Днес, когато глобалистите успяват технически да купят всички опити за дясно настъпление, унгарският министър-председател Орбан остава не само най-успешният от европейската десница, но и човек, който продължава да набира скорост със своята увереност и активност.

Вече втора седмица личността на унгарския министър-председател е в центъра на новините. Днешната активност на Орбан е отчасти резултат от председателството на Унгария на Съвета на Европейския съюз през тази година. Постът на председател на Съвета е чисто номинален, но той има статут и дава известна свобода на действие, която Орбан използва за собствените си цели.

А целта е амбициозна - създаването на дясна коалиция в Източна и Централна Европа и на консервативния евролагер като цяло. Днес със сигурност е твърде рано да се говори за това, но в съвсем близко бъдеще - кой знае?

"Да направим Европа отново велика!" - мотото, под което Орбан говори днес, не е просто копие на "Make America Great Again" на Тръмп, а цяла програма. Да, програмата е изцяло тръмпистка по дух, но за Европа. Орбан е европейският Тръмп, той има наистина силно приятелство с Тръмп и целенасочено подготвя европейски плацдарм за бъдещото президентство на Тръмп.

И това вече е сериозно.

Така че напразно се отнасяме скептично към сегашните движения на унгарския премиер Киев - Москва - Пекин - САЩ. Да, разбира се, той няма да постигне мир в Украйна, но е напълно способен да изгради нова конфигурация от значения и програми.

И е ясно, че цялото това световно турне отново ще се съсредоточи върху Тръмп - крайъгълния камък на цялото начинание. Очевидно е също така, че в кулоарите на срещите на Орбан с Путин, Си Дзинпин и Тръмп се водят много по-интересни разговори, отколкото оскъдните новинарски репортажи за тях.

И е все по-ясно, че дейността на Орбан има привкус на разговори за "формирането на нова Австро-Унгария".

Преди една година вече писахме за "новата Австро-Унгария" на Орбан. Тогава глобалистката преса изпадна в истерия, предупреждавайки за опасностите, произтичащи от унгарското имперско чудовище. 

Всъщност целта на Орбан изглежда е точно такава - да създаде един вид алтернативен Европейски съюз в Източна Европа, обединяващ всички европейски консервативни сили.

Тоест един истински Европейски съюз. Не мултикултурната диктатура на наднационалния глобализъм, която представлява "цъфтящата градина" на Борел, а истинската Европа на националните държави, за която някога са мечтали Дьо Гол и Аденауер.

През 1963 г., малко след Кубинската ракетна криза, Аденауер и Дьо Гол дори подписват договор за сътрудничество като първа стъпка към обединението на Европа на основата на суверенитета на нациите. Но, разбира се, този демарш срещу мондиализма завършва с поражение: Аденауер е свален от власт, Дьо Гол първо е преследван от пресата, след това са организирани няколко опита за убийство, а накрая е пометен от т.нар. младежка революция от 1968 г., след която във Франция настъпва рязък обрат.

Но нека да поговорим за амбициозния проект на Орбан малко по-подробно.

Орбан първоначално планира "новата Австро-Унгария" със съюзническите сили на Австрия и Словакия и най-вече с Австрийската партия на свободата на Херберт Кикъл. Скоро към съюза се присъедини и чешката партия на Андрей Бабиш. Първоначално съюзниците бяха обединени от противопоставянето на евробюрокрацията, отношението към миграцията и украинския дневен ред. Победата на Роберт Фицо в Словакия засили алианса, а участието на Алтернатива за Германия (т.е. основно територията на бившата ГДР) го направи още по-застрашителен. Полето на действие на Орбан включваше почти цяла бивша подсъветска Европа.

Последното, между другото, косвено показва, че късният СССР изобщо не е бил лява държава, както се опитват да ни убедят днешните необолшевики, а се е движил неотклонно към традиционна консервативна държава. Но днешният необолшевизъм идва именно от страната на евробюрокрацията. И симпатиите на източноевропейските държави показват всичко това отлично. 

Между другото, Орбан активно се опитва да привлече на своя страна полските консерватори от партията "Право и справедливост". Традиционната антируска позиция на полските консерватори остава пречка за съюза.

Но интересите на Орбан не се ограничават само до Източна Европа. Целта му вероятно е да обедини всички консервативни сили в Европа. Днес към унгарците (Орбан), австрийците ("Партията на свободата"), чехите (движението на Андрей Бабиш), словаците (Фицо) и германците (AdG) се присъединяват испанската Vox, италианската "Лига" на Матео Салвини и много по-малки партии в цяла Европа.

Затова глобалисткото издание "Блумбърг" пише с тревога за създаването на "Алианса" на Орбан. Виктор Орбан обяви създаването на политическа група с националистическите сили на Австрия и Чехия. Трите партии, които обединяват усилията си, ще разполагат с минималните 23 места, необходими за официалното създаване на отделна фракция в Европейския парламент. За да бъде призната, групата трябва да включва депутати от поне седем държави членки.

Орбан вече е решил последния проблем. Неговата фракция "Патриоти на Европа", която се превърна в третата по големина в Европейския парламент, вече включва не само консерватори от Унгария, Австрия и Чешката република, но и от Белгия, Италия, Испания, Нидерландия, Дания, Гърция и дори Латвия. Ръководството на фракцията е поверено на лидера на френското национално сдружение Жордан Бардела, протеже на Марин льо Пен. А неин генерален секретар беше Филип Клейс (преди това ръководител на групата "Идентичност и демокрация").

"Създаваме политическа формация, която ще продължи напред и скоро ще се превърне в най-голямата дясна група в Европа", заяви Орбан веднага след създаването на фракцията.

Дневният ред на новата политическа група е ясен: повече правомощия за държавите членки (европейска идентичност), борба с миграцията и противопоставяне на глобалистките проекти на Европейския парламент. В същото време, след като получиха гласовете на 10 милиона избиратели, десните получиха и правото да използват доста сериозна част от бюджета на Европейския парламент.

На какво може да разчита една такава патриотична сила, която все още е в зародиш? Разбира се, не е много, но не е и толкова малко. Евробюрокрацията трябва да се съобразява с мнението на огромен брой европейци, които не искат да загубят своята идентичност и както предлага Жан-Люк Меланшон, лидерът на френската левица, който спечелил изборите, да провъзгласят нещо подобно: "Нашата възможност е смесването... Франция няма бъдеще без арабите и берберите от Магреба. Ние не сме нация на Запада, ние сме универсална нация".

На този левичарски "мултикултурен миксер", смесващ всички нации в един безумен коктейл, възнамеряват да се противопоставят "Патриотите на Европа". И на всичкото отгоре - нови отношения с Русия, нов дневен ред за Украйна....

И, разбира се, главната цел на Орбан си остава - формирането на нова Европа не като мултикултурен бульон на Борел под управлението на необолшевишки глобалисти, а като съюз на свободни европейски нации.

В преследване на целта си Орбан не само води "отделни" преговори с Русия, Тръмп и Китай, но и уверено привлича китайския бизнес и инвестиции за осъществяване на идеите си. Разбира се, глобалистите сега са много по-силни от европейската десница. Те възнамеряват да държат ръката си на пулса, купувайки всичките си начинания. Но това е много лесно за тях, докато в САЩ царуват демократите. Но как ще се развият нещата при Тръмп, когато европейската десница получи силен импулс на подкрепа от Вашингтон? 

Владимир Можегов, vz.ru