Независимо дали става дума за хляб, ориз или олио, цените на всички стоки вървят нагоре. А за правителствата в страните по света поскъпавнето на храните може да дойде на висока политическа цена. Въпросът е дали те могат да направят достатъчно, за да предотвратят плащането ѝ, пишат от Bloomberg в свой анализ.

Световните цени на храните са с 33% нагоре през август в сравнение с година по-рано, сочат данните на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО). Така в момента светът купува най-скъпите хранителни стоки от 70-те години насам.

А нещата не се очаква да се подобрят скоро на фона на нарастващите разходи за транспорт, недостигът на работна ръка и екстремното метеорологично време.

От Европа до Турция и Индия политиците влагат насочват допълнителни помощи към гражданите, притискат търговците да намалят цените и обмислят нови правила за търговията с цел да намалят негативния ефект върху потребителите. Проблемът е особено явен в развиващите се пазари, където разходите за храна представляват голям дял от общите разходи на домакинствата.

"Правителствата могат да се намелят и да подкрепят по-ниските цени за известно време. Но те не могат да го правят безкрайно", предупреждава старши експертът в Peterson Institute for International Economics Кулен Хендрикс.

Как реагират правителствата досега?

Тунис - намаляване на цените от търговците

Само няколко дни след като освободи правителството и блокира работата на парламента, президентът на Тунис Каис Саид нареди на производителите и търговците да намалят цените на избрани продукти. Като резултат червеното месо поевтиня с около 10%, а плодовете - с 20%. Поевтиняването засегна още пшениченото брашно, млечните продукти, кафето и други стоки. Въпреки това потребителските цени отчетоха 6,2% ръст през август.

Румъния - намаляване на вноса

В Румъния е един от лидерите в износа на пшеница в Европа, но въпреки успешната реколта тази година, цените на хляба в страната се увеличиха с двуцифрен темп. Общата инфлация достигна най-високото си равнище от 8 години насам.

Правителството на министър-председателят Флорин Къцу готвеше планове за намаляване на зависимостта от вноса на храни с цел намаляване на разходите и на търговския дефицит. Политическата криза в страната, разразила се в налачото на месеца, остави тази идея на заден план.

САЩ - повече помощи

По-големите икономики също имат проблеми, след като пандемията засегна доходите. В САЩ 8,6% от гражданите посочват, че понякога нямат какво да ядат и не могат да си позволят да си закупят храна.

Междувременно администрацията на президента Джо Байдън увеличи държавната помощ за американците със средни и ниски доходи. Заедно с това в страната беше удължена програмата за купони за храна, но критиците на държавния глава смятат, че помощта не е достатъчна.

Индия - орязване на данъците и безплатна храна

Индия е сред страните с най-многобройно население в света и същевременно се нарежда до тези с най-голям дял на недохранените хора. Правителството в страната обяви огромни вложения за осигуряването на безплатни хранителни продукти.

Властта в Индия насочи 9,1 милиарда долара към осигуряването на общо 20,4 милиона тона ориз и зърно, които трябва да бъдат насочени към повече от 800 души. Междувременно бяха намалени данъците върху търговията с палмово, соево и слънчогледово масло, както и върху някои варива.

Турция - в преследване на търговците

Популярността и одобрението на президента в южната ни съседка Реджеп Ердоган продължава да намалява на фона на нарастващите разходи за живот. За четвърти пореден месец инфлацията отчита с ръст с до 29% през август.

Междувременно турското правителство започна проверки и глобяване на търговците, които продават на завишени цени. Служители на турското търговско министерство извършват проверки на сигнали за закива на пазарите в големите градове, като Истанбул, Анкара и Измир./money.bg