Берлин твърди, че новото финансиране от 150 млрд. евро за отбранителната индустрия трябва да бъде отворено за партньори извън ЕС, но Париж не е съгласен

Предложението за влагане на 150 млрд. евро в отбранителната индустрия на ЕС се превърна в нова точка на продължителна битка между Франция и Германия за стремежа към превъоръжаване на континента и за това дали той трябва да включва страни извън блока.

Притеснена от заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да сложи край на поколенията американска защита, Европа обеща да увеличи драстично разходите за отбрана и да увеличи военния си потенциал, който е намален след Студената война.

Миналата седмица Европейската комисия предложи да се съберат 150 млрд. евро, които да бъдат отпуснати на столиците, за да увеличат военното си производство. Макар че общата идея получи единодушна политическа подкрепа, подробностите все още се уточняват, като се наблюдава силно лобиране за това дали парите могат да бъдат изразходвани за оръжия, произведени извън блока.

По време на срещата на върха на ЕС в четвъртък няколко лидери, сред които и германският канцлер Олаф Шолц, заявиха, че инициативата трябва да бъде отворена за съмишленици от страни извън ЕС. "За нас е много важно проектите, които могат да бъдат подкрепени с тази помощ, да бъдат отворени за... страни, които не са част от Европейския съюз, но работят в тясно сътрудничество, като Великобритания, Норвегия, Швейцария или Турция", каза Шолц.

Обаче френският президент Еманюел Макрон, който отдавна подкрепя увеличаването на европейската автономия и стимулирането на вътрешното промишлено производство, заяви, че "разходите не трябва да се правят за нов готов комплект, който отново не е европейски".

За пропуските в критичните способности на Европа - включително противовъздушна отбрана, удари на далечни разстояния, разузнаване, разузнаване и насочване - "начинът е да се определят най-добрите предприемачи и предприятия, с които разполагаме", добави той.

Той каза също, че от всяка държава - членка на ЕС, ще бъде поискано да "преразгледа поръчките, за да се види дали европейските поръчки могат да бъдат приоритизирани".

Дипломатите в Брюксел се опасяват, че инициативата на стойност 150 млрд. евро ще бъде провалена от същия аргумент, който забави с повече от година постигането на споразумение по Европейската програма за отбранителна промишленост - фонд за отпускане на безвъзмездни средства за отбрана на стойност 1,5 млрд. евро. Усилията за нейното прилагане спряха тази зима, след като Париж поиска ограничение на дела, който може да се изразходва за компоненти извън ЕС, и забрана за продукти със защита на интелектуалната собственост от трети държави.

Висшите служители на Комисията, натоварени с изготвянето на подробното предложение през следващите 10 дни, бяха призовани да поддържат тясна връзка с Париж, Берлин и други столици, за да се уверят, че то няма да бъде блокирано, когато бъде предложено за одобрение от държавите-членки.

"Има много работа, която трябва да се свърши по този въпрос. Тя не съществуваше преди седмица, а трябва да бъде готова за по-малко от две седмици", заяви служител на ЕС. "Ще бъдат направени компромиси."

Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че заемите, които ще бъдат насочени към седем ключови способности, включително противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерия и безпилотни летателни апарати, ще "помогнат на държавите членки да обединят търсенето и да купуват заедно", както и да осигурят "незабавно военно оборудване за Украйна".

Полското правителство, което в момента е ротационен председател на ЕС и е натоварено със задачата да председателства срещите на министрите на блока, ще бъде подложено на натиск да постигне бързо споразумение. Инициативата може да бъде одобрена от мнозинството от 27-те държави от ЕС, но френската подкрепа се счита за съществена, дори ако страната събере повече гласове - както показва прецедентът с EDIF.

"Намираме се на етап, в който всичко трябва да бъде решено в името на бързината, а не на съвършенството", заяви дипломат от ЕС, участващ в преговорите. "Но ако имаше нежелание да се прокарат 1,5 млрд. евро покрай френските възражения, как се очаква да го направим с 150 млрд. евро?".