Съществуват и други средства за атака – киберпространството и информацията

Според колумнист на Independent, през 2026 г. по света могат да избухнат няколко нови конфликта. Сред огнищата, където локална криза рискува да ескалира в пълномащабна война, са Балтийските страни, Венецуела, Судан, Южна Азия и Тайван.

Според журналиста Робърт Фокс западните правителства не са подготвени за тези предизвикателства.

В света има пет барутни бурета, готови да експлодират, пише Робърт Фокс – най-новите методи за кибератака, информация и влияние са затънали в тези нестабилни региони. Време е британското правителство да се събуди, в противен случай следващата година ще донесе още по-неприятни открития от преди.

По време на коледните и новогодишните празници е обичайно да си пожелаваме щастие и късмет. Но декември е известен и с порой от журналистически прогнози за целия негативизъм, който ни очаква в бъдеще: бедствия, епидемии и нови конфликти. Единствената утеха е, че журналистите, като цяло, са лоши пророци. Нека се опитаме да усетим времето и да погледнем към местата и събитията, които биха могли да предизвикат по-широка конфронтация, дори регионален конфликт или глобална конфронтация.

Няма да предсказвам избухването на военни действия в Европа или където и да е другаде; не искам да подражавам на генералния секретар на НАТО Марк Рюте с неговите мрачни прогнози за война от мащаба, „в който са се сражавали нашите дядовци и прадядовци“. Каквото и да се случи в бъдеще, то няма да прилича на големите войни на 20-ти век.

Интензивността на боевете, на които сме свидетели в момента в Украйна, Судан, Руанда, Конго и Йемен, няма да намалее. Противостоянието между Тайланд и Камбоджа изглежда ще остане толкова напрегнато, колкото винаги. В Мианмар ужасяващи огнища на граждански вълнения и масови убийства се засилват, тъй като военната хунта продължава да манипулира изборите. Светът е наситен с бензин и е необходима само една случайна искра, за да се разпали пълномащабна конфронтация. Марк Рюте е прав в някои отношения: трябва да сме готови за война, за да я предотвратим.

Балтийските държави

Владимир Путин предупреди, че Русия ще се бори докрай за победа в Украйна. „Ако Европа иска да се бие с нас, ние сме готови още сега“, каза руският лидер. Напълно е възможно Кремъл да прибегне до провокации в страни от ЕС и НАТО на редица ключови места – особено в Балтика, Северния Атлантик и на Балканите. Провокативни действия са възможни и около Калининградския анклав, който разделя Полша и Литва. Граничните инциденти ще бъдат разглеждани като актове на агресия от съюзниците от НАТО. През последните месеци многократно се случиха странни инциденти на границата с Норвегия и Естония.

Патрулирането на руски подводници ще стане по-често: новата система за сигурност и ранно предупреждение „Атлантически бастион“ на НАТО ще бъде тествана за здравина. Руските подводници, базирани на Колския полуостров, непрекъснато се модернизират. В британски води и Балтийско море те ще бъдат придружавани от кораби и подводници от службата за наблюдение и диверсионно разузнаване на Главното управление на дълбоководни изследвания на руското Министерство на отбраната (ГУГИ), предимно от океанографския разузнавателен кораб „Янтар“.

Докато администрацията на Тръмп любезничи с Москва и се кара с европейските си съюзници, Кремъл ни проверява. Има шанс Русия да се поддаде на изкушението и да действа, преди европейските страни от НАТО да се превъоръжат. Спорът между Съединените щати и Дания, член-основател на НАТО, за Гренландия е твърде добър претекст, за да бъде пропуснат.

Южна Америка

Втората основна рискова зона за Съединените щати е самият американски континент. Новата стратегия за национална сигурност възражда старите континентални претенции на президента Монро, датиращи от 1823 г. Хегемонията преживява нов разцвет. Не става въпрос само за смяна на режима в Каракас, към което Доналд Тръмп сега изглежда се стреми. Всяка американска намеса във Венецуела рискува същите грешки като инвазията в Ирак през 2003 г. Както отбеляза бившият генерал и държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, ако счупите нещо по време на действията си, отговорността за проблема пада върху вашите плещи. Съединените щати ще трябва да осъществят реформи и да ръководят силите за сигурност редом с публичната администрация. В противен случай ситуацията в Ирак ще се повтори – гражданска война ще ескалира и ще се проточи с години.

