От Фейсбук профила на икономиста от КНСБ Любослав Костов

Научихме се как да преживяваме месеца с 1000 лв., но не знаем все още как се живее достойно, без да мислим постоянно за сметки. Имаме по-големи къщи (с ипотеки до живот) и по-малки семейства (защото няма кой да ги издържа), повече удобства (кредити), но по-малко време (работим по 12 ч., за да свържем двата края).

Добавихме няколко години към продължителността на живота (благодарение на медицината, достъпна само за богатите), но не добавихме живот към тези години – те са изпълнени с тревоги и лишения.

Отидохме в ЕС, усвоихме милиарди (поне на хартия), но ни е трудно да прекосим социалната и икономическа пропаст, която ни дели от съседа, паркирал луксозно SUV пред входа на блока. Покорихме дигиталните ширини, имаме бърз интернет и сме "IT-лъвчета", но не покорихме душевните ширини – завистта, разделението и несправедливостта ни разяждат отвътре.

Правим по-големи неща – строим молове, халета за супермаркети, магистрали (които често се пукат), но не правим по-добри неща – не създаваме по-справедливо общество, не гарантираме добър живот за пенсионерите, нито среден стандарт на живот за работещите на средна заплата.

Имаме повече образование, но по-малко разум – избираме едни и същи политици, които ни лъжат от години. Имаме повече експерти, работни групи и НПО-та за какво ли не, но имаме и повече проблеми. Имаме повече информация за света, но по-лоша преценка за собственото си бъдеще.

Бедността не е статистика, тя е лицето на възрастната жена, която рови в кофите. Време е да спрем да се самозалъгваме с празни приказки и да започнем да живеем истински!