Коалицията между НДСВ и Касим Дал е парламентарно представена. Не бързайте да ми противоречите, защото не е ясно в кой парламент и точно там е ключът за мазето. Партиите, които имат представители в Европейския парламент, се смятат (от ЦИК, следователно от всички останали) за парламентарно представени. Тогава и ГОРД е парламентарно представена, защото председателят на формацията Слави Бинев е евродепутат. Не! Бинев може да е депутат, но е влязъл в европарламента с листа на “Атака”, следователно като сам себе си, той не е парламентарно представен, нищо че си има партия, движение, че дори и коалиция с близката до Алексей Петров “Свободен народ”, който пък не е парламентарно представен, а само съдебно.

Яне Янев също не е парламентарно представен. Ама как той половин парламент първо уволняваше Бойко Борисов, после беше патерица на ГЕРБ, бързате да ми противоречите вие. Но не сте прави. Щеше да е парламентарно представен, ако си имаше парламентарна група. Но тъй като тя се разпадна, а времето да се възстанови не стигна (поради непредвидения бунт на гражданите и светкавичната оставка на премиера), сега РЗС е непарламентарно представена въпреки депутатите си в 41-вото народно събрание.

Анкетата на Труд: Трябва ли да получават субсидия партии, които не са влезли в парламента?

“Движение България на гражданите” е непарламентарно представена, мислите си, че тук вече сме единодушни защото партията на Меглена Кунева се създаде миналото лято. Ние може да сме на едно мнение, но от ДБГ са на друго. Тъй като те са потенциално парламентарно представени в следващото народно събрание според всички социологически изследвания, следователно трябва да се квалифицират като парламентарно представени. За десницата въобще няма да отварям дума кой на кого е представител, че ще влезем в десетгодишен спор, от който няма излизане.

Само да вметна мимоходом, че така и не разбрахме какво се случи със “Синьо единство”, различно от това, че едната партия трябвало да даде в сметката на другата 1 млн. лв. за кампания - и така си идваме на думата.

Нищо от това не е случайно, нито е от недоглеждане, нито от недомислие. Така описаната ситуация е плод на много сметки и компромиси, за да се стигне до описания абсурд.

Но да започнем от по-рано. През 2009 година, малко преди парламентарните изборите, депутати гласуват щедро увеличение на партийната субсидия от 2% от минималната работна заплата за глас на 5%. В мандата на 41-вото народно събрание следва още раздуване на субсидията заради повишаването на минималната работна заплата от 240 на 290 лв. На фона на смешния плач за невъзможното вдигане на майчинските, което щяло пробие бюджета, хазната, финансовата стабилност и какво ли още не, всяка година за издръжка на основните политически сили се дават милиони, които е спорно доколко са необходими, кой, как и за какво ги харчи. За миналата година по данни на

Сметната палата ГЕРБ са получили държавна субсидия от 23 925 159 лв., 550 000 лв. - от лихви по депозит, и 64 000 лв. - от членски внос. (Между другото сетете се дали данъкът върху лихвите върху депозитите важи за партийните пари - не, разбира се.)

Колкото по-голяма е една партия, толкова повече са средствата, които държавата предоставя, тъй като субсидията е за получен глас на избори. Партиите, спечелили над 1% от гласовете, също вземат субсидия, плюс облекчен режим за наемане на офиси и помещения за партийна дейност. Което следва да ни обясни, че напливът от 38 партии и 7 коалиции на изборите в голямата си част е и заради субсидията.

Това не е лесна битка, защото през 2009-а само НДСВ и ЛИДЕР минават единия процент, като ЛИДЕР има по-добър резултат от бившите царисти - 3,26% срещу 3,02%, което прави 1,8 млн. лв. за едните и около 1,5 млн. за другите годишно. Надявам се още не сте забравили, че вторите са парламентарно представени. Защо това е важно? Защото регламентира достъпа на представители на формациите до СИК-овете и РИК-овете, които не е тайна (освен за разследващите органи), че в някои райони се продават под формата на цели партийни квоти. Например: формация Х знае, че няма шанс да вкара депутат в съответния многомандатен район и (неофициално и също толкова незаконно) предоставя членовете си в комисиите на други желаещи.)

Всичко описано по-горе е своебразно окопаване на статуквото. Големите и не толкова големи парламентарно представени партии слагат силен филтър за нови или по-малки играчи и гарантират собственото си възпроизвеждане.

Спомнете си сега за призивите колко е важно да се гласува, защото иначе гласът ни отивал на вятъра. Или как всеки честен глас щял да неутрализира купените гласове. Всичко това е, меко казано, спорно. Ако политиците са против купуването на гласове, тогава да не купуват, да приемат по-строги закони и да гарантират спазването им. Ако мислят, че ромите не трябва да гласуват - да излязат да го кажат публично, ако смеят. Сметките обаче показват друго: и купените гласове, и некупените са източници на субсидия, за разлика от неподадените гласове.

А вие, ако не виждате за кого да гласувате, просто не го правите. Гласът ви не може да се загуби, като не го давате. Реалната опасност е какво се случва с тези, за които сте гласували, и как те ви представляват, защото това е смисълът на изборите.

Моят глас се е губил много пъти в подкрепата на спорни решения. Очаквах моят глас да гласува против увеличаването на държавната субсидия за партиите, защото сме в криза. После очаквах моят глас да се противопостави публично на нагласения конкурс за депутатските автомобили. Очаквах моят глас да не приема представителни необлагаеми пари в плик. Очаквах моят глас да заяви позиция и да не се съгласи с ЦИК и “Информационно обслужване”, които не дават соурс кода, с който смятат изборния резултат…

Не ви призовавам да не гласувате. Просто искам да кажа, че да не се гласува също може да е активна позиция, въпреки агресивността на обратната теза. /trud.bg