Европейската комисия настоява българските власти да разширят обхвата, да въведат още по-строги мерки и завишени изисквания при изготвянето на оценки за въздействие върху околната среда, екологични оценки и оценки за съвместимост със зоните по „Натура 2000“ за инфраструктурни проекти като магистрали, тунели и обекти от енергетиката.

Това искане е свързано с прилагането на Регламент 2024/1991 на Европейския съюз за възстановяване на природата.

Добавянето на нови критерии означава, че изработването на ОВОС, ЕО и оценка за съвместимост със зоните по „Натура 2000“ за бъдещи магистрали, като трасето на АМ „Струма“ в посока Кулата, АМ „Черно море“ и АМ „Рила“, ще ги забави с незнайно още колко години. Като се включи и неминуемото съдебно обжалване от зелените НПО, може да минат десетилетия, докато започне строителството на тези обекти.

Досега заради екологични процедури с над двадесет години бяха забавени довършването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, тунелите „Шипка“ и „Петрохан“, както и обекти от железопътната инфраструктура. 

Какви са новите изисквания на ЕС?

Изисквания към климата: Европейската комисия актуализира насоки, които изискват проектите, засягащи „Натура 2000“, да бъдат съобразени с промените в климата, за да се осигури по-голяма устойчивост на природата.

Оценки спрямо нови регулации: Екологичните оценки и ОВОС вече трябва да отчитат целите за възстановяване на екосистемите съгласно Регламент 2024/1991.

Кумулативният ефект: Въвеждат се по-високи критерии при анализ и изчисляване на кумулативния ефект на новите проекти. Тоест какво би било въздействието в бъдеще време — след 20 или 30 години — върху околната среда от реализацията на даден проект.

Повече информация за регламента може да бъде намерена тук:
https://eur-lex.europa.eu/BG/legal-content/summary/nature-restoration.html

Новият регламент ликвидира големите проекти

Въвеждането на новите изисквания съгласно Регламент 2024/1991 ще утежни и без това непосилните бюрократични екологични изисквания към пътните инфраструктурни проекти. Процедурите така ще се утежнят и удължат, че нито държавата, нито бъдещите концесионери ще могат да ги преодолеят в нормални срокове.

Времето за изработване, приемане и одобрение на ОВОС, ЕО и оценките за съвместимост със зоните по „Натура 2000“ ще се удължи неимоверно. Това със сигурност ще прогони бъдещите концесионери на магистрали и тунели.

Реакцията на държавата

Досега държавните институции безпрекословно изпълняваха нарежданията от Брюксел и Бернската конвенция. Затова в последните години няма довършен нито един сериозен пътен проект. Провалът в изпълнението на инфраструктурните обекти е видим.

Въвеждането на новите рестриктивни екологични мерки от страна на Европейската комисия обрича страната в обозримо бъдеще да няма нито една довършена магистрала от край до край.

Въпреки че Европейската комисия задава рамката на екологичните изисквания, всяка държава членка, включително и България, прилага процедурите самостоятелно, спазвайки чл. 6 от Директивата за местообитанията. Конкретно как, в какъв обем и мащаб ще се прилага Регламент 2024/1991 за възстановяване на природата, зависи от българските власти в лицето на Министерството на околната среда и водите.

Ако МОСВ приеме буквално наложените рестрикции, забравяме за големи проекти. Гъвкавото прилагане и балансираният подход са необходимото действие.

Страната ни, за разлика от повечето свръхурбанизирани и населени европейски държави, е със съхранена природа. Демографският срив и обезлюдяването на големи области предопределят, че там природата настъпва. Затова голяма част от мерките, които Брюксел въвежда, са валидни за едни страни, но за други създават само трудности.

В Западна Европа магистралните автомобилни и железопътни мрежи вече са изградени. Но в Източна Европа, най-вече в България, те тепърва ще се строят. Предвид това не всичко, което иска Европейската комисия в областта на екологичните ограничения, трябва да се прилага безкритично и безпрекословно.