През 1986 - 1987 г. всеки 2 - ри домат в Европа, който се е консумирал е бил български, а в момента едва всеки 20-ти домат или краставица, които хапваме у нас, са произведени в България, казва членът на ИБ на БСП Явор Гечев в интервю за БГНЕС .

Прякото свързване с европейските пазари ни докарва по-скъпите хранителни продукти, а продоволствената криза ще се изразява в по-високи цени, допълва той. Според него българското селско стопанство е разсипано. Рискът за хората е в това, че все по-малко от тях ще си позволяват да си купуват качествена храна и щат или не щат, те просто няма да се хранят здравословно, казва той. Погледнете, в момента брутният национален продукт в България от земеделие е 6.4%, а би трябвало да е над 15%, посочва Гечев . Моето мнение е, че този министър /Мирослав Найденов – бел. ред./ не знае какво е земеделие и трябва да си ходи, категоричен е той. Забележете, че министърът в нито един от разговорите си, въпреки чудесния си ПР, не говори за земеделие, а за храни, като ветеринар, няма и експерти в екипа си, смята Гечев. Има светлина в тунела, но тя е след мандата на това правителство, убеден е той.

БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Явор Гечев.

БГНЕС: Г- н Гечев, ако забравим финансовата криза в България за миг можем ли да очакваме продоволствена криза у нас през тази година? В какво би се изразила тя - по-скъпи храни или полупразни щандове?

Я.Г.: Продоволствена криза в европейски пазар, какъвто сме ние, няма как да стане, но тя винаги води до криза на цените и накрая го отнася крайния потребител. У нас цените са се повишили с 30% и на никой не му пука за това, освен на потребителите. Защото търговците си реализират печалбите, а производителите ни - донякъде. Причината е ясна - у нас 80% от хранителните продукти вече са вносни.

БГНЕС: На базата на какви данни се опирате, за да се получи този висок процент?

Я.Г.: Чрез съпоставяне на цифрите от вноса, износа и консумацията - това излиза, което означава, че нашето селско стопанство е разсипано. Аз не броя за родни продукти саламите, които се произвеждат у нас и, на които само етикетите са им български. Прякото свързване с европейските пазари докарва по-скъпите хранителни продукти - продоволствената криза ще се изразява в по-високите цени. Погледнете, в момента брутният национален продукт в България от земеделие е 6.4%, а би трябвало да е над 15%. Сега у нас никой не развива земеделието, защото от него не се печели, защото никой не мисли за производителя, а по-големите търговци са по - обгрижвани и по-глезени. И по актуалната тема за хляба - България никога не е била износител на зърно. Произвеждаме годишно около 4 млн. тона пшеница, в момента консумацията в държавата е между 2 -2.2 млн. тона, а я изнасяме не за друго, а защото е убито българското животновъдство. Държавата пък се държи безотговорно, казвайки че не може да се меси на пазара. Не е така, тя има всички механизми за това. Проблемът е, че е изтървала всички срокове да го прави, а държавният резерв е празен. По закон военновременните запаси гарантират изхранването на населението за няколко месеца, но и това в момента го няма. Абсурдно е, че все още продължаваме да изнасяме пшеница. Оказва се, че имаме необходимост от внос на цена 520 лв. на тон, може и на по-висока цена, защото се начислява ДДС, а нужните ни 2.2 млн. тона не са в наличност.

БГНЕС: Може ли да се каже, че правителството е обърнало гръб на селскостопанското производство и толерира търговците?

Я.Г.: Моето мнение е, че този министър / Мирослав Найденов – бел. ред./ не знае какво е земеделие. Забележете, че той в нито един от разговорите си, въпреки чудесния си ПР, не говори за земеделие, а за храни, като ветеринар. Няма и експерти в екипа си, защото познавам експертния капацитет и на Министерството на земеделието и на ДФ "Земеделие"- за съжаление, той е уникално нисък. Там нито има решение, нито се фиксира ясно проблемът.

