От проекта на закон за бюджета на НЗОК липсват опити за структурни реформи или промяна на настоящото положение в българското здравеопазване

За поредна година Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса одобрява проект на закон за бюджета на НЗОК тихомълком, като тази година това се случва късно, в средата на декември, в унисон с късното представяне и на проекта на закон за държавния бюджет за 2025 г. Общите впечатления са за липса на каквито и да било опити за структурни реформи или промяна на настоящото положение в българското здравеопазване, характеризиращо се със слаби здравни резултати и относително ниско качество на медицинските услуги.

Накратко проектът на закон за бюджета на здравната каса съдържа следното:

• Планира се ръст на общите разходи в бюджета на НЗОК с 16,6% или 1,4 милиарда лева, подкрепен от аналогичен ръст на приходите от здравноосигурителни вноски. Разходите за болнична помощ растат с 600 млн. лв., за лекарствата за домашно лечение - с около 350 млн. лв., за ПИМП и СИМП - с по 93-94 млн. лв. С други думи в пясъка на клиничните пътеки, огромните количества лекарства и безконтролен формализъм ще продължат да потъват милиарди.

• Структурата на разходите е абсолютно същата (често - до втория знак на десетичната запетая) като тази в бюджета на НЗОК за 2024 г., което е ясна индикация за липса на реформи и запазване на статуквото. Очевидно този бюджет е бюджет на "базовия сценарий", но защо безкритично се приема за правилно всеки участник в системата да получи същия пай от увеличението?
• Болниците отново са основният приоритет на държавата. Планирани са 2,3 млн. броя хоспитализации - разчетите за разходите в болничната помощ се базират на огромно количество дейност и никакъв, дори и плах, опит за нейното ограничение не е налице. Не подкрепяме подобен подход, който показва липса на ефективна система за контрол на разходите на болниците и неработеща система за превенция и профилактика.

• Разходите за персонал на НЗОК растат с 21%. На какво основание се увеличават заплатите на чиновниците на касата в такъв размер при планирана в макрорамката към бюджета годишна инфлация от 2,4% и липса на сериозни резултати от работата на касата по отношение на по-добър контрол върху разходите и по-добро качество на медицинските услуги? Докога ще плащаме на някой за престой в системата, но не и за свършена работа?

ИПИ предлага да бъдат обмислени следните възможни структурни промени:

• Постепенно преориентиране на ръста в разходите към извънболнична помощ - за превенция и профилактика, за сметка на ограничаване на хоспитализациите. Тази мярка е обвързана с реално спазване на правила за качество на болничните услуги, селективно договаряне от страна на НЗОК само с лечебни заведения за болнична помощ, които ги спазват, и система за ефективен контрол върху извършените хоспитализации, а не само такъв на хартия.

• Разходите за профилактика и превенция следва да се базират на ясна държавна политика за съдържанието на профилактичните грижи и възможности лекарите да нагаждат профилактиката спрямо нуждите на конкретния пациент.

• Значителна част от ръста на разходите да се насочи към ясни и конкретни мерки, свързани с повишаване на заплащането на медицинските сестри, придружени от механизъм, позволяващ това увеличение да достигне именно до тях.

• Ограничаване на ръста на разходите за лекарства за домашно лечение, подкрепено от про-генерична лекарствена политика.

В заключение ще отбележим, че политическата криза и трудностите в избирането на редовно правителство не следва да са извинение за липсата на реформи за подобряване на системата на здравеопазването. НЗОК разполага с достатъчно самостоятелност в решенията, така че действията й да имат пряко отражение върху крайните резултати на здравната политика - по-добри здравни показатели на населението и качество на живот. Бюджетът на касата е инструментът за реализиране на тези промени и се надяваме 2025 година да не е поредната изгубена година в тази посока.

Становището на ИПИ по проекта на закон за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2025 г. ще бъде внесено официално в Парламента при обсъждане на законопроекта за бюджет.

Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>