Игор Шабов: Разминах се с глобата - нямаме закон, забраняващ качването на комин
Избрано 20.07.2013 18:45
- Г-н Шабов, разкажете как успяхте да се качите на комина, нямаше ли охрана? Крихте ли се, или просто никой не ви забеляза?
- Да проникнеш в системата на обект с т.нар. стратегическо значение, и то с "голи ръце", не би било възможно без внимателна и детайлна подготовка. Не съм имал никакви съмнения в професионализма на охранителната фирма и не съм допускал рискови решения и действия при нито една от задачите, които си бях поставил.
Възползвах се и от неправилно конструирана част от оградата. Останалото са смелост и вяра в промишлени количества.
- Имате страх от високо, така ли е?
- Без значение дали има или няма фобия, едва ли съществува човек, на когото сърцето и разумът ще останат безразлични от такава височина. Според мен тя е изключително голямо предизвикателство дори и за професионалист, разполагащ със специализирано оборудване. Справих се с това в момента, в който стабилизирах контрола върху въображението си.
- За първи път ли се озовавате на такова високо място?
- За първи, да. До този момент ми е било винаги дискомфортно в сграда, по-висока от 4-5 етажа.
- Как избрахте точно комина на ТЕЦ "Земляне"?
- Основно заради впечатляващите си размери. Образувалата се в България политическа апатия ме накара да избера възможно най-високата точка, от която да изразя както гражданската си позиция, така и да се опитам да събудя хората като цяло. Да, много от тях се изплашиха и решиха, че съм луд, но съм убеден, че този студен душ имаше резултат. Оттук беше и перфектното място да подкрепя и подхраня надеждите на многохилядните си съграждани, които се борят за правото си на спокойно бъдеще и срещу аморала и безсрамието на българската политическа класа.
- Колко време се изкачвахте? Слизането вероятно е било по-трудно.
- Изкачването ми продължи около 45 минути. В началото редувах 15-20 стъпала с кратки почивки за ръцете, а към финала стана обратното - успявах да преодолея едва 4-5 стъпала, като почивките станаха по-дълги. През цялото време броях стълбите - в началото наум, а към края вече и на глас. Слизането изобщо не беше трудно, защото през цялото време бях перфектно обезопасен от професионалисти.
- Имахте ли храна и вода горе?
- Нямах право на много багаж, защото това би увеличило общото ми тегло. От предната сутрин не бях спал и все пак изгубих много енергия още в 5,30 ч, когато стигнах най-високата точка, затова бях предвидил 4 бутилки енергийни напитки. Отделно имах 4 бутилки минерална вода, а за храна разполагах единствено с 4 пакета солети.
- А лаптопът за какво ви беше?
- Той е 14-инчов, батерията му издържа 6-7 часа и затова не виждах проблем да бъде с мен. Нямах конкретна идея за какво би ми потрябвал, но такива сме хората на 21-и век - трудно се разделяме с тези екстри. Ако има начин, и докато се къпем, биха били с нас. Впрочем бързо го вкарах в употреба и ми беше много полезен в едно - особено в първите 2 часа, когато беше все още тъмно - с него се разсейвах, когато усещах, че започвам да позволявам страха да надделее над мен. Това помогна. После вече почти не ми трябваше - слънцето изгря, откри се най-великата гледка към София, която някой може да си представи, птиците запяха и аз отново бях готов.
- Почти през цялото време говорехте по телефона си, с кого?
- Говорех по телефона най-вече с г-н Кирил Маричков и г-н Чавдар Радев - двама от най-уважаваните от мен хора на изкуството в България, които се грижеха за всичко, което се случваше долу на земята, както и с психолога Светослав Петков, който държеше постоянна връзка с мен по въпросите за здравословното ми състояние. Чух се и с много близки и приятели, които се наложи да успокоявам, че не съм минал през всичко това да сложа край на живота си и че всичко е под контрол.
- Какво точно мислехте, че ще постигнете?
- Послание. "Шах с Пешката" е точното ми определение за мотото ми. Българските политици решиха, че са велики и недосегаеми, но забравиха, че ние, освен че сме повече от тях, сме и по-умни, затова - спрете да ни предизвиквате!
Ако наистина работите за България, вървете си доброволно и сега, докато все още има шанс да върнем доверието в България както от страна на света, така и доверието в България от страна на самите българи. Колкото повече не ви устройва това, толкова по-лошо за вас ще става. Дори и десет Мая-Манолови да извадите, пак ще бъде нашата дума.
- От прокуратурата казаха, че ще бъдете глобен за хулиганство, така ли е?
- Бях готов да понеса всички последствия и сътрудничих безрезервно на органите на реда. Бях задържан за 24 часа, като пренощувах в ареста на 6-о РПУ, където останах впечатлен от високия професионализъм на служителите му въпреки тежкия ритъм, в който работят от започването на гражданските протести. Разминах се с глобата поради малко известен факт - просто нямаме закон за качване върху комин.
