Дори човек да не споделя възгледите на Виктор Орбан, в изявленията му от началото на бежанската криза през 2015 все пак можеше да се открие някакво рационално ядро, което даваше предпоставка за делова дискусия.

Това време обаче отмина. Начинът, по който оттогава насам унгарският премиер инструментализира темата за миграцията, въздейства като потвърждение за аргументите на всички онези, които и преди това му приписваха само най-лошото.

Изобщо няма смисъл да обсъждаме съзаклятнически теории като тази за "плана на Сорос за дехристиянизация на Европа", която, впрочем, междувременно заема централно място в кампанията на Орбан преди парламентарните избори през април.

Тази теория е не само гротескна, но и напълно неприемлива заради съдържащите се в нея антисемитски послания. С това „плашило“ Орбан оправдава и закона срещу неправителствените организации, с който той повежда унгарците по една наклонена плоскост, в чийто долен край ги очакват състояния като в Путинова Русия. Или казано накратко: Орбан очевидно се разделя с демокрацията. /БГНЕС

--------------------------

Коментар на Райнхард Везер във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”