От Фейсбук профила на журналиста Калина Андролова

И този парламент започва като ситком, ще продължи като бурлеска и ще завърши като драма без елементи на разсъждение от страна на българския "елит". Прости, немъдри и арогантни народни представители. Тези не могат да защитят България във времената на "новия глобален безпорядък", както се изразява Бжежински.

Вътрешната нестабилност е магнит за намеса на външни сили и за разрешаване на конкуренцията между тях през усвояване на територията на нестабилността. Това е исторически доказано правило. Светът се развива по едни и същи закони. Алчни и егоцентрични политици имаме, които мислят само за собственото си оцеляване. Не за България, а за собствения си изход.

Недостатъчната интелигентност ни прави губещи пред обстоятелствата. И всички следващи избори само затвърждават тази неспособност да се самоуправляваме. И не е виновна нито империята на несвободата, нито след това империята на "свободата". Ние не можем да сме напълно откъснати от някакво влияние на велики сили, но можем да сме умни и организирани. Онзи ден някой ми изпрати някакво видео с изказване на Тодор Живков за приземяването. Такава ужасяваща тъпота, посредственост и истинска органична неграмотност! Че чак не е за вярване как е било възможно. Защо се чудим, че може днес да произвеждаме нещо друго? Това сме ние.

Народът български! Ще трябва да спрем с префърцунените диагнози на шепа четящи книги, които считат, че може някой някъде да мисли. Не, не може. Тези с най-големите претенции направиха съдебната реформа по свой образ и подобие. И сега се оправдават, че това или онова още трябвало да се направи, някой им пречел, не искал реформи и пр. Не, бе, хора! Толкова си можете. Толкова си можем. Която и фракция да разгледаме от партийната ни действителност, можем да изпаднем в ужас. Ляво, дясно, либерално, консервативно, патриотично и прочее подробности, се тая. Пуснете си видеото на Тодор Живков и да приключваме разговора! Стигнахме до Асен и Кирил да спасяват нацията. Стигнахме до Радев. За него ми е омръзнало да говоря. Ще го живеем скоро.