За пореден път президентският проект АБВ организира дискусия, даде пресконференция и след това предложи едно голямо нищо. Този път „алтернативата“ се занимаваше с икономическата проблематика. Според икономическия експерт на АБВ Константин Проданов, който освен това е син на човека, пишещ изумителните речи на Първанов – Васил Проданов, „ние сме във валутен борд и в момента не можем да си позволим фискален борд, защото това ще ни дистанцира още повече от другите страни в ЕС по отношение на икономиката. Ще се наложат финансови белезници на държавата, която няма да може да влага в образование и в развитие на различните райони.” Съдържателната празнота на подобни твърдения може да бъде компенсирана единствено и само чрез институцията, която стои зад тях, защото фактът, че сме във валутен борд, има много малко общо с намерението да се въведе фискален такъв. По-скоро може да се каже, че валутният борд е някаква форма на белезници на държавата, а не фискалния. Въпреки, че и подобно твърдение е твърде спорно.

За сведение на икономическите експерти от АБВ фискалният борд по никакъв начин не възпрепятства държавната политика в областта на образованието и развитието на регионите. Парите, отделяни по различните бюджетни пера, зависят на първо място и преди всичко от икономическия растеж, оттам от данъчната тежест и събираемостта на данъци, от държавната политика към различните сфери на публичния живот, от заложените в стратегическите планове приоритети, от оптимизацията на бюджетните разходи, от необходимостта от поддържане на минимума социална стабилност в условията на влошена световна финансова и икономическа конюнктура.

Независимо от това каква сума преразпределя всяка една държава през бюджета, това не е застраховка срещу криза. А и всяка подобна инициатива има само пожелателен характер. Тя няма как да бъде вкарана в закон, защото рано или късно, пак заради непредсказуемостта на пазара, този закон ще бъде нарушен. Но дори и да бъде приет, при формирането на следващо парламентарно мнозинство, което не е съгласно с него, той ще бъде отменен или заменен с друг, прокарващ точно обратните политики. Затова и напъните на икономистите на „алтернативата” са повече от излишни, да не кажа безплодни.

Алтернатива би могло да бъде предложението да се прекратят напълно неадекватните опити да се създава заетост чрез строеж на магистрали и спортна зала например. Или да се намалят драстично парите за подслушвания. Или да се предложат начини да се намалят бюджетните разходи, за да могат да се пренасочат средства за образование и развитие на изостаналите региони, като се съкрати голяма част от безполезната държавна администрация и се оптимизират разходите за задграничните командировки на властта.

Защо от АБВ не предложат мерки за подобряване на енергийната ефективност, защото в момента за всеки хиляда евро, произведени в България, ние изразходваме шест пъти повече енергия от страните от еврозоната. А от единица енергийна суровина (въглища, нефт и газ) за производство на електроенергия се губят над 70%, което неизбежно рефлектира в цената на тока за крайните потребители.

Върху тези проблеми би трябвало да бъде съсредоточено вниманието на „алтернативата”, а не върху напълно излишни критики към нещо, което едва ли ще бъде реализирано. Най-лесно е да излезеш, да се заявиш като алтернатива на едно безспорно слабо управление и да кажеш, че то води държавата към пропастта, или че това ще повлияе на отношенията ни с европейските партньори и ще ни отдалечи от еврозона, която в момента се чуди как да оцелее.

Нито влизането ни в еврозоната ще ни направи граждани първа категория, най-малкото защото ние сега не сме втора категория, нито оставането ни отвън на този етап ще има някакви фатални последици за българската икономика. Най-много да ни задължат да плащаме за провала на Ирландия, Гърция, Испания и Португалия, доскоро сочени като успешни икономически модели.

Най-лесно е да се съсредоточава вниманието в посока, която носи бързи електорални дивиденти. Но българските граждани вече са доста чувствителни към „алтернативите” и няма как да не погледнат скептично на поредния опит да бъдат заблудени. А иначе АБВ е следващата популистка заблуда на прехода, която не можем и не трябва да си позволяваме.
Георги Киряков /glasove.com