От Фейсбук профила на Диана Русинова

Градският транспорт не е привилегия – той е социална необходимост.

Днес в София нямаме градски транспорт. Автобусите не се движат, хората не могат да стигнат до работа, до лекар, до училище. Това не е просто стачка – това е последствие. Последствие от дългогодишно неглижиране, но и тежко разминаване между заявки за реформи и реални действия от тези, които доскоро управляваха транспорта на София, но накрая се спасиха от отговорност, като блокираха София.

Общественият транспорт е социална услуга. Той не е лукс, не е политически трофей, не е инструмент за пропаганда. Хората се нуждаят от него ежедневно. И затова не можем да приемем като нормално, когато служителите, които осигуряват тази услуга, биват наричани "рекетьори" и обвинявани в "терор". Това е обидно, безотговорно и показва дълбоко неразбиране на проблема.

European Center for Transport Policies още преди година предупреди, че се задава момент, в който градският транспорт на София може да спре. Не защото искаме да всяваме страх, а защото проблемите бяха видими – за всеки, който има очи да види и разум да слуша. Днес това предупреждение вече е факт. Защото нямаше кой да чуе. Защото тези, които имаха властта, бягаха от отговорност и замазваха истината с лозунги и картинки във фейсбук.

В последната година  хората от организацията „Спаси София“ не просто управляваха транспорта на София. Те се изживяваха като непогрешими – и всяка критика към тях се посрещаше с агресия и лични нападки. Самата аз бях многократно обект на обидни квалификации и манипулативни внушения, само защото имах смелостта да говоря открито.

Днес, в момент на сериозна криза, същите тези хора не подават ръка, не търсят решение. Те сочат с пръст. Обвиняват. Наричат стачката „извиване на ръце“, удобно премълчавайки, че тъкмо те имаха възможността да направят нужните реформи. Но не го направиха. И днес, когато градът буквално е блокиран, те отново избират ролята на коментатори отстрани.

Въпросът е прост: коя отговорна политическа сила, в момент на напрежение, избира да го задълбочава? Коя политическа сила с претенции за управление, вместо да търси диалог, избира да налива масло в огъня?

Време е за отговорност. Не за лозунги. Не за самохвалство. А за честен разговор и сериозни решения. Няма да ги видим от политическите дезертьори от "Спаси София", но е време всички отговорни политици заедно да намерят решенията за града.

Не можем повече да си позволим градският транспорт да бъде заложник на безотговорност, безразличие и политическо его.