Бележка, залепена на стената на атинска болница, призовава пациентите да се държат цивилизовано. "Лекарите тук не са получавали заплати от май", гласи тя. "Моля, уважавайте работата им".

Болните и техните роднини хвърлят по един бърз поглед и продължават с вледенени лица. В страна, където близо хиляда души губят работните си места всеки ден, легиони други са все още заети, но не са получавали заплати от месеци. Това, което в миналото бе аномалия, днес е ежедневие. А тези, които имат работа и получават редовно пари, се считат за изключение от правилото.

Ако си просто минувач, всичко в Атина ти се струва наред. Трафикът все още съществува, ресторантите и кафенетата са отворени. Хората пият айс кафе по слънчевите тротоари на улиците. Но ако се вгледате добре, ще откриете общество в състояние на свободно падане, разкъсано от най-зверската финансова криза, каквато страната не е виждала от близо половин век, коментира Асошиейтед прес.

Изминаха три години, откакто гръцкият кабинет уведоми 17-те членки на еврозоната, че дефицитът му е далеч по-висок от прогнозираното. Това бе фитилът, който разпали финансовите сътресения, тежащи върху еврозоната и днес. Последваха безброй кръгове преговори, по време на които европейските държави и МВФ се опитваха да решат по какъв начин да сложат тапа на кризата и да спрат разпространението й.

Резултатът – Гърция трябваше да въведе строги мерки за икономии, в замяна на което щеше да получи два международни спасителни плана на обща стойност 240 млрд. евро. Това обаче повлече надолу заплатите, съсече пенсиите и вдигна данъците.

Реформите бяха болезнени. А страната тъне в рецесия вече близо шест години.

Спокойствието в Атина често е нарушавано от малки и големи демонстрации. Понякога се случва всекидневно. Дълги колони от затворени магазини се редят измежду колоритните ресторанти, успели по някакъв начин да останат отворени. Мъже бродят из вътрешните квартали на града и обещават да "прочистят" столицата от това, което деморализираната полиция не успяла да премахне. Крайнодесни екстремисти пребиват мигранти, анархисти налагат зверски с удари крадци. Отчаяните местни стоят отстрани и се радват на чуждото нещастие, докато обществото им става все по-поляризирано.

"Обществото ни е на ръба", коментира министърът по обществения ред Никос Дендиас, след като работници нахлуха на територията на министерството на отбраната. "Ако не можем да се удържаме сами, няма да запазим и социалното си единство. Ако не можем да продължаваме да спазваме правилата... страхувам се, ще се окажем истинска джунгла".

РУХВАЩИЯТ СТАНДАРТ НА ЖИВОТ.

Василис Цикнопулос има своя сергия на централния рибен пазар в столицата. Работи там от 15-годишна възраст. "В миналото имах дребни печалби", сподели той, но за момент спря, за да увие барбуна за свой клиент. "Но семействата вече не могат да си позволят да харчат. А голям брой ресторанти затвориха".

38-годишният рибар днес едва свързва двата края.

"Започвам работа в 02,30 и работя до към 16,00 следобед. Не трябва ли да получавам нещо срещу това? Няма никакъв смисъл да работя, за да покривам разходите си... Кажете ми, това живот ли е?"

Директорът на рибния пазар Спирос Коракис коментира, че бизнесът спаднал със 70% през последните три години. Надвиквайки се с гласовете на продавачите, които непрестанно крещят цени и привикват клиенти, Коракис обясни, че дните на големите харчове са в миналото. Днес гърците купували по-малки количества и по-евтини стоки.

Хиляди частни бизнеси затвориха врати. Безработицата достигна рекордните 25%. Над половината младо население не е заето. Склещени между намаляващите доходи и растящите данъци, гръцките семейства едва свързват двата края. По-високите цени на горивата принудиха голям брой граждани да не купуват гориво за отопление през т.г. Вместо това ще изкарат зимата с одеяла. Междувременно опашките пред центровете за безплатни супи се удължават.

В края на деня, когато пазарът е обезлюден, просяк лази измежду сергиите в търсене на захвърлени и паднали риби.

"Тук съм от 1968. Баща ми, дядо ми – и двамата имаха бизнес", призна Коракис. "Но нещата никога не са били толкова зле".

Търпението на Цикнопулос се изчерпва.

"Мисля си да спра", каза той. "Мисля по темата всеки ден. Както и да напусна Гърция".

ПРАВОСЪДИЕ.

Пред препълнен съд в северния град Солун възмущението е на път да прелее чашата. Ищци, подсъдими и адвокати се редят за неизбежното – поредното отлагане на делото им.

Склеротичната съдебна система в страната понесе тежък удар от продължителните стачки, заради които съдилищата работят по едва час дневно. През останалото време съдиите и прокурорите протестират срещу съкращенията на заплатите им.

За Гиоргос Вакарелис това означава, че борбата му за справедливост ще продължи още време. По-младият брат на гърка бил пребит до смърт през 2003. Нападателят бил осъден и вкаран зад решетките. Но семейството на Гиоргос така и не разбрало причината за смъртта на 24-годишния и завело друго дело – за вреди. Близо 10 години по-късно Вакарелис и родителите му се надяват, че най-после ще научат истината.

Но датата, която получили, била в края на септември и съвпаднала с една от безбройните стачки. Така делото било отложено за 28 февруари 2014.

"Това означава още разходи за тях. Но най-вече – нови психически щети, тъй като всеки ден ще си спомнят за неразрешеното убийство на човека", обясни Никос Диалинас – семейният адвокат.

Вакарелис и близките му са отчаяни.

"Ако чужденец види как гръцката съдебна система работи, ще помисли, че сме луди. Всеки път, когато влизаме в съда, ставаме все по-разярени", заяви той. "Това е театър на абсурда".

НАСИЛИЕ.

През септември групировки разбиха уличните сергии на имигранти. По-късно видеа, качени в Ютюб, показаха, че нападенията са били извършени в присъствието на адвокати от екстремистката "Златна зора". Бившето малко движение, което отхвърли обвиненията, че стои зад атаките, успя да се задържи на политическата сцена. То спечели почти 7% от бюлетините на изборите през юни и си осигури 18 места в парламента. Според ново изследване доверието в партията вече е нараснало до 12%.

Организации за защита правата на имигрантите съобщи, че се наблюдава ръст на нападенията над чужденци. Гърция от години е една от основните порти за стъпване на европейска земя за стотици хиляди нелегални мигранти.

"Нищо ли не научихме от историята? Това, което виждаме, е разпад. Социалната структура е на път да рухне. Притеснен съм от обстановката в Гърция. Тук има много отчаяни хора... А всичко това създава експлозивен коктейл", отбеляза правозащитникът Спирос Ризакос.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ.

По време на демонстрация пред столичен център за хора в неравностойно положение напрежението нараства.

Разходите за здравеопазване бяха намалени, тъй като страната се бори да свали дълговете си. Държавните болници се оплакват от недостатъци. Аптеките често стачкуват, тъй като държавните фондове не им плащат достатъчно за вече закупените лекарства.

А в Гърция страдат най-много именно най-уязвимите.

"Когато аптеките са затворени, не мога да си набавя инсулина, който ме държи жива. Какво да направя? Как да оцелея?", пита Вула Хасиоту – член на съюза на диабетиците.

"Трудно ни е да постигнем целта си – да водим достоен живот", допълни Анастасия Музакити – инвалид от северния град Солун, дошла заедно със съпруга си в Атина, за да стачкува. /БГНЕС