Публиката трябва да се върне по стадионите, за да има смисъл от българския футбол – приблизителната статистика показва, че през последния сезон на мач са ходили средно по 2500 души. Доколко празните места по трибуните ще намалеят с блокирането на чуждите мачове по телевизията, докато се играят двубоите от „А” група, предстои да видим.

Това, което „изсмуква” аудиторията на нашето първенство, далеч не е само магнитът на Премиършип или Ла Лига върху удобната домашна 42-инчова плазма. Трудно е да издърпаш изпод носа на запалянкото чиния с деликатес (за който той вече си е платил с таксата за кабеларката) и да си мислиш, че можеш да го примамиш, развявайки един гол кренвирш.

И не става въпрос само за качеството на футбола. Българските стадиони трябва да напомнят на това, което виждаме „по телевизора”. А посещаемостта ще се вдигне сериозно, когато се увеличи групата „татковци и синове”. Първите отдавна предпочитат плазмата, пък и не искат да водят децата по разбитите трибуни, където малките слушат простотии от батковците, гледат ги как мятат бомбички и трошат огради, а на всичко отгоре започват и да им подражават.

Сигурността е от ключово значение не само за нормалното провеждане на мачовете, а и за спокойствието на обществото, по-голямата част от което като цяло слабо се интересува от футбол. В този смисъл е правилно начинанието да се работи за намаляване на вандализма по и около стадионите и за ограничаване на влиянието на хулиганите.

Борислав Михайлов, Цветан Цветанов и Йорданка Фандъкова положиха подписи под меморандум за проблемите на сигурността и организацията на футболните срещи. Документът е резултат от дискусията на държавните институции, футболните клубове и самите фенклубове. Сега вече работна група ще изготви конкретни предложения за законови и процедурни промени.
Добре е, че има желание за промяна в положителна посока. Първата вярна стъпка е охраната на феновете да бъде поверена на самите фенове. Най-деструктивните „елементи” от агитките скачат като бик на червен парцал, когато видят полицай, но няма причина да бъдат настървени срещу запалянковците на своя тим.

Логично звучи и организираните форми на подкрепа към любимия отбор да бъдат ограничени в радиус от 500 метра (такъв по норматив е и обсегът на непродажба на алкохол). Особено интересно изглежда и мярката „полагане на обществен труд”. Тя има доста по-големи шансове да се окаже полезна и изпълнима в сравнение със забраната за посещение на мачове. Държава, общини и клубове от своя страна вече трябва да се погрижат за подобряване условията на стадионите.

И все пак не трябва да има истерия по темата „футболно хулиганство”. Ако се огледаме наоколо, ще видим, че този проблем у нас е съпоставим с разправия на пясъчника в детската градина в сравнение с това, което се случва в съседните ни балкански страни. В Гърция побъркани фенове бият треньори и играчи насред самия терен. В Сърбия ненормалниците убиват привърженици на противниковия тим. Същото се случва и в Турция. По-развитата от нас Италия години наред има далеч по-сериозни проблеми от България с бесните ултраси.

Да, и при нас имаше случаи като този в Мездра, преди 10 години загина и човек след вечното дерби. Мащабите на явлението все пак не са страшни. От тази гледна точка инициативата, която подемат БФС, МВР, МФВС, местната власт, клубовете и фенклубовете е положителна - много рядко у нас се вземат сериозни превантивни мерки, преди да са дошли сериозните проблеми. „Футбол за една мирна публика” е добра идея, но тези мерки не трябва да стигат до крайности.
Радостин Спасов /monitor.bg