Абсолютно прав е Стефан Гамизов, твърдейки, че „Когато погледнете хора като Костов и Първанов ще видите, че те са имитация на демократичното дясно и на демократичното ляво”.
Тези двамата освен, че са фалшиви, даже се и подпомагат един друг. При това не винаги елегантно. В телевизионната си изява пред бТВ президентът Първанов директно обвини правителството на Бойко Борисов, че провежда политиката на Иван Костов.
Което си е чиста проба 100 процентова лъжа. От която ефектът е внушението, че, видите ли, именно Костов е едва ли не олицетворение на дясната политика в България.
Истината е, че Иван Йорданович Костов НЕ може да бъде олицетворение на дясната политика, просто защото никога не е водил такава.

Точно Костов трасира пътя на руските стратегически интереси, които в крайна сметка овладяха бургаския нефтокомбинат – със сигурност най-важното предприятие в България. По негово време бе изтъргуван друг стратегически ресурс - на българския медиен пазар цъфнаха капитали, свързвани директно с Щази (тайната полиция на бившата ГДР)! Свързваният с руската организирана престъпност Григорий Лучански пък подпомагаше фондацията на Елена Костова и т.н., и т.н., чак до сгромолясването на авиокомпания „Балкан“.
Много по–късно станаха ясни „подробностите”, довели до драмата в дясно! Лъсна причинно-следствената връзка между действията на Костов и забележителният прагматизъм, с който бяха отстоявани руските интереси на Балканите в периода 1997- 2001г.

Появиха се директни обвинения срещу Иван Костов (в различни медии въпроси по темата коментираха Христо Бисеров, Богомил Бонев, Колю Паръмов, Алексей Петров и др.), че е бил на специално обучение в Украйна и че смазващата прегръдка на ГРУ съвсем не му е чужда.
Иван Йорданович Костов не посмя да отрече нито едно обвинение.
Така че същите тези обвинения спокойно могат да бъдат тълкувани като факти от неговата биография.

Нещо повече!
Ако се върнете назад в спомените си ще видите, че даже Жан Виденов сключи по-нормални приватизационни сделки със западни партньори, отколкото правителството на Костов. По времето на Виденов, например, беше направена крупната белгийска инвестиция на Солвей в Девня и беше приватизирана успешно голяма част от бирената индустрия, благодарение на което българите днес имат възможност да консумират бира, произведена по най-добрите световни стандарти и технологии.

Колкото до правителството на Бойко Борисов, то със сигурност може да се каже, че води политика, различна от политиката на Иван Костов. Борисов демонстративно търси баланс между интересите на България, тези на ЕС и Запада като цяло, и Русия. При това, точно в този ред.
Дали ще успее е съвсем друг въпрос.
Защото няма причина да се залъгваме - руският голям енергиен „член“ винаги ще бъде потенциална заплаха за настоящото българско правителство на ГЕРБ и за всяко друго българско правителство, подреждащо приоритетите си на първо място според интересите на България.

Докато Костов никога не е бил в подобна позиция – той винаги „мъдро“ е кудкудякал нещо от рода на “…не бягам ли прекалено бързо“.
И така е оцелявал!
Антон Луков