с намерението да ликвидираш един терорист", каза той, но подчерта, че "Белгия няма да вземе страна".

Няколко дни след това белгийският вицепремиер Петра де Сутер отправи рядък призив за санкции срещу Израел. По-късно през ноември премиерите на Белгия и Испания проведоха съвместна пресконференция на граничния пропускателен пункт “Рафах“ от египетската страна на границата с Газа, като двамата лидери разкритикуваха войната на Израел.

На седми декември Де Сутер заяви, че Белгия ще забрани на територията ѝ да влизат израелски заселници от окупирания Западен бряг, които са били замесени в насилие срещу палестинци. "Заселниците, участвали в насилие, няма да получат разрешение за влизане в Белгия и ще направя предложение Белгия да се застъпи за налагане на забрана за пътуване в целия ЕС", написа Де Сутер в "Екс", цитирана от Ройтерс. 

Когато Израел обвини Агенцията за подпомагане на палестински бежанци на ООН (UNRWA), че е свързана с нападението на "Хамас" срещу Южен Израел на 7 октомври, няколко държави намалиха финансирането на службата. Въпреки това други европейски страни, сред които  Румъния, Норвегия, Швейцария и Швеция, продължиха да подкрепят агенцията на ООН. "Смятаме, че орязването на финансирането е погрешен отговор, защото това ми намирисва на колективно наказание", заяви пред "Ал Джазира" норвежкият министър на външните работи Еспен Барт Ейде. 

Перспективите пред признаването на Държавата Палестина от ЕС на този етап 

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който е натоварен със задачата да постигне консенсус между всички 27 лидери на ЕС, предложи към инициативата за признаването на Държавата Палестина от ЕС да се присъединят и други съмишленици извън блока, пише "Евронюз". 

Според Мишел координираното признаване от страна на страните членки на Евросъюза би могло да предостави на Брюксел повече "лостове", за да накара както Израел, така и Палестинската автономна власт да проведат реформите, необходими за постигането на решение чрез две държави. Макар да не уточни какви точно биха могли да бъдат въпросните реформи, Мишел предложи ЕС да използва "инструментите", с които разполага, като например Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, за да гарантира, че Израел ще спазва принципите на правовата държава и международното хуманитарно право.

Споразумението за асоцииране установява търговските и институционалните връзки между ЕС и Израел и включва член, който налага на двете страни обвързващи задължения за спазване на правата на човека. Призивът на Ирландия и Испания да се преразгледа споразумението в светлината на нарушенията на основните права от страна на Израел в Газа не успя да получи необходимата единодушна подкрепа от всички 27 страни членки, припомня "Евронюз".

"Това споразумение за асоцииране отчита признаването на върховенството на закона и на международното право, включително международното хуманитарно право", обясни Мишел. "ЕК има отговорността да прецени дали то се спазва или не. Ако то не се спазва, ЕК може да направи предложение, свързано с това споразумение за асоцииране", каза Мишел в ясен сигнал за подкрепа на преразглеждането на документа.

Но няколко страни от Евросъюза, които са твърдо солидарни с Израел, вероятно ще се въздържат да подкрепят този ход, което допълнително ще затвърди дълбокото разделение в позициите на държавите от ЕС по отношение на конфликта в Близкия изток, прогнозира "Евронюз". ЕС се надява да играе централна роля в бъдещите преговори между Израел и Палестина и предложи пътна карта и принципи за потенциален мирен процес. Но неспособността му бързо да изработи единодушни позиции по редица въпроси, включително призивите за прекратяване на огъня, намали доверието в него, коментира още "Евронюз".

Мишел призна, че съвместният призив на ЕС за прекратяване на огъня е "отнел твърде много време", но изрази увереност, че ще настъпи подходящ момент, в който ще са налице нужните условия страните членки официално да признаят на Държавата Палестина, пише БТА.