Има един много глупав аргумент, че колкото по-извратено е нещо, толкова то е по-модерно и напредничаво, толкова е по-прогресивно. Знам, че го има, но не очаквах вестник „24 часа“ да го употреби за джендър пропаганда. Нали може да се каже така: „джендър пропаганда“? Щом има официална джендър идеология, според която полът, освен като биологична даденост може и трябва да се разглежда и като строго индивидуална нагласа и личностен избор, щом има такава теория, редно е да има и съответната пропаганда, която да се грижи за нейното обнародване.

Та, джендър пропагандата на вестник „24 часа“, която ми попадна случайно и дори ме свари леко неподготвен, беше приела формата на интервю с някаква психоложка, изглежда от онези, които акцентират най-вече на медийните си изяви. За по-удобно и по-пропагандно главните изводи не бяха оставени на досетливостта на читателите, а бяха изведени като опорни точки пред текста. Поантата гласеше:

„Реакциите срещу Евровизия и Немо са като от каменната ера“

А ето ги, скъпи мои троглодити, и самите опорни точки. Те са толкова елементарни, че са лесно оборими даже само с няколко думи. Ето ги:

1. Демонизирането на подобни музикални спектакли говори за общество, което лесно се манипулира.

– Не. Не „демонизирането“ на подобни спектакли, а самите спектакли говорят за общество, което лесно се манипулира. Те, тези спектакли, и други подобни на тях естетически изблици, се правят именно за това – за да манипулират обществото или, хайде, ако не цялото общество, то най-масовите и лековерни, но в същото време най-дебелашки изпъчените негови части. Да ги манипулират така, че онези да се главозамаят от собствената си неповторимост и без бой да се оставят да ги водят за носа.

2. В Русия в театъра на Роман Виктюк мъже играят женски роли, целуват се на сцената, някои от тях са известни гей двойки, всички смятат, че създателят е гений, а постановките – невероятни.

– Става дума за един изключително продуктивен украинско-полски режисьор (вероятно и с еврейска жилка, защото говори идиш и поставя спектакли в Израел), който се изявява още като ученик в ролята на Зоя Космодемянская и умира през 2020 в следствие на (забележете: не „от“, а „в следствие на“) Ковид. Първо, това че „всички смятат, че създателят е гений“ не е вярно, защото не всички смятат така. И второ, откъде накъде това, че някъде има театър, в който „мъже играят женски роли и се целуват на сцената“, трябва да легитимира „Евровизия“? Все едно да ме арестуват за кражба и аз да кажа: „Ама моля ви се! Знаете ли как се краде в цивилизованите страни?!“. Някои добавят и аргумента: „ами той и Азис пееше в рокля“. Е, и? Да не би Азис да ми е някакъв еталон за добро и похвално?

3. Защо не се скандализираме от киното и театъра – и там влизат в роли, а този конкурс винаги е бил многоцветен и дързък.

– Напротив, скандализираме се. Масовите филми за пълни с извратени цветнокожи. Античността пращи от тях в кинематографичните си интерпретации. А на театър отдавна не ходя. Театърът (с изключения, разбира се) се е превърнал от живо народно зрелище в болезнен стон на неразбраната душа на някой набеден културтрегер. Конкурсът „Евровизия“ получава абсолютно същото заслужено отношение, както и филмите и театралните постановки, ангажирани в джендър пропагандата.

4. Преди не са пускали цветнокожите в ресторанти, сега техни представители са световни звезди и печелят конкурси.

– Ето този аргумент ми е леко неразбираем. Какво ми казват: че цветнокожите са извратеняци? Че сексуалните извращения и необузданият порив към себеизтъкване имат общо с расите? Каква е връзката между някогашните ресторанти и Евровизия? Тук възраженията никак даже не са на расова основа. Опитът за връзка между двете е опит за долнопробна и евтина манипулация. Ето така: негър в ресторант е нещо нормално, ergo „небинарен“ freak-певец, лауреат на Евровизия, също е нещо нормално.

5. По този негативен начин обществата преодоляват нетърпимостта към различните, така е било с Инквизицията, с дискриминацията.

– Тук съвсем се оплетохте. По „този негативен начин“ нетърпимостта към „различните“ може да се изостри, но не и да се преодолее. Пък и какво значи „различен“? Такъв, който не е често срещан? Такъв, който по даден признак не е като статистическото мнозинство? Бетовен е бил различен. Чикатило също е бил различен. А този швейцарски младеж, около когото се върти въпросното интервю, той даже не е различен, а се прави на нещо, което си мисли, че е модерно и че ще срещне одобрението на „прогресивните слоеве“. В действителност той е толкова еднакъв, толкова банален, че ако го проумее, току-виж се гръмнал. А ако журито на Евровизия хипотетично се излъчи от Инквизицията, тогава, сигурен съм, резултатите ще са възхитителни. Ще печелят скромни и талантливи младежи, а не бездарни изпъченяци.

6. Заради този хейтърски „взрив“ допускам, че и догодина подобен изпълнител ще спечели.

– Зависи каква ще е модата. Нали помните, че преди години на Евровизия беше модерно да си „етно“. После стана модно да си „хеви метъл“. Сега на мода е да си LGBTQIA+. Така или иначе ще спечели някакъв, за когото журито е преценило, че е достатъчно политкоректен и че дава на младежта полезен пример за подражание. Не знаем в кое точно извращение ще се подвизава, но пък см сигурни, че отново ще е некадърен музикант

Всичко това трябва да ни доведе до заключението, че който не одобрява „пъстротата на различните“, тоест всеки, който не се отнася с достатъчен толеранс към всевъзможните извращения и не се възхищава от напъните на иначе посредствени и като цяло бездарни хора да „блеснат“ и да ни удивят с порива на своята „творческа“ оригиналност, всеки такъв е като пещерен човек. Толкова е задръстен. Евровизия ни показва цвета на човечеството, с който ние трябва да си сверим часовниците! В този смисъл Евровизия е нещо като haute couture, парад на тенденциите, с които ще трябва да се съобразяват простите производители на конфекция през следващия сезон, ако искат да бъдат актуални. И забележете: от доста време висшата мода и „авторитетните“ песенни конкурси, пък и другите форуми на прогресивното изкуство, проповядват една и съща естетика:

Модата, все едно дали в дрехите или в масовите естрадни песньовки, е нещо много опасно. Според нейната философия всяко следващо нещо е по-добро от предишното, само защото е по-ново. А че всяко ново е по-добро от всяко старо пък е философията на прогресизма. По този начин всеки следващ художник след Леонардо е по-добър от него, всеки следващ композитор след Моцарт е по-добър от него и тъй нататък. Няма как да стане. Това е очевидна глупост. Но се прави, за да се затвърди у нас убеждението, че всеки следващ обществен строй, всеки следващ световен ред е по-добър от предишния. То и комунистическата историография учеше така: феодализмът е по-добър от робовладелството, капитализмът е по-добър от феодализма, социализмът е по-добър от капитализма, докато най-сетне стигнем до комунизма и времето спре. О, миг, поспри! Ти тъй си хубав! – е казал д-р Фауст и тутакси му се е случило това, което всички знаем: сатаната е предявил претенция към вече продадената му душа.

Лансирането на уродливото е част от подобен замисъл, но за това си заслужава да се говори отделно. Засега нека кажем, че ако каменната ера е ерата на нормалността, то тя е най-хубавата ера, а всичко след нея е отстъпление и компромис. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.