Владислав Наков, Фейсбук

Южнокорейският президент Юн Сук Йол се оказа голям балък. Съвременните евроатлантически преврати - добронамерени и полезни за света, разбира се - вече не се правят с армия и военно положение, защото веднага те хващат. Румънското решение е много по-добро: ако кандидатът, когото не харесват във Вашингтон и Брюксел, спечели, изборите се отмененят с викове „Путин го направи“ или още по-смешно „Тик Ток го направи“. Или грузинският: ако избирателите не се подчинят на САЩ и ЕС и гласуват за собствените си интереси, а не за евроатлантическите, Вашингтон и Брюксел ще подкрепят победения президент (френска гражданка, родена в Париж и пристигнала в Грузия, за да стане президент), който не иска да си тръгва и зове за бунтове по улиците срещу новоизбрания парламент и новоутвърдения премиер, спечелил с 54% срещу 37% на опозицията от пет партии.

С две думи: направете това, което направиха тръмпистите преди четири години на Капитолийския хълм, сред възмутените писъци на онези, които тогава крещяха с всички сили, че това е преврат, а сега приветстват и подстрекават лидера на преврата. Или в Молдова, където екзитполът показваше, че 60% от молдовците са гласували против членството в ЕС. Евроатлантическата президентка Мая Санду веднага обяви, че Русия е манипулирала изборите. Вашингтон и Брюксел веднага я подкрепиха. Малко по-късно се появиха много бюлетини от чужбина, които обърнаха резлтата и всички дружно и рязко забравиха за "руската намеса".

Но най-добрият вариант си остава френският. Макрон загуби европейските избори, разпусна парламента, надявайки се да спечели, но пак загуби изборите. На първия тур спечелиха десните, на втория - левите, а той създаде центристко правителство, ръководено от човек на най-лошо представилата се партия, което се разпадна само след три месеца. Така че Макрон се изправя срещу французите, виновни, че не го разбират, и срещу двете партии с най-много гласове, виновни, че имат консенсус, който той няма, и че искат да управляват. И докато французите все още не го разбират (двама от трима искат да си ходи), той търси друг, подобен на Барние, който да постави начело на друго центристко правителство без необходимите гласове, което ще свърши като предишното.

Изобщо, последните няколко седмици нагледно ни демонстрираха "що е то евроатлантическа, либерална демокрация". Във всички тези сюжети обаче най-противни са българските медии и медийния персонал, които представят Макрон, Зурабишвили и Санду като мъченици на демокрацията и евроатлантизма, ако и да са изгубили изборите, а Джорджеску и Кобахидзе като проруски диктатори, въпреки че спечелиха убедително. “Грузинска мечта” взе 89 гласа в 150-местния парламент срещу 5 опозиционни партии, а Джорджеску победи най-големия евроатлантик в Румъния, което Конституционния съд потвърди в понеделник, но в петък реши да анулира.