АКО БЯХ ПИ АР НА КАЛИНА...

Кажи нещо, Царю честити...

Мъжка дума...

онлайн рубрика на лорд Евгени Минчев

/лично мнение/

Не искам, но ако бях пиар на Калина или царското семейство, нямаше да допусна такава медийна кашлица. Кашлица, която върви от покашлюкване до магарешка. Във връзка с вече популярния случай по задържането на Нейно Височество, мога да кажа, че човек трябва да приеме ситуацията и ако се чувства първоначално объркан и пие кисело мляко, после да седне и спокойно да изясни ситуацията. Да се изкаже, да даде пресконференция, ако трябва да се извини. Хората обичат извиненията а и така тя ще по/каже нещо добро за себе си.

Преди всичко това обаче, царското семейство трябва да има надежден пиар, който да ни въвежда и осведомява в царския живот своевременно, а не той  да тъне в догадки и забрава. За да не питат /както онзи ден ме питаха, Калина пет деца ли имала и Муньос кой поред син бил на царя/.

По подобие на кралското семейство на Великобритания, нашето трябва да показва от време на време потомците си, да ни занимава с тях, да ни ги направи симпатични. Защото в спомените на повечето им „поданици“ те ще останат навярно „онези, които си взеха горите, кръстиха внучето Хасан, Калина кара пияна“ .

Кралските потомци на Виктория също имат своята сива страна, но в съчетание с медии, умилителни извинения и показвания, тези неща придобиват симпатичен характер и остават в хорското съзнание  позитивно. Самата кралица Елизабет Втора, до смъртта си изглеждаше приветлива и гостоприемна за света, откриваше живота си, поне доколкото протоколно това беше възможно. И беше симпатичната кралица, макар да знаем, беше строга и консервативна. Хари, въпреки своята палавост, все още е доста обичан. Нашите са кръвно свързани с Уиндзорите  по най-пряка линия. Може би не са виновни те, а царството, което населяват. Все пак, да се еволюира не е попречило на никого. И от двете страни.

Кажи и ти нещо, царю честити.

А сега да си пуснем „Когато бях овчарче“ и да се повеселим...