Мари Радева

ПОДКРЕПЯМ с две ръце идеята на Българска стопанска камара за възможност 15-годишните да работят на трудов договор. Предложението на БСК е в контекста на въвеждане на дуалното обучение.

Какво лошо има трудовия опит на младите да започне от ученическата скамейка. Моето поколение ходехме на бригади. Помня, че в трети клас от училище ни заведоха за един ден да берем малини. Днешните ученици на тази възраст ги водят по зелени училища, в които се любуват на природни гледки от прозорците на СПА хотели и които майките и бащите им плащат скъпо и прескъпо. Колко от тях обаче са виждали как се берат домати, череши, ябълки. Не мисля, че светът на детето трябва да остава затворен между училището и мола.

Трудовият опит не е просто за да трупат навици, а да разбират и голяма част от социалните и трудовите отношения, в които им предстои да се включат. Чувала съм работодатели да казват, че завършвайки ВУЗ, младите изглеждат неподготвени да започнат работа, оказват се без всякакъв опит и това определено е проблем и за работодатели, и за самите тях. В една западна държава, в колкото повече дейности си се включвал и колкото по-рано, толкова е по-добре за професионалната ти биография. Просто шансовете на млад човек с такова CV да бъде интегриран в колектив стават значително по-големи.

Как искаме да готвим хора за пазара на труда, ако те започват да търсят подобен тип реализация едва ли не след като завършат 11-и клас или още по-лошо, но което се случва по-често - след като завършат висшето си образование. Последните са безнадеждно закъснели!

Не е лошо младите да разберат какво е да се трудиш в реални условия, не само от тв екрана. Ще знаят какви са йерархичните отношения в един колектив. Ще разберат и най-важното - как се работи в екип, умение, което им липсва според масови впечатления у наши работодатели.

Да се трудиш е въпрос не само на социална философия, но и на нагласи, формирани от най-ранна възраст у децата от техните родители. Българинът е известен с привързаността си към рожбите си, с това, че ги държи под крилото си много след навършване на пълнолетие. Философията “Учи мама, после да не се мъчиш”, също е наш патент, за жалост криво разбран. Жалко е, че наред с трудолюбието, което открай време спрягаме като отличителна черта на нацията ни, полето за трудова изява на българския тийнейджър не е много голямо.

Мисля, че когато един тийнейджър полага неквалифициран труд, той ще промени отношението си и към собственото си образование. Много по-лесно ще разбере цената на жертвата, инвестицията на своите родители да постигне успех в живота си.
Трудовите навици се създават от най-ранна възраст, но не е достатъчно, се свеждат само до домакинска помощ в семейството. Чувам, че все повече тийнейджъри се опитват да работят през ваканциите - родителите им ги подкрепят, но държавата не е толкова благосклонна към тях, както е на запад. Ако тийнейджър у нас избере да работи през лятото, в повечето случаи то е “на черно”. За мен една облекчена регламентация на този процес, ще е в интерес на всички.

На Запад непълнолетни момчета и момичета разнасят вестници, работят в складове на магазини, стават доброволци в екоорганизации, разнасят листовки, чистят улици и се ангажират в много други дейности. Тук наемането на тийнейджъри на работа е с куп условности, които карат работодателя да се откаже.
Хубаво е да се опрости бюрокрацията и да направи регламентацията много по-ясна. Много родители на деца след 7-и клас споделят, че синовете и дъщерите им сами търсят работа, защото искат да си изкарат сами пари за ваканцията.

Недоумявам за реакцията на профсъюзите, че това щяло да подпомогне експлоатацията на детски труд. Позицията им освен другото противоречи и на практиката в развитите държави. /24chasa.bg