БСП има своя “Петрол срещу храни”. Като партия, много от чиито водещи фигури са произлезли от бившата БКП, ГЕРБ не успя устои на изкушението да последва столетницата и се впусна в свой петролен флирт. Независимо дали правителството на г-н Борисов тръгна с добри намерения или просто ни сервира поредната си доза управленска некадърност, настоящата петролна мини-афера на ГЕРБ е на път да се превърне в поредния скандал. Защо?

Първата и очевидна причина е, че освен голяма и сериозна международна компания, Лукойл е и монополист на българския пазар на горива. Затова по дефиниция всякакви директни преговори между затъналото в скандали правителство на ГЕРБ и една частна компания, води автоматично до подозрения, че управляващата партия действа в полза на специфичен частен интерес. Такива подозрения са повече от оправдани, след като ГЕРБ един път прие рестриктивен режим по отношение на вноса на горива в България.

Най-неправилният начин правителството да спира растежа на цените на дизеловото гориво е премиерът и финансовият министър да “преговарят” с Лукойл за фиксирането на цената на дизела на дребно. Фиксираните цени са мечтата на всеки производител и търговец. Те дават гарантирана печалба, елиминират пазарните механизми и конкуренцията. Обратно, същите са бич за потребителя, защото означават липса на алтернатива, на качество и обикновено са по-високи от пазарните.

Ако кабинетът на г-н Борисов иска да помогне на икономиката и да потърси възможности за по-ниски цени на дизеловото гориво и изобщо на горивата, то би трябвало да либерализира режима за внос и да потърси временни или постоянни механизми за намаляване на акцизите. Правителството обаче прави точно обратното. То се опитва да “договори” с един монопилоист фиксирани цени, макар и под предлог, че те са такива, само за месец.

Ефектът от подобни мерки за икономиката е много съмнителен. Но дори и да даде позитивен резултат за кратко, ГЕРБ-ерското разбиране за регулиране на пазарите е сбъркано и прилича повече на това, което можем да видим в икономиката на Беларус, отколкото в която и да е европейска пазарна икономика.

Флиртовете на правителството на ГЕРБ с монополиста на българския пазар на горива са лош знак за всеки и са вредни за икономиката. Те обаче са вредни и за имиджа на една голяма и сериозна частна компания като Лукойл.

Много е лесно нарастващото недоверие и недоволство към правителството на ГЕРБ и г-н Борисов да се прехвърли към една частна фирма, ако потребителите решат, че правителството цели да я облагодетелства. Много е лесно крайният клиент да намали печалбата на въпросната компания, поне при продажбите на горива на дребно, като просто подминава нейните бензиностанции. Разбира се това, като всяко друго изкривяване на пазара, е нежелано, но пък за сметка на това е напълно реалистично да се случи.
Всяко от последните правителства получи корупционен печат, който си имаше собствено име. Имахме “Орион”, имахме и “Олимп”. Сегашното правителство също е на път да стане кръстник на собствен олигархичен кръг. А дори и да не е така, г-н Борисов и кабинетът му правят всичко възможно да ни убедят в противното.
Димитър Аврамов /avramov.com/blog