От Фейсбук профила на Евгени Минчев

БРЪНЧ ГЛАВА ЗАТРИВА.

Тротинетки, кифли и гевреци с празничен апетит.

Живея на ул. Оборище. Под мен са поне седем ресторанта, кафенета, барчета, с цени надути и недостоверни.

От сабале няма места от префърцунени кифли, гевреците им, цвъртящото им на умряло поколение. Лаещи фризирани кученца, вдигащи шум чак до апартамента на Лили Иванова, очила ала София Лорен, луивитони, гучита и лагерфелди по столовете. Току мине някое бентли, я Бербо на тротинетка, я аз ама пеша.

Та си мисля- вместо тези ужасни тестени, посипани с пудра захар храни, тези кръчмарски сметки от по над сто лева за закуска /простете, брънч/ , тези банички и кюфтаци, не може ли от кумова срама поне да се прати някой лев на нуждаещите се. Не само в Карловско, не само за наводненията. Може и за риза на КЪПЕТ КОВ, когото видях сабале с окаяна риза и костюмче.

Най- вече, не яжте чак толкова много, бе хора. Не тъпчете децата си, не живейте за да ядете. После оставяте пълни чинии, грехота е. Стига ли ви тоалетната хартия? А лекарствата за подут стомах?

Гледам ви от балконЯ си и ми е мъчно за всички вас. Гъчкате се по тротоарите на кандилкащи се масички и столове а задниците ви текат от ляво и от дясно на седалките. Някое малко педалче си прави селфи и се намества като върху дилдо. Пули очи, трие и пак позира. Гъз глава затрива, воистина. Виждам ви, съчувствам ви.

Честит празник ли? Да не е някакъв ден на кулинарията и гастрономията или е събрание за новия гей-парад?