„Гърците започнаха всичко това, когато летището в Солун през 1992 г. бе наречено "Македония", в атака срещу независимата бивша югославска република Македония. Македонците по-късно през 2007 г. нарекоха летището в Скопие "Александър Велики". Новото македонско правителство обаче иска по-добри отношения с Гърция, така че е възможно да промени името на столичното летище“, пише британският "Икономист".

В новото си издание седмичникът се занимава с феномена на кръщаването на летищата на Балканите, като заключението е, че те получават имена, които да дразнят съседните държави.

Така, например, летището в Загреб е "преименувано" от Франьо Туджман, бащата на хърватското движение за независимост, който се бори срещу сърбите. През 1995 г. повечето сърби от Хърватия бяха експулсирани, припомня изданието. То пише още, че сред жертвите на това етническо прочистване са и роднини на „най-известният сърбин в света“, Никола Тесла, роден през 1856 г. на територията на днешна Хърватия. Както сърбите, така и хърватите го смятат за свой гражданин, а от 2006 г. летището в Белград носи точно неговото име.

Аеропортът в Прищина се нарича Адем Яшари, лидера на Армията за освобождение на Косово, убит от сръбските сили. Разбира се, няма полети между „Никола Тесла“ и „Адем Яшари“. За албанците Яшари е герой, а за сърбите – дявол, посочва вестникът.

„Икономист“ изтъква, че има изключения от тази балканска практика: инициативата за преименуване на летището в Сараево на „Алия Изетбегович“ бе неуспешна. /БГНЕС