Японците успяват да извлекат поука от всяко тежко бедствие. Затова съм оптимист и за сегашното бедствие и съм сигурен, че те не само отново ще изградят страната си, не само отново ще възстановят цялата инфраструктура, но това отново ще стане стимул за още по-бърз икономически скок и за повишаване на тяхната конкурентоспособност, заяви в интервю за БГНЕС японистът Георги Апостолов.

Георги Апостолов е завършил японски език и литература в Санкт Петербургския държавен университет. 18 години е работил като журналист – в БТА, включително като кореспондент в Япония, в. "Континент", "Стандарт" и др. В момента работи като анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, София.

БГНЕС: Г-н Апостолов, за японците силните земетресения са нещо напълно обичайно. Настоящият трус те възприеха стоически и мъжествено. Прави впечатление, че те не се подадоха на паниката, оказват си взаимна помощ, няма мародерства, както на други места по света при подобни трагедии. С какво можем да си обясним тази тяхна реакция на катастрофата?

Георги Апостолов: Японският архипелаг по принцип геологически е образуван от вулканична дейност. Естествено е, че там земетресенията са ежедневие. Там съвпадат две тектонични плочи, които постоянно се движат. Обичайно е да тресе всеки ден в Япония. В нормално сеизмично състояние се регистрират между 20 и 200 различни труса. По-голямата част от тях, които са под трета степен, не се усещат от хората. Обичайно е за Токио за един ден един-два пъти да усетиш разлюляване на земята. Това е една от причините хората да знаят, че това е част от техния живот. Освен това децата още от детската градина и след това чак до завършване на университета всяка година участват в по няколко тренировки за реакция срещу земетресения. Всички знаят точно какво се прави, когато се задейства сигнала на сирената. Децата моментално се скриват под чиновете, слагат си ръцете на главите, евакуационните планове са напълно уточнени. Така че те имат и тази психическа вътрешна подготовка, за разлика от страни, където това по-рядко се случва. Всеки японец, който е на 15 етаж, ще ви каже, че трябва да изключите всички електрически уреди, да отиде в банята, да влезе във ваната и да я напълни с вода. У нас някой да го знае това? У нас повече се знае, че трябва да се застане под врата, под еркерна колона. Какъв размер имаше бедствието се доказва от това, че самите японци бяха в шок. Това че на Япония не се отрази толкова, всъщност там големите разрушения бяха предизвикани от цунами, доказа устойчивостта на японското строителство. Аз лично съм виждал, скелета на 65-етажен небостъргач, преди още да започне слагането на стените, което е една стоманена паяжина. Основите на всяка сграда са подвижни. Те се слагат на стоманени релси с различни видове лагери, които подпомагат движението на основата при трусове. Нагоре скелета е като една паяжина в стоманени сфери, в гнезда влизат радиални стоманени пръти. Всичко е гъвкаво и позволява движение, което означава, че ако се разлюлее сградата, се люлее всичко това, но вибрациите се отнемат от стоманеното скеле, което е вътре. Въпреки подготовката си никой не очакваше, че при такова земетресение ще възникне такава широка по мащаб силна вълна. За японците правилата са нещо неприкосновено и свещено и именно за това никой не се хвърли да мародерства, няма разбити магазини. За японеца правилата са нещо, което му се втълпява от най-малък. И му се втълпява не по силовия начин и не по негативния, ако не спазваш правилата ще ти се случи еди-какво си, а по позитивен. Правилата са необходими, за да живееш добре. Който спазва правилата, него го чака добро бъдеще. Това има и своите минуси. Често може да се наблюдава как японските туристи, които са излезли извън границите на държавата си вилнеят като едни класически немци. Групата става неовладяема, говорят на висок глас, държат се арогантно спрямо другите. На мен ми се е случвало да ме гони шофьор на такси пеша през три преки, защото има да ми връща 15 йени. Това прави някъде около един цент. За японеца индивида има стойност само, когато е в група. Това, което доста социолози и политолози отчитат понякога като отрицателна характеристика на японското общество, при това и самите японци понякога, в крайна сметка се оказва, че е нещо крайно важно при национално бедствие. Това е, което споява хората и това, което им помага много бързо да забравят себе си и да се опитат да помогнат на тези около себе си, защото те знаят, че моето самооцеляване не ми носи почти нищо. Важно е да оцелеем заедно като група, като село, като град, като държава. Аз съм оптимист каквото и да се случва японците са хора, които ще издържат и ще направят още веднъж икономическото чудо, което досега два пъти в историята са правили и са озадачавали всички как са успявали толкова бързо от разруха и руини да стигнат до върховете на икономическата и политическата мощ.