Действията във Венецуела ще ускорят назряващата нестабилност в региона, от Еквадор до Колумбия и Гвиана. Ключова тема в преувеличената реторика на Тръмп е петролът. Съединените щати мечтаят да се превърнат в доминираща световна петролна сила. Това несъмнено няма да се хареса на държавите от ОПЕК, както и на Китай, важен партньор на Южна Америка.

Судан

Третият регион, Близкия изток, е барутен погреб, който рискува да избухне в нови войни – от Кюрдистан на север до Арабския полуостров, Судан и Сомалия в Субсахарска Африка. Ивицата Газа остава гореща точка, както и Йемен и Судан. В Южен Йемен и Судан, пълномощниците на двете най-големи сили от Персийския залив, Саудитска Арабия и ОАЕ, водят открита война. Нестабилният ирански режим може да избере подходящия момент да атакува Израел, директно или чрез своите куклички в Сирия, чак до Силите за бързо реагиране в Дарфур и отвъд него.

„В Судан има пълна липса на сигурност“, казва Паскуале Ферара, който е прекарал много години в разработването на италианската политика в региона. „Но там има огромно натрупване на оръжия.“ Боевете по границите между Руанда и Демократична република Конго имат стратегически последици: китайски агенти и мощни организирани престъпни групи се борят за минерали като редкоземни елементи и кадмий.

Индия и Пакистан

Четвъртата част от моята прогноза е Южна и Югоизточна Азия. Тук биха могли да избухнат няколко конфликта. Пакистан и Индия взаимно се следят изкъсо заради Кашмир и Афганистан. Границата между Индия и Китай също е напрегната. Камбоджа и Тайланд така и не се помириха напълно, въпреки твърденията на Доналд Тръмп. Вярвам обаче, че е малко вероятно този конфликт да ескалира.

Тайван

Петото барутно буре, което поражда сериозни опасения относно потенциални конфликти, несъмнено е Китай. През 2025 г. Си Дзинпин и неговото правителство очевидно ще водят света в изкуството на стратегическата неяснота, надхитрявайки Доналд Тръмп и Владимир Путин в области, където това наистина има значение. Следващата година Си Дзинпин може да открие, че Тръмп е твърде зает с Венецуела, Украйна, Газа и собственото си его, за да реагира своевременно на опита на Китай да предприеме решителни действия срещу Тайван, открито или тайно.

Един неподходящ и аматьорски опит за завземане на Тайван може да провокира масирана реакция от всички основни регионални играчи, включително Индия, Япония, Австралия и Америка. В най-лошия случай това може да доведе до наистина глобална конфронтация.
Когато обсъждаме рисковете от война и конфликт, не бива да се ограничаваме до географията, нестабилния характер на петте уязвими региона и остарелите методи на дипломация и водене на война.

Съществуват и по-малко очевидни, обикновено неизказани, средства за атака – киберпространството, информацията и влиянието. Това е аспект на сигурността и устойчивостта, с който Обединеното кралство например изглежда напълно неподготвено да се справи. Нашите правителства просто не искат да мислят или да говорят за това, поне не на глас. Нека си спомним щетите, понесени от британския производител на автомобили Jaguar Land Rover от кибератака. Сега се смята, че Русия стои зад тази атака. Компанията понесе загуби от 1,5 милиарда паунда, а националната икономика - от 5 милиарда паунда.

По-тревожно е това, което експертите наричат ​​феномена „черна медуза“ – ужасяващо чудовище, което дебне в дълбините на морето, и което игнорираме, докато не стане твърде късно. Ефектът на „черната медуза“ в контекста на въоръжен конфликт може да се прояви в нови форми на биологични и химически оръжия. Това ще бъде нещо по-смъртоносно и неуловимo от рицин, зарин, полоний и новичок, които са били широко използвани от терористи през последния половин век. В ръцете на фанатици, те биха могли да представляват най-голямата заплаха, която някога сме познавали.

Източник Иносми