Швейцарското мирно кабуки дойде и отмина, а победителят беше Владимир Путин. Дори не му се наложи да идва. Никой от големите играчи не дойде. В случаите, в които имаше изпратени емисари, имаше и значителен отказ да се подпише празната заключителна декларация, както беше от страна на членовете на БРИКС – Бразилия, Индия, Саудитска Арабия, ОАЕ и Южна Африка.

Без БРИКС няма абсолютно нищо, което колективният Запад – който се състои от хегемона и различните му васали – може да направи, за да промени шахматната дъска на своята прокси война в Украйна.

В своята внимателно премерена реч пред дипломатите и ръководството на руското министерство на външните работи Путин очерта невероятно сдържан и стратегически подход за разрешаване на украинския проблем. В контекста на зелената светлина за ескалация, подадена от хегемона – на практика от вече седем месеца – при която Киев да атакува дълбоко в Руската Федерация, предложението на Путин беше крайно щедро.

Това е директно предложение към Хегемона и колективния Запад – актьорът с потната тениска в Киев освен нелегитимен, е и крайно нерелевантен.

Очаквано НАТО – в лицето на епилептичния пън от Норвежката гора – вече заяви отказа си да преговаря, въпреки че някакви относително ориентирани членове на Върховната рада (украинския парламент) започнаха да обсъждат предложението, според председателя на Думата Вячеслав Володин. Москва смята Върховната рада за единствения легитимен орган в Украйна – и единствения, с когото би било възможно да се постигне споразумение.

Руският представител в ООН Василий Небензя премина към същината дипломатично: ако щедрото предложение бъде отхвърлено, следващия път условията за започване на преговори ще бъдат „различни“. И „далеч по-неблагоприятни“, според председателя на Комисията по отбрана на Думата Андрей Картаполов.

Както подчерта Небензя, в случай на отказ колективният Запад ще носи пълната отговорност за по-нататъшните кръвопролития, а Картаполов допълни цялостната картина: истинската цел на Русия е да създаде нова цялостна система за сигурност за пространството на Евразия.

А това, разбира се, е анатема за елитите на хегемона.

Визията на Путин за сигурността на Евразия препраща към легендарната му реч на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година. Сега със стабилното напредване на необратимата мултинодална (курсивът мой – б.а.) и мултицентрична нова система на международни отношения, Кремъл настоява за спешно решение, предвид крайно опасната ескалация през последните няколко месеца.

За пореден път Путин трябваше да припомни на глухите, слепите и тъпите очевидното: „Призивите за нанасяне на стратегическо поражение на Русия, която има най-големия арсенал от ядрено оръжие, демонстрират крайния авантюризъм на западните политици. Те или не разбират мащаба на заплахата, която сами създават, или просто са обсебени от убеждението за собствените си имунитет и изключителност. И двете могат да доведат до трагедия.“

Те остават глухи, слепи и тъпи.

Предложение, което нищо не решава?

В информираните кръгове в Русия бушува разгорещен дебат във връзка с предложението на Путин. Критиците го отхвърлят като капитулация, наложена от определени олигарси и влиятелни бизнес кръгове, и неблагоприятна за тази „почти война“ (предпочитаното мото), която продължава да отлага неизбежния обезглавяващ удар.
Критиците твърдят също, че военната стратегия е изцяло подчинена на политическата стратегия. И това обяснява сериозните проблеми в Черно море и в Приднестровието – политическият център на властта отказва да превземе икономическата и военна цел номер едно, която е Одеса.

В допълнение, веригите за доставка на оръжие на Украйна не са изцяло прекъснати. Главният аргумент на критиката е, че „това продължава твърде дълго“. Трябва просто да погледнем примера с Мариупол. През 2014 г. Мариупол беше оставен под контрола на нацистко-бандеристките банди като част от финансова сделка с Ринат Ахметов, собственикът на заводите „Азовстал“. Това е класически случай на надмощие на олигарсите и финансистите над военните цели.

Щедростта на Путин, видима в последното му предложение за мир, извиква също сравнение с това, което стана в Дараа, Сирия – и там Русия договори нещо, което отначало изглеждаше като мирно споразумение. Но Дараа и до днес остава в хаос, наситен с много насилие и подлагащ сирийски и руски войници на риск.

Става наистина сложно, при положение че сегашното предложение изисква само НАТО да не навлиза в Киев, а в същото време на Киев ще бъде позволено да има армия – въз основа на (прекратените) преговори от април 2022 г. в Истанбул.

Критиците твърдят също, че изглежда Путин вярва, че това предложение ще реши войната. Не точно. Една истинска кампания за денацификация е работа, която продължава десетилетия и включва всичко – от пълна демилитаризация, до изкореняване на центровете на екстремистка идеология. Истинска културна революция.

