Пакистан и Южна Африка дават лош пример на другите страни

През 1812 г. Фредерик Уинзор, ексцентричен предприемач, изобретява обществените електрически мрежи. Идеята на неговата компания "Gas Light and Coke", е да снабдява жителите на Лондон сток, вместо всяко домакинство да купува своя собствена енергия - торби с въглища, дърва за огрев - енергията да бъде доставяна от един източник. Повече клиенти, с различни модели на търсене, биха позволили електроцентралите да се използват по-ефективно. Това е естествен монопол: мащабът би разпределил цената на газовите доставки, тръбите и цялостната поддръжка на инфраструктурата сред голям брой клиенти, като всеки от тях би плащал по-малко, отколкото поотделно, за да консумира необходимото му количество. Идеята за „енергията като услуга“ се разпространява по целия свят.

Но евтината слънчева енергия сега разрушава този модел. Миналата година Пакистан стана третият най-голям вносител на китайски соларни панели в света. Много от тях бяха предназначени за покривите на търговски и промишлени съоръжения или ферми, за да заменят дизеловите генератори. Пакистан е известен с огромните си цени на енергията, наследство от нерентабилни договори за плащане на капацитета на въглищни централи, най-често построени от Китай. Внедряването на по-евтина и по-чиста слънчева енергия е добре дошла промяна. В същото време обаче тя води до порочен цикъл. Разходите за управление на мрежата и плащането на въглищната енергия се разпределят между по-малко хора, които след това имат повече причини да се откажат, подкопавайки икономиката на цялата мрежа.

В Южна Африка виждаме подобно развитие. „Намаляване на натоварването“ е механизъм на "Eskom", държавна енергийна компания, който прекъсва тока на потребителите, когато няма достатъчно електричество, за да отговори на търсенето. Това доведе до соларен бум, причинявайки финансови проблеми на общинските власти, които са принудени да купуват все по-скъпа енергия от "Eskom", за да я продават на потребителите. До ноември те имаха неплатени сметки от 95 милиарда ранда (5 милиарда долара, или 1,2% от БВП) към фирмата. В Ливан, където държавната енергийна компания ограничи производството на електроенергия до няколко часа на ден през 2019 г., количеството инсталирана слънчева енергия нарасна от 100 на 1300 мегавата за периода 2020- 2023 г. Покривите в по-богатите квартали на Бейрут са покрити с тъмни панели.

Дори в Америка високите цени на енергията и спиранията на тока след природни бедствия убедиха гражданите да излязат от мрежата. Сейед Али Садат и Джошуа Пиърс, и двамата от Западния университет, откриха, че в пет щата комбинацията от слънчеви панели, батерии и дизелови генератори е рентабилна алтернатива на това да се разчита на електропреносната мрежа. А цената на подобна комбинация пада с около 9% годишно, според тях, поради по-евтините батерии и слънчеви панели.

За оптимистите този тренд осъществява визията на зеленото движение от 70-те години на миналия век. Тогава Амори Ловинс, енергиен анализатор, измисли термина „пътят на меката енергия“, за да опише бъдеще, в което енергията ще бъде възобновяема, децентрализирана и в малък мащаб. „Една заможна индустриална икономика би могла да работи изгодно без никакви големи електроцентрали“, пише той. Либертарианците също приветстват тази промяна. Технологичните промени правят пазарите на електроенергия "по-конкурентни“, казва Лин Кислинг от тинк-танка "American Enterprise Institute". Възможността за излизане от мрежата, дори и без да бъде използвана, означава, че естествените монополи са изправени пред голяма заплаха.

Грабеж посред бял ден

И все пак тази промяна има своите недостатъци. Единият от тях е свързан с ефективността. Докато функционира, единица енергия от соларна ферма излиза на една четвърт от цената, която би произвел покривен панел, изчисляват от банка "Lazard". Правят се икономии и от мащаба при монтажа и поддръжката. На всичкото отгоре, много от самостоятелно генерираната енергия в крайна сметка се пропилява.

Освен това първоначалните разходи при напускане на мрежата обикновено го правят възможна опция само за богатите. Тъй като по-богатите пакистанци могат да плащат за собствените си слънчеви системи, по-бедните са принудени да поемат повече от разходите на мрежата или да останат без електричество. В Ливан липсата на регулация превърна страната в „сметище от нискокачествени слънчеви системи и батерии“, каза Джесика Обейд от тинк-танка "Институт за Близкия изток". Малките фирми, които се появяват, за да ги инсталират, фалират и не могат да осигурят поддръжката им.

Политиците се опитват да намерят решения. „Можете да помирите соларните панели с електрическите мрежи", казва Джени Чейс от зследователската фирма "BloombergNEF". Проблемите на Пакистан произтичат от наследената скъпа въглищна енергия и начина, по който клиентите се таксуват: фиксираните разходи, произтичащи от преноса и разпределението, се изплащат чрез почасови цени, които не се променят много в зависимост от търсенето. Към момента малко хора притежават системи за съхранение на енергията, което означава, че те използват мрежата като резервен вариант, вместо да прекъснат връзката напълно. В резултат на това онези, които могат да си позволят соларни системи, могат да се възползват безплатно от собственото си електричество, когато слънцето грее, и да се превключат към мрежата за по-евтина енергия, когато то залезе. Домашните потребители също се радват на „нетно отчитане“, като получават кредит за доставка на електроенергия през деня, когато тя е по-малко ценна. Премахването на подобни стимули би помогнало за намаляване на цените по поддръжка на мрежата по по-справедлив начин.

И все пак най-доброто решение би било енергийните фирми да отговорят на конкуренцията и да се справят сами. В Пакистан те често не успяват да накарат потребителите да плащат сметките си. В Южна Африка, тъй като "Eskom" най-накрая успя да ограничи прекъсванията на тока, соларният бум се забави. Въпреки че децентрализираното производство на енергия може да бъде дестабилизиращо, то пък стимулира доставчиците да подобряват услугата си. Соларните панели на покривите предлагат алтернатива на монопола, който вече не може да бъде наричан естествен. /economist.com

Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким