Протести белязаха изминалата 2025 г. на Балканите. В Сърбия през цялата година не стихнаха оглавяваните от студенти антиправителствени митинги, избухнали спонтанно след трагедията в северния град Нови Сад, където на 1 ноември 2024 г. се срути бетонната козирка на наскоро ремонтираната жп гара и 16 души загинаха.

Турция стана през лятото сцена на най-големите демонстрации от повече от десетилетие, породени от ареста на опозиционни фигури, сред които кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, политически съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган.

В Гърция корупционен скандал доведе до забавяне в субсидиите за фермерите, което на свой ред породи протести на земеделците в цялата страна и блокиране на ключови пътища и гранични пунктове в края на годината.

Протести имаше и в Румъния, а основният им катализатор бяха реформите на правителството за овладяване на прекомерния бюджетен дефицит.

Гражданите в Хърватия зададоха тон в началото на годината с бойкот на магазините заради високите цени, а примерът им бе последван и в други балкански страни.

Гърция преживя "земетръсна буря" през февруари, когато в района на островите Санторини и Аморгос станаха хиляди земетресения с магнитуд до около пета степен по Рихтер. Трусовете предизвикаха въвеждането на извънредно положение на четири острова, затваряне на училищата и частична евакуация.

В Северна Македония смъртоносен пожар в дискотека доведе до смъртта на 63-ма младежи през март.

Словения узакони асистираното самоубийство през юли, но през ноември спря действието на закона след втори референдум по въпроса, на който словенците този път се произнесоха против.

Следва хронологична справка на най-важните събития на Балканите през изминалата година:

12 януари - Зоран Миланович печели втори мандат на балотаж на президентските избори в Хърватия

Той получи близо 75% от гласовете при обработени 99,66 процента от протоколите. Стотици хора чакаха резултатите заедно с него в пространството "Фабрика за култура" (Tvornica kulture). Малко не достигна на Миланович, подкрепен от най-голямата опозиционна Социалдемократическа партия (СДП), да спечели втори мандат още на първия кръг на изборите на 29 декември, когато събра 49,09 процента. Класиралият се тогава на второ място Драган Приморац, подкрепен от управляващата Хърватска демократична общност (ХДО), получи на първия тур 19,35 процента. Миланович е бил подкрепен от 1 120 832 избиратели, докато опонентът му Драган Приморац - от 380 038 гласоподаватели от общо 3,8 милиона.

Снимка: АР/БТА

24 януари - Първи бойкот на магазините в Хърватия, който задейства ефекта на снежната топка и в други балкански страни

Рафтовете останаха пълни, а магазините без купувачи на 24 януари, след като много хърватски граждани отказаха да пазаруват в рамките на инициатива, подета от Фейсбук групата "Ало, инспекторе" начело с потребителската асоциация ECIP. Акцията бе подкрепена от асоциации за защита на потребителите, профсъюзи, политически партии и дори от представители на правителството. Движението започна със съобщения, споделени в социалните мрежи: "24 януари е денят на бойкот в Хърватия срещу високите цени на храните. Гражданите са призовани да се въздържат от закупуване на каквото и да било". Откликът на хърватите доведе до значителен спад в оборота на дребно и приходите на търговските обекти през този ден.

Снимка: Istockphoto by Getty Images

25 януари - Архиепископът на Тирана, Дуръс и цяла Албания Анастасий (Анастас Янулатос) почина в Атина на 95-годишна възраст след дълго боледуване

В последните си дни той се лекуваше в болницата "Евангелизмос" в Атина, където беше транспортиран по спешност в началото на януари. От болницата вчера тогава, че здравословното му състояние се е влошило сериозно. То беше усложнено както заради хроничните му здравословни проблеми, така и заради напредналата му възраст. Архиепископ Анастасий е роден в Пирея, Гърция, на 4 ноември 1929 г., припомня Евронюз Албания. През 1992 г. е избран за глава на Автокефалната православна църква на Албания и става архиепископ на Тирана, Дуръс и цяла Албания.

1 февруари - Пиян и въоръжен мъж уби 12 души, включително две деца, в старата столица на Черна гора - град Цетине, след което се самоуби

Нападателят, който уби 12 души при стрелба в южния град Цетине, направи това с незаконно притежаван 99-милиметров пистолет. Полицията заяви, че са намерили 37 гилзи на местата на стрелбата, както и над 80 други боеприпаси, които били негово притежание. 45-годишният мъж, идентифициран като Ацо Мартинович, накрая се простреля в главата и почина скоро след това. Смята се, че той е избухнал след кавга в бар и се е прибрал вкъщи, за да вземе оръжието си, след което е започнал кървавото нападение на няколко места. Жертвите на Мартинович включват седем мъже, три жени - сред които и неговата сестра - и две деца, родени през 2011 г. и 2016 г. Други четирима души бяха сериозно ранени.

Снимка: iStock by Getty Images

10 февруари - Кметът на албанската столица Тирана Ерион Велиай беше арестуван по обвинения в пасивна корупция и пране на пари и му беше определена мярката за неотклонение "задържане под стража"

Съд в Албания постанови мярката "задържане под стража" за него, както и "домашен арест" за съпругата му Айола Дзодза. Според антикорупционната прокуратура Дзодза е обвинена в корупция, пране на пари и укриване на доходи. Специализираната антикорупционна прокуратура съобщи, че освен те двамата, в корупция са обвинени още петима бизнесмени. На тях е била наложена мярката "подписка".

Стопкадър от YouTube

12 февруари - Гръцкият парламент избра Константинос Тасулас за президент на страната

Тасулас, който е кандидат на управляващата консервативна партия, събра 160 гласа в 300-местния парламент. Общо 276 депутати участваха, а 24 отсъстваха, включително всичките 11 членове на партия "Нова левица".

Снимка: АР/БТА

6 март - Европейската прокуратура започна наказателно преследване срещу 100 лица в Гърция, обвинени, че са получили неправомерно субсидии за милиони евро

Европейската прокуратура е започнала наказателно преследване срещу 100 лица в Гърция, обвинени, че са декларирали несъществуващи пасища, за които са получили субсидии и са причинили щети на Европейския съюз в размер на 2,9 млн. евро, съобщи тогава гръцката телевизия Скай. Според репортаж на телевизията по въпроса в Европейската прокуратура има три преписки и вчера тя е внесла искова жалба срещу 100 души в първоинстанционния съд в Атина. Повечето от заподозрените за злоупотреба с европейски средства са животновъди от остров Крит.

13 март - Албания спря временно достъпа до платформата ТикТок за една година, след като тийнейджър намушка до смърт друг младеж при кавга, за която се твърди, че е започнала в ТикТок

Албанският кабинет реши да забрани социалната платформа ТикТок (TikTok) за 12 месеца, обвинявайки я за споделяне на видеа, които подбуждат насилие и тормоз, особено сред деца.

16 март - Пожар в дискотека "Пулс" в град Кочани в Северна Македония доведе до смъртта на 63-ма младежи, а над 200 бяха ранени. Делото за пожара започна на 19 ноември

Общо 59 души загинаха, а 155 са с различна степен на изгаряния и наранявания, след като в ранните часове на неделя в дискотека "Пулс" в град Кочани, в източната част на Северна Македония, избухна пожар по време на концерт на популярната група ДНК. Пожарът е бил причинен от искри от пиротехника, използвана за светлинни ефекти на концерта. Част от пострадалите са транспортирани до България, Гърция, Турция и Сърбия за лечение. В България в момента се лекуват общо 14 от пострадалите. В страната беше обявен седемдневен траур.

Стопкадър Facebook/Televizija Kocani

19 март - Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу и редица членове на опозиционната Народнорепубликанска партия бяха арестувани по обвинения в корупция, което отприщи вълна от многохилядни протести в цялата страна

Имамоглу е водещ политически противник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Опозиционната НРП, чийто член е Имамоглу, спечели местните избори през март м. г., нанасяйки първа загуба на избори в национален мащаб на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган след идването ѝ на власт през 2002 г. Партията на Ердоган претърпя поражение и в много от големите градове, включително Истанбул и Анкара. Главната прокуратура на Истанбул е повдигнала обвинения в "корупция, взимане на подкупи и сътрудничество с терористи" срещу кмета Екрем Имамоглу и още над 100 души. Имамоглу е смятан за най-вероятния кандидат на НРП за президентската надпревара.

Снимка: АР/БТА

Арестът му предизвика масови протести в Турция и безредици по улиците.

Снимка: AP/БТА

16 април - Сръбският парламент одобри състава на ново правителство с премиер Джуро Мацут, безпартиен и без опит в политиката, след като предшественикът му Милош Вучевич подаде оставка през януари на фона на масовите протести в страната след падането на козирката на жп гарата в Нови Сад

Новият кабинет събра 153 гласа "за" , 46 бяха "против", а 51 народни представители отсъстваха. Дебатът в Народната Скупщина на Сърбия продължи два дни. До избора на нов кабинет се стигна след като на 28 януари тогавашният премиер Милош Вучевич подаде оставка под натиска на вълна от социално недоволство, причина за което стана срутването на козирката на гарата в северния сърбски град Нови Сад на 1 ноември, причинило смъртта на 16 души.

Снимка: AP/БТА

След трагедията започна масово недоволство и протести в Сърбия.

Снимка: AP/БТА

4 и 18 май - Повторни президентски избори в Румъния след анулирането от Конституционния съд на резултата от вота, състоял се на 24 ноември 2024 г. Изборите са спечелени от Никушор Дан, който дотогава е кмет на Букурещ

Изборите се проведоха пет месеца след като Конституционният съд на Румъния анулира миналогодишните президентски избори след твърдения за руска намеса и мащабна кампания в социалните медии в полза на крайнодесния независим кандидат за президент Калин Джорджеску, който спечели първия тур тогава. Конституционният съд и Централното избирателно бюро не допуснаха Калин Джорджеску до участие в повторението на вота този месец.

На първия кръг на изборите на 4 май на първо място се класира лидерът на крайнодесния Алианс за обединение на румънците (АУР) Джордже Симион с почти 41 процента от гласовете, а Дан остана втори с около 21 процента. Редица социологически проучвания предричаха, че Симион - евроскептик и привърженик на американския президент Доналд Тръмп, ще запази този успех и на балотажа. Той обещаваше, че ако стане президент, ще назначи Калин Джорджеску за премиер и ще спре помощта за Украйна.

55-годишният Никушор Дан е определян като "блестящ математик, който се прочу в борбата с корупцията в Букурещ", отбелязва Франс прес. Той е кмет на Букурещ от 2020 г. и беше преизбран през 2024 г. Основател е на асоциация "Спасете Букурещ", която по-късно прерасна в партия "Съюз за спасение на Румъния" - в момента втората по големина опозиционна партия в страната, която той напусна през 2017 г. заради разногласия.

Снимка: AP Photo/Eduard Vinatoru/БТА

12 май - Кюрдската работническа партия (ПКК) обяви официално, че се разпуска, слагайки край на въоръжената си борба срещу турските власти

В декларация от конгреса, огласена от турските медии, се посочва, че ПКК се разпуска и слага край на въоръжената борба срещу турските власти. Отправя се и призив за преформатиране на турско-кюрдските отношения. Решението на ПКК, което се очакваше от дълго време, се превърна в темата на деня в Турция.

23 юни - Встъпва в длъжност четирипартийно правителство в Румъния на Социалдемократическата партия (СДП), Национално-либералната партия (НЛП), Съюз за спасение на Румъния (ССР) и Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) с премиер лидера на НЛП Илие Боложан

Новото правителство на Румъния положи клетва пред президента Никушор Дан на кратка церемония в двореца "Котрочени" в Букурещ, която бе предавана на живо в интернет.

"Започваме нова глава", заяви държавният глава и благодари на партиите, които формират новата управляваща коалиция.

"Те разбраха императива, който Румъния има в този момент, а именно стабилността. Видях коментари в публичното пространство, които се отнасят до миналото, не до бъдещото. Ние като общество трябва да гледаме в бъдещето", отбеляза още Никушор Дан.

Снимка: AP/БТА

12-13 юли - Среща на върха в Дубровник между Украйна и страни от Югоизточна Европа

Приета бе съвместна декларация, с която изразяват подкрепа за Украйна и нейната териториална цялост, европейската интеграция на страната и членството ѝ в НАТО.

16-18 юли - Неформалната среща за Кипър в Ню Йорк в разширен формат с участието на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, кипърския президент Никос Христодулидис, лидера на кипърските турци Ерсин Татар, министрите на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис и на Турция Хакан Фидан и британския министър за Европа Стивън Даути

Неформалната среща бе председателствана от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, като в нея се включиха кипърският президент Никос Христодулидис, лидерът на кипърските турци Ерсин Татар, министрите на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис и на Турция Хакан Фидан, както и британският министър за Европа Стивън Даути. След края на срещата Гутериш обяви, че планира да проведе разговори с Христодулидис и Татар през септември, когато в Ню Йорк ще се проведе 80-ата сесия на Общото събрание на ООН, като подчерта, че среща в разширен формат ще бъде проведена "по-късно през годината".

19 юли - Словения узакони асистираната смърт след референдум, на който мнозинството от гласоподавателите гласуваха "за" евтаназията

Парламентът прие закона с 50 гласа "за" и 34 "против", като трима депутати се въздържаха. Законът позволява на неизлечимо болни пациенти, чието страдание или здравословно състояние е непоносимо, да сложат край на живота си, освен в случаите на психични заболявания. Той може да се прилага и ако лечението не дава разумни очаквания за възстановяване или подобряване на състоянието на пациента. Всички възможности за медицинско лечение трябва да са били изчерпани преди това. Правото не може да бъде упражнено при непоносимо страдание, произтичащо от психично заболяване.

Евтаназията, т.е. смъртта, предизвикана от болногледач по молба на пациента, остава забранена.

1 август - Словения се превърна в първата европейска държава, забранила вноса, износа и транзита на оръжия към и от Израел

Решението дойде след многократни изявления на словенския премиер Роберт Голоб, че ако Европейският съюз не приеме конкретни мерки срещу Израел до средата на юли, Словения ще предприеме самостоятелни действия.

6 август - Президентът на босненската полуавтономна област Република Сръбска Милорад Додик беше окончателно осъден на една година затвор и шест години извън политическия живот за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиян Шмит, а два дни по-късно президентският му мандат беше прекратен

Додик беше признат за виновен в подписването на указ за обнародване на закон, който върховният представител Кристиан Шмит преди това беше отменил. С тези закони законодателните органи в Република Сръбска се опитаха да предотвратят прилагането на решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина и върховния представител на територията на съставната част.

Снимка: AP/БТА

12 септември - САЩ обявиха, че преустановяват стратегическия диалог с Косово за неопределено време поради опасения от действията на правителството в оставка в Прищина

"Оставаме ангажирани с напредването на общите интереси, споделяни от Съединените щати и народа на Косово", се казва в изявлението на посолството на САЩ в Прищина. От посолството подчертават, че отношенията на САЩ с Косово "се основават на обща цел: укрепване на мира и стабилността като основа за взаимен икономически просперитет".

25 септември - Словения наложи забрана за влизане в страната на израелския премиер Бенямин Нетаняху

Това е ход, който следва забраната срещу двама крайнодесни израелски министри през юли, се казва в правителствено изявление.

9 октомври - Влязоха в сила американски санкции срещу петролна компания НИС (NIS - Naftna industrija Srbije), чийто най-голям акционер е руската "Газпром нефт" и която е оператор на единствената рафинерия в Сърбия

В изявление от НИС увериха, че разполагат с достатъчни количества суров петрол за преработка, а бензиностанциите се зареждат нормално. Плащанията ще могат да се извършват с местни и международни карти, в брой и чрез системата "IPS show". Дружеството увери, че ще изпълнява всички задължения към корпоративни клиенти и партньори.

19 октомври и 2 ноември - Управляващата ВМРО-ДПМНЕ спечели убедително местните избори в Северна Македония

Победа в местните избори в Република Северна Македония обяви председателят на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на страната Християн Мицкоски. По думите му партията е победила в над 30 общини на първия тур на изборите и той открои победата в Струмица, за където каза, че 20 години са чакали, за да имат кмет.

Снимка: AP/БТА

19 октомври - Лявоцентристкият политик Туфан Ерхюрман е избран за нов лидер на кипърските турци на президентските избори в окупираната северна част на острова

В интервю за Анадолската агенция след обявяването на частичните резултати Ерхюрман заяви, че външната политика на СКТР ще продължи да "се провежда в тясно сътрудничество с Турция", като подчерта, че никой не бива да се съмнява в това. "Няма губещи на тези избори, ние - целият кипърски турски народ - спечелихме заедно", каза още Ерхюрман.

Досегашният лидер на Северен Кипър Ерсин Татар поздрави Ерхюрман за победата му в президентската надпревара, като посочи, че "хората искат промяна", и каза: "Всички ще видим какъв път ще бъде следван оттук нататък в контекста на кипърския въпрос".

27 октомври - Черна гора отмени временно безвизовия режим за турски граждани след инцидент в Подгорица, при който местен жител беше ранен след физическа схватка, първоначално приписана на турски граждани

Тази временна мярка се приема с цел преглед и подобряване на механизмите за контрол на движението и пребиваването на турски граждани, отбелязва Радио Свободна Европа.

4 ноември - Голям пожар, предизвикан от късо съединение, в дом за възрастни хора в босненския град Тузла отне живота на 17 души, а десетки бяха ранени

Причината за пожара е късо съединение в захранващия кабел на радиоприемник в стаята на един от обитателите на дома, показа разследване на Кантоналната прокуратура на Тузла, базирано на констатациите на експерт по електротехника и противопожарна защита.

Дали трагедията е могла да бъде предотвратена е въпрос, който живо занимава обществеността, отбелязва медията. На 14 ноември Кантоналната прокуратура обяви, че разследването е "насочено към установяване на наказателна отговорност или елементи за наличие на основателно подозрение, че длъжностно или отговорно лице (или друго лице) е извършило престъпления".

Снимка: AP/БТА

17 ноември - Албания отвори последния клъстер от преговорите за членство в ЕС на седмата междуправителствена конференция Албания - ЕС в Брюксел

Албанският премиер Еди Рама заяви в белгийската столица, че отварянето на последния клъстер от предприсъединителните преговори е станало за рекордно време - само 12 месеца.

Страната започна преговори с ЕС по същество на 15 октомври 2024 г. на втората междуправителствена конференция в Люксембург, след като в края на септември м.г. беше отделена от Република Северна Македония по пътя за присъединяване към ЕС.

Снимка: Boglarka Bodnar/MTI via AP/БТА

19 ноември - Начало на делото за пожара в дискотека "Пулс" в Кочани, Северна Македония

На подсъдимата скамейка са 35 физически лица и представители на 3 фирми, след като съдът обедини производството по това дело с производството срещу Александър Нацев, собственик на агенция "Рубикон", осигуряваща охраната на дискотека "Пулс".

Нацев е обвинен в особен принос към трагедията, тъй като заедно с други вече обвиняеми не е действал съгласно разпоредбите и техническите правила за охрана. В критичния ден трима лицензирани и един нелицензиран служител са били отговорни за обезопасяването на обекта, без да се проверят условията за сигурност, изходите и възможностите за евакуация. Обектът е бил препълнен, като според обвинението в определени моменти в залата е имало 600 човека, не е имало изготвен план за сигурност, влизащите не са били проверявани, като сред тях е имало и непълнолетни, било е допуснато внасяне на пиротехнически средства, които са пряка причина за пожара.

Снимка: Владислав Тентов/БТА

23 ноември - Словения проведе нов консултативен референдум за асистираната смърт, на който словенците се обявиха против

Парламентът на страната прие закона през юли, след като той беше подкрепен на необвързващ референдум миналата година. Противници на закона обаче настояха за ново гласуване по спорния въпрос, след като събраха повече от 40 хиляди подписа.

Законът предвижда психически здрави лица, които нямат шанс за оцеляване или изпитват непоносими болки, да имат право на асистирана смърт. Това означава, че пациентите сами си прилагат смъртоносното лекарство след одобрение от двама лекари и период на консултации.

Нормативният акт не важи за хора с психични заболявания.

27 ноември - Папа Лъв XIV пристигна в Турция за началото на първото си задгранично посещение като глава на Римокатолическата църква

Стотици християни от целия свят приветстваха папа Лъв XIV при посещението му в Анкара. Вярващи, които живеят и работят в турската столица, очакваха Светия отец със знамена на Ватикана, както и с националните си флагове в ръка, за да го видят за миг, който ще помнят цял живот. 

Лъв XIV се срещна и с президента Ердоган.

Снимка: Turkish Presidency via AP/БТА

30 ноември - Хиляди фермери в Гърция започнаха блокади на пътища заради забавени земеделски субсидии

Протестите избухнаха заради забавянето на изплащането на земеделските субсидии заради скандала с корупция в гръцката агенция по земеделските плащания ОПЕКЕПЕ, въпреки че правителството започна частичното изплащане на субсидиите. 

Снимка: БТА/АП

5 декември - Кметове етнически сърби встъпиха в длъжност в четирите общини Звечан, Зубин поток, Лепосавич и Северна Митровица в Северно Косово, населени предимно със сърби, повече от две години след като политическа криза доведе до напрежение и сблъсъци с миротворци на НАТО

Кметове етнически сърби встъпиха в длъжност в петък в четири общини с предимно сръбско население в Северно Косово - повече от две години след като политическа криза доведе до напрежение и сблъсъци с миротворци на НАТО, предаде Асошиейтед прес. Новоизбраните градоначалници положиха клетва след местните избори през октомври. Всички те са от "Сръбска листа" - партия, подкрепяна от президента на Сърбия Александър Вучич.

6 декември - Християн Мицкоски бе преизбран за трети мандат като председател на управляващата ВМРО-ДПМНЕ в Северна Македония на партиен конгрес

Председателят на избирателната комисия на конгреса Зоранчо Йованчев обяви, че от 817 присъстващи, са гласували 804 и всички 804 делегати са подкрепили новия мандат на Мицкоски, който беше и единственият кандидат за поста.

В словото си след избора, Мицкоски посочи, че Северна Македония има "отворен въпрос с източния си съсед", но "от другата страна няма събеседник" и няма по-добро място от този 18-ти конгрес на ВМРО-ДПМНЕ да бъде изпратено ясно послание, от което няма да се отклони "нито на милиметър".

7 декември - Избори за кмет на Букурещ, спечелени от кандидата Национално-либералната партия (НЛП) Чиприан Чуку, който дотогава е кмет на букурещкия Шести сектор

След победата на Чиприан Чуку на изборите за кмет на Букурещ Шести сектор ще се ръководи от Пол Молдован до провеждането на нови местни избори. Досега той беше заместник на Чуку и също е от редиците на Национално-либералната партия