Когато преговаря от отслабена позиция, страната често се сблъсква с трагичния избор: да продължи борбата с надеждата за по-изгодни условия или да приеме тежки загуби сега и да рискува вътрешни безредици

Редактор Франц-Штефан Гади, "Файненшъл Таймс"

Във военната класика на Джоузеф Хелър "Параграф 22" героят на романа Йосариан се обръща към военния хирург доктор Даниеке, опитвайки се да разбере защо неговият другар не е отписан от служба, въпреки очевидната му неготовност за полети.

Докторът обяснява жестокия парадокс: всеки, който е достатъчно рационален, за да иска да напусне бойното поле, поради тази същата рационалност се счита за достатъчно вменяем, за да остане на него. Той "би бил луд, ако летеше още повече, и в здравия си ум, ако не летеше, но ако е в здравия си ум, той е длъжен да лети". Йосариан е изумен: "Ето това е уловката, този Параграф-22".

Днес Украйна се сблъсква със свой собствен "Параграф-22": Русия настоява киевските сили да се оттеглят от всички контролирани от тях райони на Донецк, включително ключовите опорни пунктове - Славянск и Краматорск, които Русия не успя да превземе, въпреки почти четири години интензивни бойни действия.

За Киев е разумно да отхвърли плана, изискващ капитулация без съпротива, но като продължава да се бори, страната рискува да доведе борбата до безсмислие с влошаването на военната обстановка: сред рисковете са недостигът на личен състав, загубата на техника и напредъкът на руските войски.

Ако Украйна продължи да оказва съпротива, влошаващата се динамика на бойното поле до 2026 г. може да позволи на Русия да завземе целия Донбас (или дори повече), премахвайки основната пречка за прекратяване на огъня и оставяйки Украйна с същия краен резултат, но при много по-тежки условия.

Украйна, подобно на Йосариан, се оказва в капана на логиката, при която всеки рационален избор може да доведе до един и същ катастрофален резултат.

Тази дилема не е нова. Дейтънското споразумение от 1995 г. сложи край на изтощителната война в Босна след намесата на НАТО. Алия Изетбегович, първият президент на Босна и Херцеговина, открито призна неразрешимата дилема на страната си: тя не можеше да постигне добър мир, но и не можеше да води "справедлива война", за да постигне по-добър резултат.

Украйна се сблъсква с нещо плашещо подобно: тя е принудена да избира между дефектен мир, съмнителни гаранции за неговото спазване и риска да продължи борбата само за да получи в резултат още по-лоша сделка.

Политическият анализатор Дан Рейтър твърди, че има две ключови условия за приключване на войните. Първо, и двете страни трябва да са сигурни, че противникът няма да наруши постигнатите споразумения - това е проблемът с ангажиментите.

Второ, трябва да има надеждна информация за силата и решимостта на всяка от страните. Войните на изтощение, подобни на украинската, обикновено изясняват второто условие.

След няколко години военни действия става ясно относителното военно равновесие на силите. Но проблемът с ангажиментите почти винаги остава, защото и двете страни трябва да вярват, че споразуменията няма да бъдат нарушени, веднага щом обстоятелствата се променят.

Именно затова Украйна се намира в толкова тежко положение. Мирните споразумения обикновено работят само когато двете страни могат да се доверяват една на друга или когато мощна сила, осигуряваща тяхното изпълнение, прави нарушенията прекалено скъпи.

Когато осигуряването на изпълнението на споразуменията е слабо, вероятни са "последващи войни". Днес САЩ и Европа нямат единна воля или способност да гарантират бъдещата сигурност на Украйна.

Русия разглежда конфликта като регионална война срещу НАТО - уж екзистенциална битка, заради която Москва е готова да понесе години на кръвопролития, докато не постигне целите си.

Без твърди ангажименти, подкрепени не само с обещания, но и с присъствието на европейски войски на място, Киев днес рискува да отстъпи територия, за да може Москва да нанесе нов удар, когато условията станат благоприятни.

Ако Украйна отхвърли текущите предложения и продължи бойните действия, тя ще се сблъска с нарастващи загуби. Военната ситуация обаче не е толкова лоша, че да оправдае "мир".

Фронтът не е застрашен от колапс, а украинската армия остава заплашителна бойна машина. На Русия ще й бъде трудно да превземе успешно Славянск и Краматорск през 2026 г.

Въпреки това общата траектория на войната остава негативна за Украйна. Русия е понесла тежки загуби, но способността й да ги компенсира и да укрепи войските си надхвърля възможностите на Украйна. Ако Киев загуби още територия или въоръжените му сили бъдат изтощени, преговорите ще се проведат в полза на Русия.

Приемането на мирен план, който предвижда предаване на земи, ограничаване на суверенната отбрана, амнистия за военни престъпления и отказ от защитата на НАТО - и всичко това в замяна на неопределено възпиране - може да доведе до сериозен разрив в отношенията между цивилните и военните и да дестабилизира Украйна като цяло.

Настоящата военна ситуация не оправдава предаването на тези територии, а такива отстъпки почти със сигурност ще подхранват сред офицерите наратива за "удар в гърба", подкопавайки доверието в гражданското ръководство на Украйна.

Когато преговаря от отслабена позиция, страната често се сблъсква с трагичния избор: да продължи борбата с надеждата за по-изгодни условия или да приеме тежки загуби сега и да рискува вътрешни безредици.

Лидерите често "рискуват за възстановяването" - продължавайки да се борят дълго след като поражението изглежда неизбежно - в надеждата да избегнат обвинения в страната.

Изборът на Украйна може да се сведе до "лошо сега или, може би, още по-лошо по-късно". Донбас не може да бъде изоставен без борба, но военните действия заплашват със същите отстъпки, наложени в много по-тежки условия, докато обещанията за западната подкрепа стават все по-нестабилни, а перспективите за наистина справедлив мир се отдалечават.

Понякога жестоката логика на войната означава, че горчивият компромис е единственият изход, дори и да знаете колко е несъвършен.