Mеждуфирмената задлъжнялост продължава да расте, отчете онзи ден проучване на БАН. Когато говорим за дълговете на фирмите обаче, трябва да разграничим три процеса.

Работодателите изтъкват предимно значението на един от тях. Той е основният икономически смислен процес и е притеснителен. В нормална икономика увеличаването на междуфирмената задлъжнялост показва несъвършенство на финансовото посредничество. Това е опасен процес - фирмите могат да бъдат въвлечени във
верижни фалити Затова винаги се бие тревога, когато се увеличава междуфирмената задлъжнялост.

Това е и смисълът на съществуването на финансовата система, която би трябвало да може да кредитира отделните участници и да преразпределя рисковете.
Задлъжнялостта със сигурност нараства, защото в годините на кризи и депресия видимо банковият кредит намалява. Това налага фирмите да минават обратно към инструментите на междуфирмена задлъжнялост. Този факт се доказва и от забавянето на разплащанията в страната.

Но преди тежките прокоби, които обикновено се отправят, когато се говори за междуфирмената задлъжнялост, трябва да имаме предвид нещо друго, което и колегите от икономическия институт на БАН дебело подчертаха. Зад процеса на обичайна задлъжнялост трябва да отбележим фантомната задлъжнялост.

Говорим за един остатъчен продукт от веригите за избягване на ДДС и източване на този данък. Вкарва се примерно захар от Румъния, преминава се през няколко фантомни фирми, докато последният вземе, та я продаде я на търговска верига, я на консервен комбинат. Обикновено крайният протребител плаща на предпоследния във веригата, той най-много да върне един път назад парите, те се теглят оттам и изчезват. А в балансите на всички по веригата тази партида присъства.

Всъщност задлъжнялост няма, това са фантоми. Прехвърлянето се прави, за да се затруднят данъчните при насрещните проверки. Ето една верига, която генерира задлъжнялост, която стои в баланса.

Или, да речем, фиктивна пшеница. Целта на заниманието е някой да се направи, че я е изнесъл, понеже ще му дадат 20 на сто от цената, която той е създал по документи
Прави се фантом, който се регистрира като селскостопански производител. Той уж е произвел пшеница, продал я е на друг, той на втори, на трети, пети, и се стига до износителя, който по документи я товари на кораб (по договорка с корабособственика, който обикновено е чуждестранен, а фиктивната стока се товари към реална). Износителят, за да докаже пред данъчните, че има право на данъчен кредит, превежда реално пари на своя уж доставчик. Той пак връща два хода назад, но пак не стига до
началото на веригата.

Целта е да получат обратно едни пари от ДДС, което уж е начислено върху уж произведената пшеница. Ето втора верига, която трупа междуфирмена задлъжнялост, също съвършено фиктивна.

А колко са нормалните междуфирмени задължения, никой не може да каже. Има и нещо друго - в нашите закони има огромни дупки. Междуфирмената задлъжнялост от 1990 г. само расте. За да започне да намалява, едно-единствено нещо е необходимо - режим на автоматично заличаване на фирми. Сега се чака някой да поиска обявяване в несъстоятелност или доброволна ликвидация.

Би трябвало, както в повечето европейски държави, това да се регулира с годишните отчети. Фирмата закъснява с една година - глобява се, закъснява с още една година - поставя се под охранителен режим, на третата година автоматично се заличава. Така фантомите ще отпаднат от регистъра. /24chasa.bg