Брюксел сключи сделка без да държи козовете

Европейският съюз рискува стратегическата си надеждност, след като по време на ключовите търговски преговори между Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп в Шотландия обеща да закупи американски енергийни продукти за 750 милиарда долара и да насърчи 600 милиарда долара частни инвестиции в САЩ до края на втория мандат на Тръмп. Макар че споразумението бе обявено като дипломатически пробив, часове по-късно представители на Европейската комисия признаха, че ЕС няма механизми да гарантира изпълнението му.

"Това не е ангажимент на ЕС като публичен орган. Това е нещо, което се основава изцяло на намеренията на частните компании," заяви високопоставен представител на Комисията, цитиран от Politico.

Нереалистични цели и технически ограничения

Експерти от енергийния сектор посочиха, че числата в енергийната сделката са напълно откъснати от реалността.

"Цифрата от 750 милиарда долара е напълно нереалистична," коментира Лора Пейдж, старши анализатор в енергийната платформа Kpler. "Тези стойности са просто извън границите на възможното", убедена е тя.

Според нея, за да постигне целта, ЕС трябва почти да утрои американския си внос, като изостави доставчици като Норвегия и Катар, които предлагат по-изгодни цени на доставки. В същото време САЩ са изнесли общо 166 милиарда долара нефт и газ през 2023 г., което означава, че за да се покрият ангажиментите към Европа, страната би трябвало да насочи почти всички свои енергийни експорти изключително към ЕС — "нещо, което просто никога няма да се случи", подчерта Пейдж.

"САЩ не са изолирана търговска зона — техният втечнен газ отива при най-добрия платец, обикновено в Азия," допълва тя.

Има и други технически затруднения. ЕС в момента купува около 12% от петрола и горивата си от САЩ, според Хомаюн Фалакшахи, ръководител на анализа на суров петрол в Kpler. Този дял би могъл да достигне максимум 14%, тъй като европейските рафинерии могат да обработват само ограничени количества от специфичния вид американски петрол. "Наистина е фантазия", казва той.

ЕС мотивира споразумението с необходимостта от "диверсификация на енергийните източници" и постепенното намаляване на зависимостта от руски горива.

"Покупките на енергийни продукти от САЩ ще допринесат за енергийната сигурност на Европа и ще ни помогнат да заместим руския газ и петрол," заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Готови сме да реализираме тези покупки," потвърди и еврокомисарят по търговията Марош Шефчович. "Смятаме, че тези числа са постижими", допълни той.

Скептицизмът обаче остава. Според Хомайун Фалакшахи, ръководител на отдел "Суров петрол" в Kpler, европейските рафинерии просто не могат да преработят по-големи обеми американски петрол, поради неговите специфични характеристики.

"Дори да искаме, технически е почти невъзможно да увеличим дела на американския петрол над 14%, това е буквално фантазия", подчертава той. Изключването на Русия също не решава уравнението: ЕС е похарчил само 23 милиарда евро за внос на петрол, газ и ядрено гориво от Москва през миналата година.

Старши служител от Европейската комисия също заяви, че изпълнението на сделката зависи от конкретни "обстоятелства", като например наличие на LNG инфраструктура в Европа и капацитет за доставка от страна на САЩ.

Но числата не са "взети от въздуха", настоя същият служител, пожелал анонимност. "Те се основават на анализ на нашите нужди."

Другото предизвикателство е, че Брюксел няма правомощия да прави сам покупки на енергийни товари.

Липса на контрол и правна тежест

Проблемен е и вторият голям ангажимент за 600 милиарда долара инвестиции.

"ЕС не е Китай. Никой не може да каже на частните компании колко точно да инвестират в САЩ," коментира пред Politico Нилс Редекер от Jacques Delors Centre.

От Европейската комисия твърдят, че цифрите се базират на "анализ на инвестиционните намерения на бизнеса", но не са обвързани с правна отговорност, нито със санкции при неизпълнение. На практика, това е признание, че ЕС няма власт да изпълни това обещание, тъй като цялата сума трябва да дойде от частния сектор.

Това поставя под въпрос сериозността на поетия ангажимент, особено в сравнение с Япония, която в подобно споразумение комбинира публични и частни инвестиции с ясно определени механизми за координация. Според представители на Комисията, очакваните $600 милиарда ще се добавят към вече съществуващите $2.8 трилиона частни европейски инвестиции в САЩ, които осигуряват приблизително 3.4 милиона работни места. А това, в същото време застрашава инвестиционните усилия във вътрешността на съюза.

Време за реализъм

На фона на заплахата от 30% мита върху европейския износ, споразумението със САЩ изглежда като политическа победа. Но липсата на реални механизми, техническите бариери и нереалистичните цифри го превръщат в предизборен жест, който по-скоро обслужва дипломатическия комфорт, отколкото икономическата устойчивост на Европа, смятат анализатори.

"Това е предимно театрална част от сделката. Без политически лостове и без реални инвестиционни гаранции, всичко остава на хартия", подчерта Редекер./Dir.bg