На България, на политическия й елит на обществото са необходими две неща: да довърши прехода първо и второ - да довърши прехода. Да довърши прехода, който все пак започна преди 20 години. Посткомунистическият преход – виждаме, че все още не е зад вас, каза в специално интервю за БГНЕС Н.Пр. Филип Отие, посланик на Република Франция в София.

Той връчи акредитивните си писма на президента на България на 15 ноември 2010 г. София е първият посланически пост за Филип Отие, който е завършил престижното Национално училище по администрация и Висше търговско училище.

Бил е директор по бюджетните и финансовите въпроси във френското външно министерство. От 2000 г. до 2004 г. той е бил вторият човек в посолството на Франция във Вашингтон, а преди това три години е първи съветник в мисията в Сеул.

Г-н Отие беше любезен да отговори на въпросите на БГНЕС в един пространен разговор, който публикуваме в две части.

БГНЕС: Темата за корупцията, конфликта на интереси и липсата на осъдени емблематични фигури ли остава най-тежкият проблем в правосъдната ни система?

ФИЛИП ОТИЕ: Впечатлен от скептицизма, който съществува сред българските граждани по отношение на борбата, която се води срещу корупцията и организираната престъпност. Струва ми се, че общественото мнение не вярва напълно, че това може да се случи и от тази гледна е важна промяна. Тази липса на доверие се проявява също така по отношение и на бизнеса. Така, че смятам, че действително проблемът е свързан с правосъдието и неговата ефективност – ефективността на българското правосъдие е изключително важно предизвикателство, което държавата трябва да преодолее. Вероятно тази липса на доверие се обяснява също отчасти с известни съдебни решения, взети по отношение на емблематични дела - присъди, които бяха очаквани от населението. Така че смятам, че е много важно българската правосъдна система да покаже своя капацитет да наказва, да осъжда хора, които са виновни за корупция или са участвали в организирана престъпност. Смятам, че това е залог между България и ЕС, който трябва да бъде решен. Усилията на правителството са постоянни и непрекъснати. От създаването на това правителство, което е в момента, реформи се провеждат, а това е нещо добро. Те са доста смели, но са трудни. Известен брой текстове вече са били гласувани от Народното събрание относно реформата в правосъдната област, създаването на специализирани съдилища, а други са в процес на утвърждаване в парламента. Беше приет много важният текст, отнасящ се до конфискуване на незаконно придобитото имущество. Нещо, за което Венецианската комисия се произнесе позитивно. Също така много важна е и промяната в Наказателния кодекс. Много е важно тези реформи да бъдат доведени до край, но е и много е важно също така да бъдат приложени.

БГНЕС: Защо, според Вас, България трайно остава не най-бедната страна в ЕС

ФИЛИП ОТИЕ: Статистиката действително показва, че България е най – бедната страна, например, по БВП на глава от населението. Това е така, питате ме каква е причината. Това наследство трябва да се търси в миналото и в историята. И не е толкова важно на кое място е България днес. Въпросът е, че България трябва да наваксва в сравнение с останалите страни в ЕС. И аз вече констатирам между другото, че това вече се е случвало от 2000 до кризата 2008 г. Дори по време на кризата България загуби много по-малко, отколкото много други страни в ЕС. Трябва това наваксване да продължи. Това наваксване е естествено, но то не може да стане автоматично. Така, че това е едно усилие, което трябва да бъде направено от всички институции.

БГНЕС: Търпеливи ли трябва да бъдем?

ФИЛИП ОТИЕ: Трябва търпение, но едновременно трябва да бъдете търпеливи и нетърпеливи. Имаме във Франция една поговорка, може би вие имате също подобна - Рим не е създаден за един ден.

БГНЕС: Как оценявате свободата на медиите в България? "Репортери без граница" и "Фрийдъм хаус" отчитат проблем не само в България, но и в ЕС като цяло, включително и във Франция и Италия, например.

ФИЛИП ОТИЕ: Позволете ми да не влизам в ролята на човек, който дава съвети и уроци, дори и ако щете поради това, което вие самата току – що казахте. И в моята страна всичко не е прекрасно. Ефективността на пресата, свободата на пресата и на медиите, съществуването на независими медии като цяло е едно абсолютно изискване и условие за съществуване на демокрацията и това важи също и за България, естествено. И бих искал да допълня, че съществуването на силни и независими медии е главно условия за ефективна борба срещу корупцията и престъпността. Да се борите срещу корупцията и организираната престъпност предполага усилия на правителството, Но само правителството не би успяло да се справи, ако не се подпомага от една независима преса, която да може да насочва прожектора навсякъде, където трябва и където се оказва необходимо. Така че свободата на пресата и ефективността на правосъдието и на усилията за борба с корупцията изискват задължително прозрачност по отношение на собствеността на дадена медия. Това предполага плурализъм и именно властите са тези, които трябва да следят да може да съществува този плурализъм и да предупреждават, когато има някакви заплахи. Необходимо е и постоянство от страна на самите медии - настоятелна работа и постоянство от страна на ръководителите и на журналистите от медиите, никога да не се допуска да бъде застрашена или ограничена свободата на пресата. Така че това е един наистина основен въпрос за България. Той е основен навсякъде не само за България.

