В момент на най-голяма нужда от либерален наследник на президента на страната, френските центристи са в панически безпорядък

Това има атмосферата на тайна вечеря. Черно-бялата снимка улавя тревогата и разочарованието на близкото обкръжение на президента Еманюел Макрон, вероятно в самия в момент, в който той им съобщава, че ще заложи много на парламентарния вот с високи залози.

Макрон е седнал на маса - с малък часовник пред него - в разкошна зала на Елисейския дворец, а в залата се усеща напрежение, което е обзело най-близките му сподвижници отсреща. Може би това е необичаен кадър за официалния фотограф на Елисейския дворец, публикуван в Instagram, но никой не се съмнява че той отразява точно нервите, които вълнуват близкото обкръжение на президента.

Унизен от крайнодясното Национално обединение на европейските избори, Макрон направи бомбастично изявление на 9 юни, че ще се опита да задържи настъплението на десницата с национални избори. Оттогава насам екипът на Макрон се откроява със своите съмнения, мърморене и лошо настроение.

Министърът на финансите Бруно Льо Мер - стълб на либералната партия "Ренесанс" на Макрон - спечели наградата за най-апокалиптична диагноза по време на предизборна спирка в Северна Франция, след като "Фигаро" го цитира да се оплаква, че "страната отива по дяволите".

Подобно жлъчно отчаяние представлява проблем за бъдещето на Франция. Един от най-големите въпроси, пред които е изправена френската политика, е кой ще запълни огромния вакуум в политическия център, когато президентството на Макрон приключи през 2027 г.

Онези, които търсят на гореспоменатата маса либерален спасител, ще останат разочаровани. Центристката коалиция на Макрон рискува да бъде унищожена в два тура на гласуване - на 30 юни и 7 юли - както от левицата, така и от крайната десница. (Според допитване на Блумбърг от понеделник "Национално обединение" на Марин льо Пен печели 32,7 %. Левият алианс, наречен Нов народен фронт, е на второ място с 26,3 на сто, а "Ренесанс" на Еманюел Макрон и нейните съюзници са на трето място - б.р).

Междувременно съюзниците на президента изглежда търсят стратегия за излизане от ситуацията, вместо да се прославят в голяма последна битка. Коментарите по адрес на френския президент, които някога бяха само шепнешком, сега се изразяват открито. Лоялният на Макрон Льо Мер заяви, че лидерът е взел решението за разпускане на парламента сам - и че този избор "е създал в нашата страна, сред френския народ, навсякъде, тревога, неразбиране и понякога гняв", както се изрази той по френското радио.

Това е определено противоречива нотка от страна на Льо Мер, който само преди седмици беше спряган за кандидата на Макрон за всемогъщ комисар по икономиката на ЕС, който да развива индустриалната програма на страната в Брюксел.

Моментът на провеждане на парламентарните избори попречи на съюзниците на Макрон, които дори не бяха започнали да се подготвят за двубоя с крайнодясната Марин льо Пен на следващите президентски избори през 2027 г. Макрон не може да се кандидатира за преизбиране, а няколко коалиционни партньори, сред които министър-председателят Габриел Атал, бившият премиер Едуар Филип и министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен, са хвърлили око на неговия пост.

Сега, когато политическият център се разклаща, някои от тях поемат по свой път и издигат по-независими платформи.

Междувременно крайната награда - президентският пост - изглежда все по-далеч.

"Това постави началото на надпреварата за наследяване, но докато целта беше да се управлява дворец, сега става въпрос за наследяване на колиба", казва Бенжамен Морел, политолог от Парижкия университет "Пантеон-Асас".

Но Макрон не се притеснява да рискува политическите съдби на своите съюзници в последната си игра. "Възможно е да има лични амбиции, които са били осуетени от настоящите промени, това е надлежно отбелязано. Но това не е важно, ние сме изправени пред исторически момент за нацията", каза той по време на пресконференция миналата седмица.

Начело на списъка на тези, чиито амбиции са били осуетени, е Атал. Седнал срещу Макрон на черно-бялата снимка, младият премиер явно е получил сериозен удар. След като избягваше публичността в продължение на 24 часа, миналия вторник Атал отново се появи, за да омаловажи решението на Макрон като "внезапно" и "брутално".

Въпреки очевидната си тревога от решението за разпускане на парламента, по-късно той настоява: "Сега не е време за притеснения."

Но какво ще се случи с Атал? Преди предизборния гамбит на Макрон 35-годишната изгряваща центристка звезда - която е по-популярна от президента - беше подготвяна за най-високото място.

В крайна сметка на европейските избори Атал беше младото лице, изпратено да надделее над Жордан Бардела, също толкова младия лидер на Национално обединение. По ирония на съдбата сега Бардела е спряган за наследник на Атал в Матиньон, величествената резиденция на френските министър-председатели.

"[Като се има предвид, че Атал] беше много ангажиран в европейските избори, като оръжие срещу Бардела, голямото поражение [претърпяно от Ренесанс на Макрон] няма да помогне на перспективите му. Той също ще пострада, тъй като се рекламираше като естествения наследник на Макрон", казва Бруно Котре, изследовател на политиката в института Sciences Po.

Атал беше унижен и с това, че беше изключен от последните политически консултации на Макрон, въпреки че предсрочните избори почти сигурно ще сложат край на премиерския му мандат.

От едната страна на Атал на снимката е министърът на вътрешните работи Дарманен, който е събрал ръце пред лицето си - сякаш за молитва. От другата страна е председателят на Националното събрание Яел Браун-Пиве, която мрачно си води бележки. Твърди се, че тя е казала на Макрон, че смята, че той взема лошо решение. По-късно тя заяви, че смята, че "има друг път" - за изграждане на коалиция, а не за свикване на избори.

Центърът не може да се задържи?

Има и още един претендент - бившият министър-председател Едуар Филип, който видимо спазва дистанция - дори изчезна, за да вдишне морски въздух в Хавър, пристанището в Нормандия, чийто кмет стана през 2020 г.

Филип, който изпълняваше длъжността министър-председател от 2017 г. до 2020 г., някога беше възприеман като следващия центристки президент на страната, но дълго време се измъчваше от обещанието си да остане "свободен, но лоялен" към Макрон. През последните дни той се дистанцира по-твърдо от вътрешния кръг на Макрон, като нарече поражението на изборите за ЕС "отхвърляне на президента" и постави под въпрос дали Макрон трябва да участва в кампанията.

На предстоящите парламентарни избори групата на Филип "Хоризонти" за първи път ще се кандидатира като отделна партия, което предполага известна финансова независимост. Той също така започна да култивира отношения с консервативни политици от Републиканците.

"Коалицията на френския президент бързо се разпада, като коалиционните партньори се отцепват", казва политическият анализатор Бенжамен Морел.

Но въпреки че Филип, който остава популярен заради управлението на пандемията от COVID-19, избягваше националната политика през последните четири години, той рискува да получи сразяващ удар, ако избирателите се обърнат срещу лагера на Макрон.

Според Морел парламентарните избори вероятно ще подсилят левицата и Националното обединение на Льо Пен, които през 2027 г. ще се разглеждат като най-силните алтернативи. След Макрон "центърът рискува отново да се превърне в място, където политиците отиват на смърт", казва той.