Сегашната ескалация вече е в съзвучие със заповедите, които изтънчената плутокрация, реално дирижираща шоуто, е дала на вестителите и изпълнителите – нацистко-бандеристките банди ще отприщят терористична война в Русия в продължение на години. От територията на Украйна. Точно както „Ислямска държава“ в Сирия остава гостоприемна за терористите среда.

Файлът „Одеса“

Стратегията на Путин може да предвижда нещо, което убягва на критиците му. Желанието му за връщане на мира и възстановяване на добри отношения с Киев и Запада трябва да е уловка – той е първият, който знае, че това няма да се случи.

Ясно е, че Киев няма да отстъпи територии доброволно: те трябва да бъдат извоювани на бойното поле. Освен това НАТО не може просто да парафира космическото си унижение, слагайки подписа си на указаното място и да приеме, че Русия ще получи това, което иска от февруари 2022 година.

Но първата – дипломатическа – цел на Путин вече беше постигната. Той ясно демонстрира на Глобалното мнозинство, че е открит за решаване на дилемата в мирна атмосфера, докато дезориентираното НАТО продължава с крясъците си „Война!“ на всеки две минути.

Хегемонът иска война? Тогава нека бъде война – до последния украинец. И това ни води до файла „Одеса“.

Путин – изключително важно – не каза нищо за Одеса. Това е последният шанс на Киев за запазване на Одеса. Ако мирното предложение бъде отхвърлено окончателно, Одеса ще бъде вписана в последващия списък с неподлежащи на преговори точки.

Външният министър Сергей Лавров за пореден път беше точен: „Путин е търпелив. Който има уши – да слуша, който има ум – да разбира.“

Никой не трябва да очаква на Запад отнякъде да изскочат работещи мозъци. Унгарският премиер Виктор Орбан потвърди, че НАТО планира масирано разполагане в Полша, Румъния и Словакия за „координиране трансфера на оръжия за Украйна“.

Прибавете към това и епилептичния пън от Норвежката гора, заявяващ, че НАТО „обсъжда“ да приведе бойните си оръжия в състояние на бойна готовност „пред лицето на растящата заплаха от Русия и Китай“.
За пореден път стария Столти издава играта: разбираме, че това е отново и единствено параноята на Хегемона с неговите топ две „екзистенциални заплахи“ – стратегическото партньорство на Русия и Китай. Това означава, че лидерите на БРИКС координират стремежа към многополюсен, мултинодален (курсивът мой – б.а.), „хармоничен“ (по терминологията на Путин) свят.

Краденето на руските пари е законно

А имаме и явната кражба на руските финансови активи. На жалкия си спектакъл в Пулия, Южна Италия, Г-7 – в присъствието на нелегитимния актьор с потната тениска – се съгласи да вкара допълнителни 50 милиарда долара заем за Украйна, набавени от лихвите на замразените руски, и на практика откраднати, активи.

С безупречно извратена логика италианският премиер Джорджа Мелони – чиито обновени прическа и гардероб категорично не кореспондират с умствените ѝ способности – каза, че Г-7 „няма да конфискува замразените активи на Руската Федерация“. „Говорим за лихвите, които те акумулират във времето.“

Като всяка финансова схема, и тази е образец за красота. По същество основният клиент (хегемона) и неговите инструменти (ЕС) се опитват да замаскират реалната кражба на тези „замразени“ руски суверенни активи, под формата на някаква законна транзакция. ЕС ще трансформира „замразените“ активи – нещо от порядъка на 260 милиарда долара – в обезпечение на американския заем. Това е цялата работа – защото само приходът от активите няма да бъде достатъчен като обезпечение на заема.

И става още по-неприятно. Тези средства няма да напуснат Вашингтон и да отидат в Киев. Те ще останат в града в полза на военно-индустриалния комплекс, който ще произведе още оръжия.

И така, ЕС открадва активите, под слаб юридически претекст (Джанет Йелън вече каза, че това е ок) и ги прехвърля на САЩ. Вашингтон е защитен, ако нещата се объркат, както и ще стане.

Само глупак би повярвал, че американците ще дадат значителен заем на държава, която е де факто 404, а рейтингът на суверенния ѝ дълг е в бездната. Мръсната работа е поверена на европейците – от ЕС зависи да промени статута на руските откраднати /“замразени“ активи в обезпечение.

И чакайте да видите най-неприятния гамбит. Цялата схема касае Euroclear – в Белгия – където е паркирана най-голямата сума руски средства. Но решението за тази схема за пране на пари не е взето от Белгия, нито дори от еврократите. Това е наложено от хегемона решение на Г-7. Белгия дори не е част от Г-7. Обаче в крайна сметка точно „доверието“ в ЕС като цяло ще отиде в канавката в очите на цялото Глобално мнозинство.

А глухите, слепите и тъпите, очаквано, дори не го осъзнават.

Източник: unz.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова