Липсата на скрупули, която в България” мъдро” наричат политическа гъвкавост е на път да достигне самото съвършенство в морската столица.

По принцип подмяната на съюзниците, методите и дори целите никога не е била особен проблем за най–хлъзгавата част от мафиотската купола*, оглавяваща олигархо-ченгеджийска форма на паразитиране, наречена моделът “Варна”**.
Този път обаче се задава грандиозен спектакъл.

Очевидно е, че ГЕРБ не желае да разгражда управленският модел, изграден във Варна от социалистите след 1999г. Целта им е проста – да се интегрират успешно в куполата и по възможност да я оглавят. Имайки предвид милиционерският произход на главните ГЕРБ-ери във Варна (Павел Димитров – свързан с ДС и Данчо Симеонов – ВКР), едва ли някой ще се изненада от този “консервативен” подход. Свидетели сме не просто на липса на ентусиазъм за истински промени – иде реч за тотален отказ от всякакви радикални стъпки. Анализът им се основава на циничния, но изчистен от сложни разсъждения извод, че руския интерес към България и конкретно във Варна е вечен, докато обслужващия персонал е… подробност. Заменим е! В края на краищата не е задължително моделът “Варна” да бъде оглавяван до безкрайност само и единствено от Кирил Йорданов.

Колкото и да звучи парадоксално, стремежите на ГЕРБ да направят излишна БСП в качеството й на основен постсъветски защитник на руски интереси във Варна, обрича двете политически сили на особено брутална битка. Без тази своя роля БСП е нищо! Превръща се в поредната българска партия и толкова.

До сега БСП можеше да си позволи да бъде в опозиция в морската столица! Особено когато насреща си има реформаторски настроена власт, както беше през 90-те години. Тогава червените просто бранеха позициите си, търгуваха с влияние, купуваха си сигурност и чакаха.

ГЕРБ обаче не е истинска демократична, РЕФОРМАТОРСКА партия.

И в това е големия проблем на БСП – появиха се още едни тарикати. Още един отбор от ченгета. Още един отбор на олигарсите, защитаващи постсъветската действителност в морската столица.

За изостряне на конфликта БСП-ГЕРБ особено неделикатна се оказа ролята на самия Кирил Йорданов. Йорданов беше избран с гласовете на БСП вече три пъти за кмет на Варна! Обаче е един от първите кметове, който цъфна до Бойко Борисов след като ГЕРБ взе властта. Този ход на Йорданов не е толкова елементарен, колкото на много хора им се иска - просто поредното предателство. Веднъж го направи като областен управител, назначен от първото демократично правителство на Филип Димитров, преминавайки директно в ПГ на БСП, като народен представител, избран във Варна.

Сега играта е много по-сложна. Кирил Йорданов иска четвърти кметски мандат.
Ако ГЕРБ победи на бъдещите местни избори във Варна, Йорданов ще докаже собствената си уникалност и незаменимост на практика. Той е наясно, че участието му на още едни кметски избори носи рискове – защо тези рискове да не ги поеме ГЕРБ?
Провалът на друг червен кандидат ще е добре дошъл за Кирил Йорданов.

Така Йорданов ще докаже първо на БСП и после на целия свят, че той е ЕДИНСТВЕНИЯТ!

Печелил е избори не заради гласовете на БСП и не заради ресурса на БСП-елита.

Тук обаче много по –важно е другото послание – цели се е приемственост в целите на Кирил Йорданов и ГЕРБ. От ГЕРБ се иска толкова малко – образът на Кирил Йорданов да остане чист и неопетнен в историята. Тоест, да не го закачат, докато се пудри пред огледалто на общественото мнение. На всичкото отгоре самите ГЕРБ-ери имат полза от завета “омерта”, наследявайки (евентуално) модела “Варна” с всичките му сиви, тъмни, по-тъмни и чисто черни страни.
И така моделът ще продължи да съществува!

Както един читател го е написал във форума на ДНЕС+”Ръководството на ГЕРБ Варна не иска да сменя фараона, а да го направи зависим и подчини. После да лапат заедно с доверените му хора! ГЕРБ-ерите много ясно показаха как смятат да управляват града и даже проиграха схемата с "Пазари" ЕАД Варна! Оставят стария изп. директор с екипа му да върши цялата работа, застават зад врата му като втори изп. директор и председател на борда на директорите, за да го контролират и да му напомнят постоянно, че ако не слушка, имат достатъчно събрани документи и доказателства за съпричастността му в далаверите и там и могат да го издухат оттам по всяко време на денонощието, овладяват старите корупционни схеми, паричните потоци от комисионните... И пей сърце, както се казва! Защо им е да свалят фараона?!”