БГНЕС: Какви са предизвикателствата пред българския политически елит?

ФИЛИП ОТИЕ: Бих казал две неща: да довърши прехода първо и второ - да довърши прехода. Да довърши прехода, който все пак започна преди 20 години. Така посткомунистическият преход – виждаме, че все още не е зад вас. Доста неща се промениха, но все пак има още доста неща да се направят и все още вие сте в преход. Второто нещо, за да довърши прехода, който България провежда и, откакто е член на ЕС, т.е. да конкретизира напредък, който е постигнала в борбата с корупцията и организирана престъпност. Така че ние чакаме края на този преходен период и смятам, че това е приоритет, предизвикателство и една перспектива съвсем близка.

БГНЕС: Нарушава ли България енергийния баланс в Европа със своите ядрени проекти?

фИЛИП ОТИЕ: Политиката на България по отношение на енергетиката се основава в много голямата си част върху ядрена енергетика, върху въглища, лигнитни и т. н., основава се също и върху възобновяеми енергийни източници и върху желанието си да се подобри енергийната ефективност. Всичко това може единствено и само да бъде в посока европейските интереси и наблягам основно върху четвъртата точка - по – добра енергийна ефективност, защото смятам, че това е първото богатството, което трябва да се експлоатира и там действително има усилия, които трябва да бъдат положени и продължени. Това е много важно, за да се развият останалите видове енергийни източници. В общ план бих казал, че в Европа е настъпил часът за диверсификация, което за България ще рече две неща: диверсификация във внос и в износ. Във внос това ще рече да се опита да преодолее силната си зависимост от Русия. По отношение на износа – това е да развие износа си на електричество, износа на българско електричество към страните партньорки на ЕС, по-близки или по-далечни.

БГНЕС: Отказът от покупката на френските корвети нанесе ли удар върху двустранните ни отношения?

ОТИЕ: Не! Не! Ние разбрахме, че след 2008 г. икономическата конюнктура, в която се намираме всички, особено България - бюджетната конюнктура задълженията, които налага Валутният борд в страната направиха така, че ние разбрахме, че няма ресурси. Няма възможност да се конкретизира тази сделка, за която, наистина, ние се надявахме, че може да се осъществи, но това е едно досие, което е зад нас. Бих искал да кажа, независимо, че не е част от въпроса Ви на вашите читатели, на вашите зрители, на интернет посетителите на агенцията Ви, че френско – българските отношения са добри и силни. Аз съм сигурен, че ние сме силни, колкото и да изглежда парадоксално, ние сме силни и от това, че сме в двата края на Европа, като географско местоположение.. Сигурен съм, че ние се допълваме по тази причина и можем взаимно да допринесем много за самия ЕС, допълвайки се и тъй като аз съм все още в началото на мандата си в България, моето желание, моята надежда и моята амбиция е да бъде именно така – да се допълваме и допълвайки се да имаме все по-голям принос за развитието на самия Съюз.

Аз пътувам много, но бих искал още повече да пътувам и нямам все още претенция да кажа, че добре познавам България, но започвам да я познавам. Това, което чета по отношение на миналото на страната и нейната история е много привлекателно и главно, защото ние сме много или малко едни и същи - французи и българи. Ние сме много близки и малко различни, все пак, и мисля, че можем взаимно единствено да се обогатяваме от тези различия. Ние сме в много близки отношения от много, много дълго време, но все пак в последните векове сме имали различни пътища. Често сме били от две различни страни на една граница. Така е било през османската епоха, освен това в XX – ти век сме правили политически избор, който невинаги е бил като този на България и, естествено за съжаление, разделението на Европа на две по време на Студената война. Днес ние сме в една и съща общност, ние споделяме една съдба. Това не са просто думи, това е една историческа промяна, чийто последствия ще се почувстват прогресивно. Някои вече се чувстват, някои тепърва ще дойдат, нещо което се случва. /БГНЕС