- Каква ще е следващата ви стъпка? Планирате ли да изявите недоволството си по друг начин?
- Оптимист съм за края на тези граждански протести срещу кабинета "Орешарски", защото смятам, че нищо, абсолютно нищо не може да победи справедливостта и доброто и искрено се надявам, че няма да се налага да влизам отново в новините на всички медии по такъв скандален начин, вместо да се говори за мен, че издавам албум или откривам изложба.
Надявам се, повече да не ми се налага да уринирам в пластмасова бутилка на 150 метра височина, никога повече да не притеснявам близките си толкова екстремно, никога да не чувам глупости за себе си, че съм откачен или че ми е било платено от Бойко Борисов... Изобщо повече никога не искам да има каквито и да било граждански протести, депутатите да нямат бронирани коли, а да ходят на работа с колела или градския транспорт, всички да сме едно цяло и да строим общо бъдеще за децата... Но докато обаче има протести, изобщо не давам гаранция, че няма да измисля нещо отново. Министрите на културата и образованието също много да внимават с действията си!
ВИЗИТКА:
Игор Шабов е роден на 16 септември 1977 г. във Волгоград. Докато е малък, семейството му се мести да живее в България. Майка му е рускиня, а баща му - българин.
Игор е финалист в първия сезон на "Гласът на България", който преди 2 г. спечели Стелияна Христова. Тогава той беше в отбора на Кирил Маричков, с когото се сближава и извън сцената.
За кратко Шабов е вокалист на разпадналата се група "Сафо". В момента е на свободна практика. Занимава се с музика, фотография и най-вече отменя съпругата си в грижите за 3-годишния им син.
Миналата неделя музикантът се изкачи до 4-ия ринг на комина на ТЕЦ "Земляне" и прекара там цял ден в знак на протест срещу правителството на Орешарски. Наложи се спасители от БЧК да му помогнат да слезе невредим от 150-метровата височина. /24chasa.bg
- Да проникнеш в системата на обект с т.нар. стратегическо значение, и то с "голи ръце", не би било възможно без внимателна и детайлна подготовка. Не съм имал никакви съмнения в професионализма на охранителната фирма и не съм допускал рискови решения и действия при нито една от задачите, които си бях поставил.
Възползвах се и от неправилно конструирана част от оградата. Останалото са смелост и вяра в промишлени количества.
- Имате страх от високо, така ли е?
- Без значение дали има или няма фобия, едва ли съществува човек, на когото сърцето и разумът ще останат безразлични от такава височина. Според мен тя е изключително голямо предизвикателство дори и за професионалист, разполагащ със специализирано оборудване. Справих се с това в момента, в който стабилизирах контрола върху въображението си.
- За първи път ли се озовавате на такова високо място?
- За първи, да. До този момент ми е било винаги дискомфортно в сграда, по-висока от 4-5 етажа.
- Как избрахте точно комина на ТЕЦ "Земляне"?
- Основно заради впечатляващите си размери. Образувалата се в България политическа апатия ме накара да избера възможно най-високата точка, от която да изразя както гражданската си позиция, така и да се опитам да събудя хората като цяло. Да, много от тях се изплашиха и решиха, че съм луд, но съм убеден, че този студен душ имаше резултат. Оттук беше и перфектното място да подкрепя и подхраня надеждите на многохилядните си съграждани, които се борят за правото си на спокойно бъдеще и срещу аморала и безсрамието на българската политическа класа.
- Колко време се изкачвахте? Слизането вероятно е било по-трудно.
- Изкачването ми продължи около 45 минути. В началото редувах 15-20 стъпала с кратки почивки за ръцете, а към финала стана обратното - успявах да преодолея едва 4-5 стъпала, като почивките станаха по-дълги. През цялото време броях стълбите - в началото наум, а към края вече и на глас. Слизането изобщо не беше трудно, защото през цялото време бях перфектно обезопасен от професионалисти.
- Имахте ли храна и вода горе?
- Нямах право на много багаж, защото това би увеличило общото ми тегло. От предната сутрин не бях спал и все пак изгубих много енергия още в 5,30 ч, когато стигнах най-високата точка, затова бях предвидил 4 бутилки енергийни напитки. Отделно имах 4 бутилки минерална вода, а за храна разполагах единствено с 4 пакета солети.
- А лаптопът за какво ви беше?
- Той е 14-инчов, батерията му издържа 6-7 часа и затова не виждах проблем да бъде с мен. Нямах конкретна идея за какво би ми потрябвал, но такива сме хората на 21-и век - трудно се разделяме с тези екстри. Ако има начин, и докато се къпем, биха били с нас. Впрочем бързо го вкарах в употреба и ми беше много полезен в едно - особено в първите 2 часа, когато беше все още тъмно - с него се разсейвах, когато усещах, че започвам да позволявам страха да надделее над мен. Това помогна. После вече почти не ми трябваше - слънцето изгря, откри се най-великата гледка към София, която някой може да си представи, птиците запяха и аз отново бях готов.
