Това е моментът, в който Европа трябва да се изправи. Но тя ще остане седнала, докато кървавият прилив вече покрива глезените ѝ

Инвазията на Тръмп във Венецуела и залавянето на нейния президент бележат края на Запада, какъвто го познаваме, предупреждава редакторът по международните въпроси Сам Кили в Independent.

Американски хеликоптери „Чинук“ и бойни хеликоптери „Апачи“ прелетяха през нощното небе над Каракас, а ракетните експлозии срещу военни обекти в цялата страна оставиха оранжево зарево.

Няколко часа по-късно Доналд Тръмп съобщи, че венецуелският президент Николас Мадуро и съпругата му са били „заловени“ и са отлетели от страната си.

Без съмнение в Овалния кабинет се поздравяват, нови хвалебствени поеми се пишат от привържениците на Тръмп, като Питър Хегсет, секретаря по отбраната/войната, който влага много повече усилия в публичните изхвърляния, отколкото в оперативната сигурност, да не говорим за стратегическо мислене.

Но никой в Белия дом не може да разбере, че тази инвазия, това очевидно политическо обезглавяване, това нарушаване на международното право, е стратегическа лудост. Извън Белия дом и MAGAландия, ще се радват единствено в Кремъл и Пекин.

В НАТО ще се възцари ужас. И можем да сме сигурни, че раболепието на лидерите на НАТО спрямо Тръмп и Хегсет ще продължи. Противното би означавало да признаят, че Доналд Тръмп първо е накарал Америка да не бъде приятел, след това я е направил ненадежден съюзник, а сега, в началото на 2026 г., Америка на Тръмп е заплаха.

Той каза, че ще нападне Венецуела и го направи.

Твърдението му, че нанася удар по нарко-терористична държава, която изнася голямо количество опиати в САЩ и убива стотици хиляди жители, е нонсенс. Опиатите влизат в САЩ през Мексико, не през Венецуела.

Като предпоставка за смяна на режима и инвазия това е точно толкова фалшиво, колкото беше и твърдението, че Саддам Хюсеин произвежда ядрено оръжие. Инвазията в тази страна, преживяваща десетилетия на болка и убийства, терор и хаос, породи така наречената Ислямска държава. Това разкъса и тъканта на западните демокрации, някои от които нарушиха етичните си норми и собствените си закони, за да преследват предполагаеми терористи.

Този път Тръмп атакува свой съсед без никаква международна помощ. Той имитира поведението на големия си герой и приятел Владимир Путин.

Също като Путин и той политизира военните и разузнаването, опита се да унищожи съдебната независимост и създаде комфорт за определени олигарси.

Руският президент нападна Украйна през 2014 година. Той невярно твърдеше, че рускоговорящите са подтискани в тази страна. Кремъл иска да завземе цялата си съседка, а Тръмп подкрепя усилията му да откъсне 20-те процента, които вече е превзел.

В новогодишното си приветствие китайският лидер Си Цзинпин поднови заплахите спрямо Тайван и заяви, че „Обединението на нашата Родина е тенденция на времето, която не може да бъде спряна“. Същевременно Китай проведе мащабни военни учения край бреговете на Тайван. В ерата на Тръмп „тенденция на времето“ е силата винаги да има право.

Той неведжън е казвал, че Канада трябва да бъде анексирана. Не изключи възможността за използване на сила за завземане на Гренландия, заради нейните минерални богатства. Настояваше, че „рано или късно“ тя ще бъде част от САЩ.

Тези страни са натовски (Гренландия е част от Дания). Странните му заплахи срещу съседи и съюзници можеха да бъдат омаловажени като дрънканици на един луд вдетинен мъж или като саркастични забележки на един дипломатически разрушител. Но те не са шега. При всичките си лъжи и гръмки изявления, Тръмп все пак изпълнява заплахите и амбициите си. Фантазията му да превърне Газа в морски курорт Газ-а-Лаго вече може да бъде демонстрирана.

Неговата Стратегия за националната сигурност казва, че четири държави от НАТО скоро ще бъдат погълнати от „не-европейци“. Освен че е расистка метафора, използвана от конспиративните теоретици на „Великата замяна“ (съвременните нацисти), тя е и напълно погрешна.

Но той сега вижда света в три сфери: Западната хемисфера, която ще се контролира от него; Русия може да вземе Европа; останалото е за Китай.

Това е моментът, в който вече е ясно, че – както пише Йейтс в своята „Второто пришествие“ – „центърът не може да удържи; пълна анархия се развихря над света“.

Лидерите на Запада трябва да обърнат внимание на ставащото – „кървавата вълна се разразява“ когато у „най-добрите липсват всички убеждения“.

Това е моментът, в който Европа трябва да се изправи. Но тя ще остане седнала, докато кървавият прилив вече покрива глезените ѝ. /Independent

Превдод за "Гласове": Екатерина Грънчарова