Военна необходимост или престъпление срещу човечеството? Решението на американския президент Хари Труман да взриви ядрения ужас върху два японски града през 1945 г. в края на Втората световна война и днес все още дава храна за най-разгорещени спорове между историците.

С приближаването на 60-ата годишнина от двата ядрени удара, извършени в последните дни на войната, историците отново се питат какви са били основанията да се прибегне до единствените две атаки с това оръжие за масово поразяване. При бомбардировката в Хирошима на 6 август загинаха 140 000 души, а в Нагасаки три дни по-късно същата съдба сполетя други 70 000 души. Хиляди оцелели от двата града починаха през следващите месеци и години в резултат на радиоактивното облъчване, на което са били подложени при двете бомбардировки.

Традиционната теза гласи, че президентът Труман, след като вече притежавал атомна бомба, успешно тествана през юли 1945 г., не е имал алтернатива освен да я използва, за да сложи край на войната с Япония. Според съвременни изчисления на военните близо 250 000 войници от съюзническите сили са щели да загинат при евентуално нахлуване и продължителни сражения на японска земя. Това би било много тежка дан след 6-годишната достатъчно кръвопролитна война.

Британският премиер Уинстън Чърчил също оправдал това решение пред своя парламент на 16 август 1945 г. “Бъдещите поколения ще оценяват тези ужасни решения и според мен те няма да осъдят хората, които са се сражавали за тях сред ужасите и страданията на тази жестока и зловеща епоха”, заявил той. Когато обаче четем тогавашните вестници, си даваме сметка, че на ръководителите не са били чужди реваншисткият дух и мисълта, че имперска Япония разбира само от езика на силата. Съвременните критици на решението на Труман често са били упреквани, че тълкуват събитията, свързани с Хирошима, извън техния контекст и игнорират умората и отчаянието на хората, които са искали да се сложи край на най-ужасната война в историята. Но дори през лятото на 1945 г. ръководителите на Съединените щати не са били единодушни дали да се прибегне до атомното оръжие.

Седем учени, взели участие в проекта “Манхатън”, както е било кодовото название на разработването на атомната бомба, са пледирали да се даде шанс на японците да капитулират, като им се покаже ужасната жестокост на ядреното оръжие. Бившият американски президент Хърбърт Хувър лично посъветвал Труман да обещае на японците, че могат да спасят трона на своя император, ако капитулират. Намесата му обаче била напразна.

С течение на времето, след Студената война и след кончината на тогавашните действащи лица решенията на Труман се преразглеждат по-детайлно. Според Питър Кюзник, историк в Американския университет във Вашингтон атомните бомбардировки срещу Хирошима и Нагасаки са чисто и просто престъпления срещу човечеството. Този експерт смята, че Труман е искал да си свърши работата, преди Съветският съюз да е решил, че може да участва в нахлуването в Япония, защото това е щяло да създаде геополитическа главоблъсканица в следвоенна Азия. “Евентуална съветско нашествие щеше да сломи японците – нещо от което те са се страхували най-много”, смята този експерт. В издадения неотдавна труд “Надпреварата с врага” професорът по история в Калифорнийския университет Цуйоши Хасегава пък подчертава, че решаващият фактор за капитулацията на Япония е бил приближаващото влизане на Съветския съюз във войната в Тихия океан, а не бомбардировките в Хирошима и Нагасаки.
AFP/БГНЕС