…И ПП-ДБ наредиха кабинет от зам.-министри, тук-там за цвят по някой депутат (бивш или настоящ). Нищо ново под слънцето, щеше да възкликне жител на древен републикански Рим и щеше да тръгне за Форума, за да чуе слуховете и според разбиранията си да настоява консулите да свикат Сената, за да разгледат случилото се. В годините на империята такива неща започват да се случват все по-рядко, а накрая могъщият Рим рухва за няма и две столетия под натиска на собственото си безхаберие и нежелание да се занимава с решаването на собствените си проблеми.

В нашата реалност се очертават нови избори. Шести поред и пети извънредни. Загубихме им бройката.  Хабим енергия, ресурс и превръщаме политиката в занимание за „нищене на маса“.

Политиката изчезва от живота ни. Обществото се превръща в сбор от онова, което древните гърци наричали „идиоти“ – „частно лице, индивид, невеж човек“, решил да не се занимава с обществените проблеми. Причините, заради които древните елини решавали да станат „частни лица“ са хиляди. В наши дни, както и в древна Елада, най-порочната от тях е чувството за уреден живот и безразличие към политическата реалност; усещането, че нещата се нареждат от само себе си или че има хора, които ще ги оправят.

Не е задължително човек да иска да се занимава с политика. Но когато живееш в общество, когато си гражданин на „полиса“, политиката се занимава с теб, независимо от твоите щения.

Време е да спрем да се правим на древноелински идиоти. Динамиката на живота ни изисква да сме активни участници в решаването на обществените проблеми, а не прости наблюдатели, които констатират, че „я разсипват тази държава“.