Иран изстреля близо 300 балистични ракети срещу Израел от петък насам в отговор на ударите срещу ядрената му инфраструктура. Все по-зрелищните изображения от прехващанията демонстрират жестокостта на иранските удари срещу Израел, пише "Фигаро".

От петък и началото на израелските бомбардировки срещу лидерите на режима на моллите и неговата ядрена програма, близо 300 ирански балистични ракети са били изстреляни към еврейската държава, според израелския всекидневник „Аарец“. Толкова, колкото по време на двете атаки през 2024 г. Този път обаче ракети паднаха в Тел Авив, най-населеният град в страната. Израел разполага с най-мощната многопластова система за противовъздушна отбрана в света. За да я заобиколи, Иран е предприел тактика за насищане на тези защити чрез изпращане на многобройни залпове. Стратегия на силния срещу слабия, при която режимът на моллите разчита на високата цена на противоракетните прехващачи, доставяни от американците. Въпреки че повечето от изстрелите бяха прехванати, някои от тях засегнаха жилищни сгради. Двадесет и четирима души бяха убити и 631 ранени. Щетите бяха ограничени, но драматични, още повече, че двете страни са на разстояние от 1500 километра една от друга.

Въпреки това, по-голямата част от тях бяха прехванати, както и миналата година. Очаква се обаче изстрелванията на балистични ракети да продължат, тъй като Техеран е имал 3000 такива ракети през 2022 г., според ген. Кенет Макензи, тогавашен ръководител на Централното командване на Съединените щати (US CENTCOM), което ръководи военните операции на САЩ в Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия. Според американския офицер Иран произвежда около петдесет от тях на месец. Но за да насити израелската отбрана, Иран разчита и на изпращане на дронове с голям обсег. По този начин израелската армия трябва едновременно да наблюдава и сваля, освен ако ракетата не се разбие в ненаселен район. Тази иранска тактика е още по-страшна, защото Израел не може да разчита на западни прехващания, с помощта на френски, британски, американски или арабски съюзнически самолети, както беше през 2024 г.

На 13 април миналата година Иран изстреля 330 ракети, включително балистични ракети, срещу Израел, който прехвана 99% от тях с помощта на САЩ, Франция, Обединеното кралство и Йордания. В отговор Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) удариха няколко обекта, включително радар за противовъздушна отбрана, защитаващ завода за обогатяване на уран в Натанз, който беше атакуван от Израел миналата събота. По този начин еврейската държава доказа, освен ефективността на отбранителната си система, и ефективността на ударния си капацитет, демонстриран в продължение на няколко дни. Но това изключително ниво на прехващане трябва да се разглежда в перспектива. Израел беше подпомаган от своите съюзници, включително Съединените щати, и преживя само една нощ на ирански бомбардировки.

Устойчивостта на многопластовата система на Израел ще бъде поставена на изпитание от повторяемостта и продължителността на иранските бомбардировки. Американската подкрепа, както за откриването и прехващането на ракети, така и за доставката на оборудване за противовъздушна отбрана, като например боеприпаси, изстрелвани за сваляне на заплахи във въздуха, ще бъде от решаващо значение. За пореден път погледите се насочват към Белия дом. Axios разкри в събота, че „Съединените щати биха могли да се присъединят към операцията и че президентът Тръмп дори е намекнал, че ще го направи, ако е необходимо, по време на неотдавнашен разговор с премиера Бенямин Нетаняху“. Тези твърдения бяха опровергани от президентството. Доналд Тръмп предупреди: „Ако бъдем нападнати от Иран, под каквато и да е форма, пълната мощ на американските въоръжени сили ще бъде насочена срещу вас на ниво, невиждано досега". Той обаче заяви, че „споразумение между Иран и Израел“ може да бъде постигнато „лесно“.

Израелската система за противовъздушна отбрана е създадена след 33-дневната война с Хизбула през 2006 г., в която близо 4000 ракети паднаха на израелска земя. За да се противодейства на този тип снаряди, през 2010 г. е инсталирана нова система: „Железният купол“. Проектирана е да прехваща ракети в радиус от 4 до 70 километра. Създаването ѝ беше силно критикувано заради разликата в цените за една ракета - около хиляда евро - и ракетата-прехващач - 50 000 долара. Функционирането ѝ се основава на откриването от радар на летящ обект, обработката му от компютър и след това унищожаването му от ракета-носител. "Рафаел", израелската компания, натоварена с разработката ѝ, се гордее с 90% прехващане на около 5000 ракети, изстреляни за 13 години. Тази статистика не отчита войната, започната от Хамас на 7 октомври 2023 г. Според доклад на Сената на САЩ от 2023 г. се смята, че десет мобилни батареи са разпръснати из цялата страна. 

Една батарея се състои от три пускови установки, всяка от които съдържа до 20 ракети-прехващачи. В допълнение към този първи пласт, който предпазва от ракети на ниска височина, съществува и „Прашката на Давид“. Тя е в експлоатация от 2017 г. и е насочена към ракети с голям обсег, като тези на "Хизбула", и крилати ракети с обсег между 40 и 300 километра.  Две системи - Arrow II и Arrow III - допълват тази система. Те са насочени към прехващане на балистични ракети, първата - на ракети с обсег от 500 километра, а втората - с обсег от 2400 километра. Втората може да спре екзоатмосферни ракети на височина над 100 километра. Тази система, която е широко използвана от петък, е особена цел на иранските военни. Ирански дрон се приближи до пускова установка в неделя вечерта, преди да бъде свален в последния момент.

Превод: "Гласове"