21 от общо 27 страни членки ще гласуват на 9 юни

Тип пропорционална система, квоти за жени, дата за гласуване... В Европейския съюз всяка държава членка определя собствените си правила за европейските избори.

КОЙ КОГА ГЛАСУВА

21 от общо 27 страни ще гласуват в неделя, 9 юни, става ясно от свързани с изборите документи на Европейския парламент. Такъв е случаят в Германия, Франция и Полша. В Италия е особен случаят, защото там се гласува два дни - в събота (8 юни) и в неделя (9 юни).

Нидерландците ще пуснат гласа си първи, в четвъртък (6 юни), ирландците ще ги последват в петък (7 юни), латвийците, малтийците и словаците в събота (8 юни). Подобно на италианците, чехите гласуват два дни - в петък и събота.

27 НЮАНСА ПРОПОРЦИОНАЛНО

Европейският съюз налага избори по пропорционална система, но държавите членки избират разновидностите. Съществуват три типа гласуване:

• Преференциален вот, в 19 страни, сред които Италия, Полша, Нидерландия и скандинавските страни. В зависимост от страната гласоподавателите могат да променят реда на кандидатите в листата, за която гласуват, да зачеркнат кандидати или да комбинират няколко изборни листи.

• Гласуване за фиксирани листи, в 6 страни, сред които Германия, Франция и Испания. Тук избирателите не могат да променят нито реда, нито състава на листите.

• Особен е случаят в Малта и Ирландия. Избирателят не гласува за предварително съставена листа, а създава своя собствена, класирайки кандидатите според предпочитанията си.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

Вотът е задължителен в 4 страни: Белгия, Гърция, България и Люксембург. Задължението се отнася за гражданите на тези страни и за гражданите на ЕС, вписани в избирателните списъци на тези страни. Но санкциите за негласувалите, дори такива да съществуват, рядко се прилагат.

ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ

Само 4 страни са разделили територията на избирателни райони: Италия (5 района), Полша (13), Белгия (3) и Ирландия (3). Разделението е по географки признак, освен в Белгия, където е по езиков (холандскоговорящи, френскоговорящи и немскоговорящи райони). В останалите страни избирателите гласуват в един национален избирателен район.

ПО ПОЩАТА, ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК, ОНЛАЙН

Гласуването по пощата е разрешено в 13 страни в ЕС, основно за да могат техните граждани, живеещи в чужбина, да дадат гласа си. Такъв е случаят в Германия, Испания и в скандинавските страни.

Пет страни позволяват гласуване чрез пълномощник - за всички граждани (Франция, Нидерландия и Белгия) или само за възрастни и трудноподвижни хора (Полша, Швеция). Това позволява на избирателя да поиска от друг избирател да гласува вместо него.

Гласуването по интернет още е слабо разпространено. Естония, авангард в цифровата сфера, остава единствената страна, която позволява на гражданите си да гласуват онлайн.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ЖЕНИТЕ

Десет държави налагат квоти по пол в списъците с кандидати.

Листите във Франция, Италия, Белгия и Люксембург трябва да съдържат равен брой кандидати мъже и жени. В Испания, Португалия, Гърция, Словения и Хърватия списъците трябва да включват най-малко 40 процента кандидати от единия пол, а в Полша - 35 на сто.

В Румъния законът е замислен да насърчава балансираното участие на мъжете и жените в листите, но неясната му формулировка и липсата на конкретни числа го правят неефикасен. Със своите едва 15 процента жени румънският контингент от евродепутати е най-малко феминизираният в Европейския парламент.

Някои от тези държави са съчетали тези квоти с мерки, които да гарантират, че жените са на избираема позиция, но санкциите невинаги са обезсърчителни.

Всъщност от трите държави с най-висок дял на жените в ЕП две успяват да го постигнат без квоти: Финландия (57 на сто жени) и Швеция (52 процента). Люксембург обаче ги изпреварва с 67 процента жени в ЕП.

МИНИМАЛНА ВЪЗРАСТ

В по-голямата част от страните от ЕС човек трябва да имат 18 години, за да гласува. Изключение правят само пет държави: Гърция (17), Германия, Белгия, Малта и Австрия (16). Все пак в Белгия задължителното гласуване не се прилага за избиратели под 18-годишна възраст.

Възрастовият праг за издигане на кандидатура варира в по-широки граници. В петнадесет държави, сред които Германия и Франция, той е 18 години, а в девет държави, сред които Полша и Чехия, той е 21 години. В останалите три държави е необходимо кандидатът да е на поне 23 (Румъния) или 25 години (Италия и Гърция).

Жан-Филип Шоньо, АФП

Превод: Любомир Мартинов, БТА