БГНЕС: Смятате ли, че японците са заплашени от продължителна икономическа рецесия, както прогнозират някои икономисти. Очаквате ли бързо възстановяване и има ли примери в тяхната история, които доказват, че японците могат много бързо да преодолеят такива големи бедствия?

Георги Апостолов: Не съм икономист по образование, затова ще говоря като експерт, като човек, който от години е наблюдавал Япония. Япония даде два примера затова колко бързо се справя икономически с кризи. Първият беше петролната криза /70-те години на ХХ век - бел.ред./, която разтресе света и удари най-големите икономики, включително САЩ. И ако в САЩ, тази криза отшумя с години, Япония, която е в много по-лошо положение, защото за нея всеки грам петрол идва отвън, всяко гориво се пренася с танкери по море, нямат петролопроводи, които да я захранват постоянно, Япония успя в рамките на две години така да трансформира икономиката си, че това всъщност стана стимул и повиши нейната конкурентоспособност. Как? По най-елементарния начин. След като петролът става толкова скъп и той надвишава възможностите да го плащаме, какъв е изхода? Япония фактически инициираха това, което постепенно навлезе след това в автомобилостроенето - да се произвеждат все по-икономични и по-икономични модели. Вторият пример беше с азиатската финансова криза /края на ХХ век/, която разтресе цяла Азия. Япония има огромни интереси в Азия. Тя фактически е един от двигателите и на борсите, и на паричното обръщение там. Страната успя преди всичко и с държавна намеса, и понякога с рискови ходове, но все пак добре премислени, да я преодолее. Тогава се говореше много и се пишеше много за реакциите и ефекта на кризата в Китай, в Корея, но за Япония доста малко, защото нещата много бързо се преориентираха. Японците успяват да извлекат изгода от всяко тежко бедствие или поука, да го наречем по-правилно. Затова съм оптимист и за сегашното бедствие и съм сигурен, че те не само отново ще изградят страната си, не само отново ще възстановят цялата инфраструктура, но това отново ще стане стимул за още по-бърз икономически скок напред и за повишаване на тяхната конкурентоспособност.

БГНЕС: Днес почти всички телевизии излъчват едни и същи кадри на разрушени градове. Създава се впечатление, че цялата Япония е в руини. Това наистина ли е така или земетресението и последвалото го цунами са засегнали само определени територии на островната държава?

Георги Апостолов: Първо, по принцип Японският архипелаг е много планински. Там местата за обитаване и обработка са под 30% от общата площ и това е място, което е населено. Проблемът е, че в Япония вече почти няма отделни градове. Цялото източно крайбрежие на Япония фактически е един огромен мегаполис. Това е плътен град като се тръгне от най-северната част на Хоншу и се стигне до най-южната. Ако пътувате с влак или автомобил няма значение, вие пътувате по инфраструктурата на един голям град. И това, че някъде един район и то не малък е изцяло опустошен, инфраструктурата е разбита, фактически прекъсва кръвоносните съдове на целия този мегаполис. Това създава големи проблеми. И затова наблюдавате кадрите ден след ден и първата грижа е да се възстанови инфраструктурата. Разбира се това е важно и за оказване на помощ на хората, на пострадалите, защото ако няма действащи пътища как ще се превозват помощи - вода, неща от първа необходимост. Но наистина ударът е много по-тежък, отколкото би бил за която и да било друга държава. Защото няма друга подобна държава, където почти цялото население, почти 80%, да е скупчено в един дълъг, разтеглен град в разстояние на 1200 км. /БГНЕС