Някои лидери от Западните Балкани са все по-разочаровани от факта, че Украйна изпреварва техните страни в процеса на присъединяване към ЕС, което допълнително забавя десетилетните им усилия за присъединяване към блока, пише "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.

"Нямам нищо против украинците", заяви сръбският президент Александър Вучич пред "Файненшъл таймс". Но нивото на подкрепа на ЕС за Украйна, която получи статут на кандидат за членство в ЕС в рамките на една година от подаването на молбата си и евентуално ще започне преговори за членство през следващата година, "ни показва, че [такава политическа подкрепа] никога не е имало за нас", каза той.

Киев подаде молба за членство през февруари 2022 г., дни след пълномащабното нахлуване на Русия, и получи статут на кандидат четири месеца по-късно. За разлика от него Белград трябваше да чака повече от четири години, след като подаде молба за започване на преговори за членство през 2014 г.

Преговорите със Сърбия в момента са блокирани от няколко въпроса, най-вече от неуспеха на Белград да нормализира отношенията си с бившата си провинция Косово, която обяви независимост през 2008 г., посочва "Файненшъл таймс". Сърбия е и единствената западнобалканска страна, която не е приела санкциите на ЕС срещу Русия, което допълнително забави перспективите ѝ за членство.

ЕС пое ангажимент да ускори процеса на присъединяване на шест страни от Западните Балкани - Сърбия, Косово, Черна гора, Албания, Северна Македония и Босна и Херцеговина - като председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че първите присъединявания трябва да се случат до 2030 г.

Но по време на неотдавнашно събитие в Словения, последвало изявлението на Мишел, албанският министър-председател Еди Рама постави под съмнение новата цел и се пошегува, че примерът с Украйна показва, че войната може да ускори членството в ЕС.

След поредната безрезултатна среща на върха между лидерите на страните в четвъртък ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че "без нормализация няма да има европейско бъдеще нито за Косово, нито за Сърбия". Косово подаде молба за членство в ЕС през декември миналата година и все още не е получило статут на кандидат за членство.

Въпреки това Вучич заяви, че забавянето не отразява реалностите в страната му, която според него е "в много по-добро състояние, отколкото Румъния и България през 2007 г., когато се присъединиха към ЕС". Той също така обвини за това намаляващата способност на ЕС да приема нови членове.

"Чували сме за 2025 г., а сега е 2030 г. ... това са седем години", каза Вучич. "Кой знае какво ще се случи след седем години? Способността на ЕС да абсорбира нови членове не е по-голяма, отколкото беше. Имате 10 нетни вносители и 17 държави, които вземат парите им. Нито една от тях не би искала да има повече членове във ведомостта си за плащания".

По време на конференцията в Словения Мишел заяви, че нахлуването на Русия в Украйна е наложило размисъл и е съживило разширяването на Балканите след две десетилетия на застой, припомня "Файненшъл таймс".

"Това е амбициозно, но необходимо. То показва, че сме сериозни", каза той за ангажимента за 2030 г.

Анализаторите намериха този ангажимент за неубедителен, като се имат предвид продължаващите опасения за върховенството на закона и корупцията, както и други проблеми, които спъват Украйна от години.

"Не мисля, че тази дата 2030 г. има смисъл", цитира "Файненшъл таймс" Ясмин Муянович, роден в Сараево политолог, специализиран по Западните Балкани. "Геополитическият момент от Украйна е налице, но е много труден", добави той, сравнявайки ситуацията с 2003 г., когато за първи път се заговори за членство на Западните Балкани.

Той отбеляза, че тогава усещането за спешност е било по-голямо, тъй като конфликтите, белязани от насилие в региона, току-що са били приключили. "През 2003 г. ЕС нямаше конкуренти, Русия и Китай не представляваха заплаха. Имаше много по-голяма степен на оптимизъм."

Но 20 години по-късно "видяхме, че ЕС наруши всяко обещание и се провали във връзка с всяка заплаха", каза той. В Сърбия твърдата десница се завръща, в Босна Милорад Додик, чест критик на ЕС и Запада, е "недосегаем", а споровете на Белград с Косово не са решени. "Надеждата за реално подобрение е много малка".