Но разделението на обществото е видно.
Забелязвам една странна закономерност. Всички, които приемат, че Паметникът на Съветската армия в столицата не трябва да се премести, и всички, които смятат, че той е паметник на армия освободителка, а не на армия, окупирала България, всички те до един искат АЕЦ “Белене” да бъде построена по този начин и от тази руска компания. Но така отново ще попаднем в състояние на енергийна окупация на една-единствена страна.

Този хъс и гражданска позиция, които отново ви обземат, да не би да са повод да се върнете в политиката? Обмисляте ли го?
Когато човек един път се е ангажирал с гражданска позиция по времето, когато се определяше съдбата на развитието на България, не може да се прави, че не вижда и не чува какво се случва, че не е участник в събитията. Признавам, че друго ме накара да си помисля за такава възможност, и то се случи преди няколко месеца.

Какъв беше поводът?
Създаването и обявяването на президентския проект АБВ. Никога не съм си представял, че това, което ние сме преживели, трябва да се случи и на младите днес, включително на моите деца и внуци. Само като си помисля, че 1/5 от живота ми досега мина под ръководството на президент, агент на ДС, ми се ще максимално повече хора да кажат “не” на демагогията и “не” на лъжата. Трябва да се опитаме да живеем достойно и почтено.

Не омръзна ли тезата, че главният виновник за всичките ни проблеми след 1989 г. е все ДС. И СДС беше на власт, защо не реши проблема?
Правителството на Иван Костов има огромна вина. И тя е, че излъга очакванията на хората, които искаха истинска промяна. Не бяха отворени досиетата, не бяха наказани виновниците за финансовите и зърнените кризи, за източването на банките. И затова резултатът от изборите през 2001 г. беше такъв - тотална загуба. Точно заради тези излъгани надежди в момента сините смятат за успех, ако влязат в парламента. Хората искаха да има дясно и почтено управление и да я няма демагогията на компартията.

Успяват ли в днешно време политиците да запазят съвестта си чиста?
Имам неколцина мои близки приятели, с които започнахме заедно. Когато установихме, че не е възможно да запазиш съвестта си чиста, напуснахме активната политика. Това бяха хора, които не можеха да си позволят да правят всичко, и то на всяка цена. За тях максимата, че целта оправдава средствата, не е водеща в живота.

Май сте доста гневен на политиците?
А как? Те свикнаха да разчитат на слабата ни памет. Не мога да приема за нормално, например, че “Кремиковци” се продава за 316 млн. лв. Никой не казва, че заводът има 2 млрд. лв. дългове към държавата. Защо никой не обясни как и кой ще ги плати! Ясно е, че това ще сторим ние, данъкоплатците. А преди 50 години пак учени и експерти се обясняваха колко хубаво е да се построи “Кремиковци” и какво огромно находище от желязна руда има там. След което сме започнали да внасяме суровини от Съветския съюз и години наред това предприятие да работи на загуба. Никой от онези учени обаче не пое отговорността така, както и сега консултантът на проекта АЕЦ “Белене” Владимир Каролев не носи отговорност за експертизите си по сделката за външния дълг, продажбата на БТК и ЕРП. Сега отново учени и експерти ни обясняват колко е полезно да се строи “Белене” точно там, с точно този руски реактор, и то преди да знаем какви ще са новите евроизисквания за безопасност. Носенето на отговорност се оказва най-трудното нещо.

Какво имате предвид?
Когато се взема такова решение, трябва да се знае какво се случва след 5-10-15-30 г. и кой ще носи отговорност тогава. Има нещо сбъркано в целия модел, по който се развиваме през последните 20 години, защото като че ли всяко правителство идваше на власт със съзнанието, че ще управлява само 3-4 години. Никой не прави дългосрочни програми и стратегии. Всички правителства гледат да забогатеят само за един мандат. Мечтая да има такова управление, което поне веднъж да повтори мандата си. Да управлява така добре, че хората да го преизберат и да носи отговорност за своите действия още 4 години.

Защо младите днес не виждат бъдеще за себе си и напускат България?
Липсват ценностни ориентири. Младите хора губят доверие в това, което се случва. Губят доверие в своите родители и учители. Когато отвсякъде ги заливат корици, съобщения в издания за коя колко грама силикон си е сложила и колко е престижно на 18 г. вече да си счупил два скъпи мерцедеса, те почват да имат други ценности. Неразбираемо е за мен откъде може съзнателно да се програмира толкова много пошлотия в телевизиите в най-гледаното време.

Но чалгализацията на съзнанието не е от вчера, тя продължава от 20 г.
Чалгализацията е съзнателна, защото хора с такова съзнание се управляват по-лесно. Всъщност възпитани са на първосигналните реакции и удоволствия на живота. Доста по-трудно е да бъдат управлявани самостоятелни, интелигентни и информирани личности.

Ако трябва сега да направите филм, за какво ще бъде той?
Всички хора на културата сме в дълг към българския народ. Първото нещо, което трябва да се направи, е да си разкажем истинската история на България от Освобождението до днес. Младите въобще не знаят, че България е страната, избила чрез Народния съд 90% от народните си представители, от министрите си, от лекарите и свещениците си, от банкерите си. Цялото ни минало е изтъкано от лъжа.

Лъжата ли се явява основен двигател на политиката?
Да, защото целият този преход е заченат с лъжа и продължаваме да я търпим.

Харесва ли ви България днес?
Знаете ли, след 1989 г. имаше много трудни години, но винаги, когато хората са имали надежда, нещата са тръгвали и трудностите са се преодолявали. Най-страшните периоди са тези на обезверяване, когато казваш, че нищо няма смисъл, че от теб нищо не зависи, че няма перспектива.

Какво ни липсва днес?
Нямаме цели и ценностни ориентири. Все искаме да надхитрим сами себе си и не използваме уникалните възможности, които ни се предоставят. Не ми харесва, че други 26 европейски страни заделят от своите средства, за да може ние да заживеем по-добре и да станем по-бързо като тях. Не ми харесва, че се говори не за резултати, а за усвояване и отчитане на средства. Не ми харесва, че справедливост в България се раздава само по филмите.

Ако трябва да покажете с камера истинското лице на България, на кое ще акцентирате? Кое ще е хубавото и кое лошото?
Трудно ми е да отговоря кое е истинското лице на България. Дали тези млади хора с ранички на гърба, които дискутират сериозните теми на живота, търсят нови изразни средства в изкуството, гледат филмите на Бергман и на Трюфо, слушат класическа музика наред с фюжъна, джаза и рока. Или другите млади, онези с оголените пъпчета, които не излизат от чалготеките...

Кои са повече?
Не смея да ги преброя.

Звучите песимистично. Има ли изход?
За да тръгнем наистина напред, обществото и всеки един от нас трябва да отречем демагогията и лъжата като нещо нормално. Трябва да проявим достойнство. Ако трябва и неподчинение, но да се водим от желанието да не сме тълпа, която е подкарана нанякъде и върви натам, накъдето й посочат. Искам сами да избираме своя път.

Мариела Балева
в-к “Труд”