- Почти през цялото време говорехте по телефона си, с кого?
- Говорех по телефона най-вече с г-н Кирил Маричков и г-н Чавдар Радев - двама от най-уважаваните от мен хора на изкуството в България, които се грижеха за всичко, което се случваше долу на земята, както и с психолога Светослав Петков, който държеше постоянна връзка с мен по въпросите за здравословното ми състояние. Чух се и с много близки и приятели, които се наложи да успокоявам, че не съм минал през всичко това да сложа край на живота си и че всичко е под контрол.
- Какво точно мислехте, че ще постигнете?
- Послание. "Шах с Пешката" е точното ми определение за мотото ми. Българските политици решиха, че са велики и недосегаеми, но забравиха, че ние, освен че сме повече от тях, сме и по-умни, затова - спрете да ни предизвиквате!
Ако наистина работите за България, вървете си доброволно и сега, докато все още има шанс да върнем доверието в България както от страна на света, така и доверието в България от страна на самите българи. Колкото повече не ви устройва това, толкова по-лошо за вас ще става. Дори и десет Мая-Манолови да извадите, пак ще бъде нашата дума.
- От прокуратурата казаха, че ще бъдете глобен за хулиганство, така ли е?
- Бях готов да понеса всички последствия и сътрудничих безрезервно на органите на реда. Бях задържан за 24 часа, като пренощувах в ареста на 6-о РПУ, където останах впечатлен от високия професионализъм на служителите му въпреки тежкия ритъм, в който работят от започването на гражданските протести. Разминах се с глобата поради малко известен факт - просто нямаме закон за качване върху комин.
- Каква ще е следващата ви стъпка? Планирате ли да изявите недоволството си по друг начин?
- Оптимист съм за края на тези граждански протести срещу кабинета "Орешарски", защото смятам, че нищо, абсолютно нищо не може да победи справедливостта и доброто и искрено се надявам, че няма да се налага да влизам отново в новините на всички медии по такъв скандален начин, вместо да се говори за мен, че издавам албум или откривам изложба.
Надявам се, повече да не ми се налага да уринирам в пластмасова бутилка на 150 метра височина, никога повече да не притеснявам близките си толкова екстремно, никога да не чувам глупости за себе си, че съм откачен или че ми е било платено от Бойко Борисов... Изобщо повече никога не искам да има каквито и да било граждански протести, депутатите да нямат бронирани коли, а да ходят на работа с колела или градския транспорт, всички да сме едно цяло и да строим общо бъдеще за децата... Но докато обаче има протести, изобщо не давам гаранция, че няма да измисля нещо отново. Министрите на културата и образованието също много да внимават с действията си!
ВИЗИТКА:
Игор Шабов е роден на 16 септември 1977 г. във Волгоград. Докато е малък, семейството му се мести да живее в България. Майка му е рускиня, а баща му - българин.
Игор е финалист в първия сезон на "Гласът на България", който преди 2 г. спечели Стелияна Христова. Тогава той беше в отбора на Кирил Маричков, с когото се сближава и извън сцената.
За кратко Шабов е вокалист на разпадналата се група "Сафо". В момента е на свободна практика. Занимава се с музика, фотография и най-вече отменя съпругата си в грижите за 3-годишния им син.
Миналата неделя музикантът се изкачи до 4-ия ринг на комина на ТЕЦ "Земляне" и прекара там цял ден в знак на протест срещу правителството на Орешарски. Наложи се спасители от БЧК да му помогнат да слезе невредим от 150-метровата височина. /24chasa.bg
CHF
|
1 | 2.09898 |
GBP
|
1 | 2.23268 |
RON
|
10 | 3.8428 |
TRY
|
100 | 3.90089 |
USD
|
1 | 1.66994 |
Последни новини
- 10:32 Малена Замфирова с пето място в Давос, а мъжете ни не преодоляха осминафиналите
- 10:22 Вандали счупиха с камък прозорец на варненския офис на "Възраждане"
- 10:11 Линдзи Вон не спира да изумява: Качи се на трети пореден подиум в спускането
- 10:01 САЩ предложиха директни преговори Москва-Киев
- 09:50 Депутати от ГЕРБ и БСП предлагат единен регистър на електрическите тротинетки
- 09:38 УНИАН: Украйна е осъществила успешен саботаж на руски газопровод
- 09:31 Ивайло Мирчев не виждал съвместно управление с ГЕРБ, ако Борисов е начело
- 09:26 Зеленски: Европа ще си получи заема от 90 млрд. евро само ако Русия плати репарации