-Г-н Димитров, виждате ли се като новия председател на СДС?
- Многократно съм заявявал, че когато човек е напуснал определена позиция в партията, защото честта и дълга са повелявали това, или е смятал, че е така, той не се връща обратно на същата. В държавната йерархия е малко по-различно, но в партийната това е въпрос на правило. Противното би обезмислило много неща. Обикновено нямам навика да се кандидатирам за всички възможни позиции, а само за онези, които смятам, че ми подхождат и мога да свърша една или друга работа. А относно парламентарната група още преди година и половина се изказах, а миналия понеделник го припомних на колегите си, че нямам намерение да ставам председател на парламентарната група.

- При избора на евродепутати традиционно избирателната активност е по-ниска. Не се ли страхувате, че в България тенденцията допълнително ще се влоши, след това което се случва вътре в големите партии и след гласуването на закона за избор на евродепутати?
- В някои отношения може би щеше да е по-хубаво да сте права, но мисля, че не сте. Това което се случи в парламента до тук не е демотивиращо. Това, че партиите от управляващото мнозинство се карат показва, че коалицията не е в много добро състояние. Това не е задължително да означава, че всички граждани трябва да бъдат демотивирани. По отношение на СДС се надявам хората да си помислят, че е време да прояват малко здравословен реваншизъм.

 - Очаквате ли това да се случи и във Варна. Вече има ново ръководство на СДС след една дълга поредица от тягостни събития?
- Тези избори имат това удобство, че могат да прелетят малко над локалните проблеми. Сигурно на едно ново ръководство ще трябва време, за да се наложи. Но на тези избори хората гласуват за определен брой кандидати. Те виждат първите трима, най-много четирима и се вглеждат в тях, а не в това, което е ставало в една или друга местна организация.