БГНЕС: Къде са най-големите рискове за изхранването ни - във вносните, некачествени меса, в невъзможното оцеляване на животновъдството ни, в недостигащото мляко и лошото му качество, в пълните с пестициди зеленчуци?

Я.Г.: Навсякъде, във всичко, което изброихте. Наистина, половината от проблема е заради световното повишение на цените на суровините и храните, но другата част от него е целенасочено по вина на държавата ни и липсата на политика спрямо сектора. Рискът за хората е в това, че все по-малко от тях ще си позволяват да си купуват качествена храна и щат или не щат те просто няма да се хранят здравословно. При положение, че месото е 8-10 лв. и нагоре за килограм , няма как кренвиршите, в които има месо да са по 3.20-4 лв. за килограм. Те не са вредни по българските класификатори, но в никакъв случай не са качествени.

БГНЕС: И проблемът се измества към здравеопазването...

Я.Г.: А знаете ли,че през 1986 г. България е била на второ място по брутен национален продукт от земеделие в света, че през 1986-1987 г. всеки 2-ри домат в Европа, който се е консумирал е бил български, а в момента едва всеки 20-ти домат или краставица, които ядем, са произведени в България.

БГНЕС: Има ли светлина в тунела?

Я.Г.: Има, но тя е след мандата на това правителство. При нас, в БСП направихме невероятно добър екип, който се занимава със земеделие - с креативни идеи и добри експерти. Сега няма протекции за българското земеделие, включително и това, че стандартите не се ползват за качествени храни с гаранция , произведени в България. Има тотално безхаберие към плащането на директните плащания за земеделците. Те няма да бъдат платени и през април, защото като излязат ортофотоснимките ще се види само Стара планина и облаците над нея. Точно заради това не върви и консервната ни промишленост, защото нямаме собствена продукция и трябва да внасяме суровина отвън. Така че земеделските производители са прави - те не протестират от хубаво.

БГНЕС: Смяната на министъра на земеделието ще реши ли проблема?

Я.Г.: Неговата смяна ще е добро начало, но ще трябва да се сменя и политиката в сектора. Защото по наши изчисления с една по-сериозна програма и с целенасочени мерки от държавата за 4 г. брутният национален продукт от земеделие може да скочи до 15%.

БГНЕС припомня, че още през август м. г. Явор Гечев заяви, че "директорът на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева няма капка експертен капацитет за заеманата от нея длъжност. Искаме й оставката буквално". Той покани тогава Илиева на пряк дебат за проблемите в Държавен фонд "Земеделие". "Тя никога не се е занимавала със земеделие и дипломата й не й отговаря на заеманата от нея длъжност", заяви той. "Ние искаме обществото да знае какво се случва в ДФЗ. Може да бъде застрашена акредитацията на ДФЗ като разплащателна агенция", заяви лидерът на червените младежи. Явор Гечев покани тогава и Мирослав Найденов на пряк дебат за проблемите на земеделието. Гечев повдигна въпроса и за 150 милиона лева, които не бяха платени по САПАРД поради съмнения за злоупотреби. Той попита през август имало ли е акредитирано лице, което е можело да разпише изплащането на тези средства. Не е платен нито един проект от тези 150 милиона лева, каза Гечев. "Не казвам, че БСП не е длъжник на сектор земеделие. Напротив. От 20 години не се знае какво става с земеделието", коментира тогава Гечев.

Явор Гечев е роден през 1978 година, завършил е земеделски колеж, а след това и Аграрния университет в Пловдив със специалност "Растителна защита". Има дългогодишен опит в земеделието не само като мениджър, казва,че и сега би могъл да седне в трактора, защото нищо в грижата за земята не му е чуждо. Председател е на Младежкото обединение в БСП, член е и на изпълнителното бюро на соцпартията. /БГНЕС